Как представихте новия партньор на децата си? : )

Имахте ли страхове преди това?
А проблеми след това? : )

Те как го приеха?
.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сигурно си е страшничко... Не ми се е случвало до сега. За децата това също ще бъде мъчително изпитание , което всячески съм се стремяла да избегна. В крайна сметка те са много по-важни за мен от един нов партньор. Така и не срещнах някой, както достатъчно достоен да бъде представен, така и заслужаващ вниманието и времето ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят скромен опит след двата развода е следния...божеее, колко отдавна беше всичко това, ся цели 15 години не съм се развеждала, това просто не е за вярване...но да не се отклонявам от темата:))

Та, винаги в светлите периоди със статут разведена съм имала лайф на макс и голямата щерка се е познавала с голяма част от моите -приятели-да ги наречем. Е, да щерката живееше основно при баща си, но идваше и при мен редовно. Познавала е почти всеки мой приятел и снимки имаме и си лайфехме...не видам нищо нередно, ние сме свободни хора, не си вадим очи, забавляваме се...приятелите ми са се държали почтено с щерката, учтиви и готини...е, че какво лошо.
Абе някои вземат нещата твърде навътре и насериозно...бе живейте си живота бре хора:)))...годините минават, оставяйте добри впечатления и трупайте такива. Щото идва момент, когато всичко ще свърши...само дето ние не сме си поживяли и не сме пръскали светлина около себе си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

първият човек с когото запознах новият ми партньор бе моето дете и първите думи, които то ми каза бяха мамо изглежда много добър човек и ти ще бъдеш щастлива с него...и до днес е така...дай Боже

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Ray, благодаря за темата. Мислех си докато пиша в другата, че леко излизаме от контекста на Хубавка, но ти ми прочете мислите направо.

Аз тук сега ще събирам мнения, защото досега наистина не съм имала толкова убедително отношение от отсрещната страна и желание да се запознае с роднините ми. Аз вече бях запозната с основната част от родата, особено с някои много сладки бебета-племеници.

Сега предстои да срещам моята рода постепенно с човека и да видим как ще стане. Притеснена съм и това си е!

Quod licet Iovi, non licet bovi

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И защо си притеснена?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да го напиша по-добре.

Най обичам да чета, ама не мога.

Първият път предупредих предварително, че си имам приятел. Синът ми каза "не ми е приятно" и това беше. После ги запознах и започнаха да си общуват. На сина ми така и не му стана приятно, не само по негова вина, но се държаха нормално един с друг, с дъщеря ми станаха приятели.
Оттам нататък, просто когато съответният човек идва вкъщи казвам "това е еди кой си" и нищо повече. Големият ми син вече не живее с нас, така че му е все тая. С дъщеря ми си говоря на всякакви теми, споделяме си проблеми, обсъждаме си. Тя много се радва, когато види, че се чувствам добре с някого. Лира го е описала добре това.
Малкият също харесва досегашните ми гаджета- играе си с тях, закача се, радва им се... И досега грейва като види бившето ми гадже. Е, имало е леко ревниви моменти, в които като види, че гушкам някого, идва и той да се гушне. Ами, гушвам го, поиграем си и си го пращам в леглото.
Виж, имало е случаи, в които малкият е правил номера на мъж, който ме сваля. Беше на морето и оня се опитваше нещо да го подкупва с някакви подаръчета, а той го направи луд, но това си беше нормално. Просто този мъж не беше готин, а децата имат добро усещане за хората.

Най обичам да чета, ама не мога.

Не само аз съм притеснена. Другата страна е достатъчно самонадеян, но днес пак беше притеснен и изведнъж повдигна въпроса "Винаги има две страни на виждане на един въпрос", когато говорихме аз колко положително го представям. Той се беше уморил нещо от деня и в меланхоличен ракурс добави, "това което виждаш ти, не го виждат и другите хора, особено твоето семейство".

Да кажем, имиджа на "лошото момче". Социално, не като човек и душевност. Това е човек, който престана да е агресивен, защото е с мен. Човек, който е обожаван от децата, но стои до мен и разсъждава какво има нужда моят син и какви опасности има около него. Да - аз съм нещо като принцесата, която в случая целунала звяра, и той се превърнал в красив принц, мечтата на момичетата и жените около него. Ако някой има опит с въвеждане на "лошо момче" в роднинска среда, да каже.

Има и още 2 притеснителни фактора, ама хайде сега - едно по едно.

Quod licet Iovi, non licet bovi

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, просто го въвеждаш и толкова. Лош, добър, нали ти си го избрала? Като запознах бившето гадже с родата, изобщо не бяха възхитени, ама си затраяха. Абе, ако трябва да се притесняваш от нещо, то е дали ти ще се чувстваш добре с него, а не дали родата ще се чувства добре с него.

Най обичам да чета, ама не мога.