|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
|
|
|
Дълго време няма да намираш.
На мен ми трябваха две години и половина от излизане на решението.
| |
|
|
|
ОК така излиза, аз получавам домашна прислужница. Проститутка не съм искал, за секс не говорим ... все още. А какво получава жената в мое лице, ако тя работи по оня списък по-горе, дето била на 40, била бамбук, нямала претенции...? Не е ли същото?
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
И аз така го виждам.
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
Опитвах се да кажа, че не се получават по този начин нещата.
П.С. Аз живея сама от три години и половина.
Чувствам се прекрасно.
| |
|
|
|
По принцип най-добре се чувствам сам. За да си наруша спокойствието, трябва да има причина. Преди беше любовта, желанието да имам семейство, деца.
Сега това въобще не е на дневен ред. Защо да живея с друг? Да му мириша чорапите и да чакам ред за банята?
Въпросът е, какво ми дава той, че да си жертвам спокойствието?
Ако ще е нещо, което имам или сам мога да правя - не ми трябва!
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
Това с чорапите и аз не го разбрах Знам, затова го написах.
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
Много добре разбирам през какво минаваш.
Аз съм с два развода и буквално съм се отървавала от психически и финансов фалит посредством тях.
И до ден днешен не знам дали ще мога да живея с някого, въпреки че от една година яка любов ме тресе. Като в поговорката - стар боклук като се запали, да знаеш как гори...
Това обаче не е повод да живея с обекта.
| |
|
|
|
Само да глади, готви и обзавеждане е абсолютно недостатъчно, съгласна съм.
Искам да чисти, да пере, да организира ремонти, да работи и да носи пари вкъщи, най-важното-да мълчи, да се занимава с децата при нужда, да не иска да и обръщам внимание.,да е съгласна, че ще се секся с други мъже и никога с нея, но НЕ- пак не бих я взела вкъщи тая жена.
Напълно споделям мнението ти относно съвместен живот в едно жилище с жена. НЯМА нито важни, нито достатъчни причини за това.
Предполагам, че и с мъж не би живял. Ще си живееш сам до края на живота - чудесен вариант.
Нали ще позволиш на дъщеря ти да си има собствено семейство? Не мрази бъдещия й съпруг. И не й позволявай да живее все с теб. Но ти си мъж, вероятно, ще си разумен и ще се справиш, нали?
Пиша последното, защото все попадам на семейства възрастен родител-"дете" на 40-50 години. Родителят умира, а "детето" вече е стара жена или мъж, без собствен живот и семейство. Понякога се страхувам да не стана такъв родител.
Редактирано от Kitty Emp на 26.10.16 14:29.
| |
|
|
|
Ми за какво си ми, то и други могат да боядисват, то и аз мога И аз това питам? За какво си ми?
А ако зорът ще е за секс, до сега не съм оставал на сухо, така че...
Ама до тук в разговора въпросът за любовта и секса ги избягваме, така че остават рационалните причини. Нещо от рода на помощ в домакинството, пари, имоти, коли... ей такива работи. Даже съм почти сигурен, че ангажиментите в домакинската работа и разходите ще ми се увеличат, така че очаквам предложения за компенсиране на тези неудобства.
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
Понякога се страхувам да не стана такъв родител. Не мога да стана такъв или онакъв родител. Аз съм такъв, какъвто съм и не мога да избягам от това. Така че живея в мир със себе си.
Не преча на никое от децата ми да има свой живот! Не, това не е по убеждение и да си го налагам, а се получава естествено, просто не съм досаден и ревнив.
В компанията на дъщеря ми ме познават като най-печения баща, толкова печен, че чак не им се вярва, че е истина.
Това с 40 - 50 годишното дете ми е непонятно. Даже когато го видя някъде, не мога да му повярвам изцяло, някак нереално ми изглежда. Може би защото на 14 напуснах семейството на родителите си.
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
| 
|
|
[