Отговарям на всички, които ме питат защо не съм отишла на лекар - защото не обичам да вися пред кабинетите, не обичам като дочакам да ме приемат, да се окажа срещу някакви хора, на които не им пука защо са там, не обичам да ходя за второ и трето мнение - още висене - защото не съм сигурна никак, ама никак в първото, не съм убедена, че дори да си платя, нещата ще са по-различни и лечението ще е адекватно на състоянието ми, а не на желанието им да ме одрусат повече - ето затова основно не съм отишла, а иначе съм здравноосигурена и в състояние да си позволя частен преглед и каквото трябва.
В началото не мислех, че е кой знае какъв проблем - нормално е като съм се пребила да ме боли, нещата обаче се закучиха.
Но дори и сега, все още не намирам сили да се изправя срещу това да ме третират като предмет, бройка и пътека, а не като човек.
И опитвам още и още да не ми се случи...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Иди на частен прием.
Отношението е друго.

Защо ми трябваше...

Да, но там пък ти предписват процедури, от които нямаш нужда.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ти процедури няма да правиш.
Виж там снимка и диагноза да ти направят свястна.
Ако няма счупено, пукнато или скъсани влакна - онези кремове, за които ти писах от ветеринарната. Много помагат!

Защо ми трябваше...

до Благоевград, ще те заведа да те наместят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За петата ще ти цитирам нещо.

НЕ знам дали твоето е такова или е нещо друго:

" Това се нарича Plantar fasciitis и наистина е много болезнено, но за сметка на това, напълно лечимо, ако се спазват няколко прости неща. Предполагам , че сутрин, когато се става от леглото и прави първи стъпки, кракът най-много боли. Това е така, защото долу на крака има един мускул, който е разтегнат и когато човекът спи, тялото се опитва да оправи възпалението. Обаче, стъпвайки на крака сутрин, го прекъсва този оздравителен процес и всичко с болката започва отначало.

Причините са няколко:
1. Плоско стъпало
2. Високо стъпало
3. Постоянно носене на неудобни и тесни обувки
4. Спортуване или необичайно натоварване без разтягане и загряване на мускулите
5. Неочаквано увеличение на теглото
6. Така нареченото кокалче на крака - Hallux Valgus

Всичките гореизброени водят до натоварване на един мускул, който се преразтяга и започва да се отлепя бавно от кокала, тоест петата на крака. Те това го наричат шип, ама никъв шип не е това. Казах ти как се казва тва чудо. Сега знаейки какво наистина е това, ето ти как ще се оправи:
Отиваш в аптеката и й купуваш стелки за обувки, гледай да са меки и да имат хубава извивка, за да й поддържат стъпалото. Всяка сутрин, преди ставане от леглото ще трябва да прави упражнения, за да разпусне мускула и да може да оздравее така наречения "шип".Също така, със ставане от леглото , в никакъв случай да не се стъпва директно на замята, а да си приготви едни маратонки с хубава дебела гумена подметка, със стелките в тях и да обуе маратонките първо и тогава да стъпва на земята. Да се прави и лек масаж, след упражненията, ще й е от полза.
Ето тук да видиш, къде точно е мускула и как изглежда травмата:

http://orthoinfo.aaos.org/figures/A00149F01.jpg

Ето ти и упражненията от този сайт: http://www.aafp.org/afp/2001/0201/p467.html Ако прави номер 1, 5, 6 и 7, за две седмици би трябвало да е ок.
Масажа и хавлията да прави преди ставане от леглото, другите упражнения, преди да си обуе маратонките, като масажира леко. "


Каквото и да е - за близък, любим на теб човек би ли потърсила лекар за такова страдание?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ray_of_light_ на 07.10.16 23:09.

Абе много обосновани доводи даваш!
Разбирам те (донякъде).

Но ... намери добър лекар!
Потърси и намери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...аз също те разбирам, защото и аз много трудно ходя на лекар... като получих пристъпа ревматичния наред с всички болки, отпадналост, гадене и т.н. направих и депресия, лека, по скоро депресивна реакция, но... плачех постоянно, спях по два-три часа и не виждах никаква надежда... с триста зора се престраших да кажа на личната ми докторица и тя като всички смели джипки веднага ми предписа антидепресант, от който като заспах и се събудих след два дни и който се предписва в 6х по-големи дози на биологичните депресии... повече не го пих... следващия път ми предписа друг, дето пък ме държеше будна... но така и не се реших да говоря с някой истински психиатър

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, четох го това и отговарям на условията по две точки, но упражненията не ги бях видяла. Благодаря! Ще ги направя. За близък ако е, ще го пратя на доктор, защото не искам да нося отговорност за него, но когато е за мен, избягвам докторите и ще ти кажа защо.
Отивам при докторката и и казвам, че от известно време ме болят долу стъпалата. Тя се подсмихва иронично и казва: "Ми, така ще е вече". Кое ще е така, бе? Защо вече? Аз да не съм на 80 години? Защо се опитваш да ми кажеш, че е нормално да те боли и да си болен? Тези хора като че се чувстват неспокойни като са здрави, а аз очаквам от тях да ме лекуват. Ами, тегля и една и се лекувам, както знам или по ей такива съвети като твоя. И досега доста добре се справям.

Най обичам да чета, ама не мога.

Благодаря, нямам нищо разместено.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.