Re: Ревнивци / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Намерих един пост на Втаса по темата от преди години, харесва ми.

Втасахме_я (Е, и ?!)
Публикувано 13.09.10 13:33

Като се взреш в чуството и себе си, кво виждаш ? Ревнуваш ли някой, който не представлява особена ценност за теб ? Не. Тогава къде е корена на ревността и обяснението и в ниската самооценка ли е ? По-скоро усета ми е, че ревнуваш в зависимост от степента, с която започваш да зависиш емоционално от някого.
Не само зависиш, а влагаш доста, пак емоционални, инвестиции. При това положение, най-нормалната човешка реакция е да започне да звънка онова неприятно чуство, че си застрашен, че е застрашен света, в който пребитаваш с другия/другата. Също като ревността на малкото дете, в чието семейство ще идва братче или сестриче. Страх, че ще се промени обичта към него и статуквото му. Тук няма егоизъм, просто инстинкт.Не е свързано и с ниска самооценка, защото умния човек знае, че не е задължително да се намери по-хубав, по-умен, по-интересен, по-качествен обект, за да се отклони вниманието на ревнувания, просто трябва да е различно. Как тогава самооценката ще повлияе на събитията и на вътрешния ти усет, че някой друг става толкова значим или е достатъчно категоричен фактор в живота на другия. Само за сравнение, погледни към някой, който е излязал от живота ти и не те интересува. А е бил достатъчно важен преди. Къде отива ревността или собствената самооценка ?! Повишила си я или вече ти е все едно ?
Питаш дали сама трябва да се справиш или да потърсиш помощта на партньора. Какво би било, ако имаше усета или ти даваха такъв, че вашия свят не се клати и трети не може да влезе в него ? ...Преди време, един много умен човек ми беше казал ( скорпион при това )...Вътрешния глас никога не лъже. Ако той ме кара да се доверявам, дори и в ситуация, когато видя жена си седнала в краката на някой, ще реша, че така и е удобно, но ако имам усет, че нещо не е докрай с мен и да ми повтаря по 20 пъти на ден, че ме обича ще изпитвам съпротива.
Как се справяш с това ? Късаш и хвърляш този/тази/това, коети ди дава усета, че си на счупен сал. Теорията и практиката доказват, че мярката е драстична, но единствено вярна. Защото не може някой да те обича и да иска да те мъчи...недай Боже умишлено.
А ти, защото си интелигентна жена, не би си позволила да изразиш създаденият ти дискомфорт или както се казва ревност. А ако не ти го разсеят, ако не зависи от теб и твоята „патология”, докога издържаш така и защо трябва да си там ?
Докато се убедиш, че зад всичко това има нещо много по-голямо. Нехайството и безхаберието на човека, който не би следвало да те държи в такава ситуация.
Естествено, всичко това е валидно, само за случаите когато не си болен извратеняк, който седи с джипиеса зад теб. И такива сме ги виждАли.