Мой приятел се развежда. Искал да се разберат с жената да дава една добра издръжка, в замяна на което да може, както досега да гледа децата веднъж всяка седмица и да ти води насам натам през седмицата. Това плюс стандартните виждания. Отказала му. Не е първи такъв случай, за който чувам, та затова се чудя. Аз си мисля, че за мен би било идеално, ако бащата на децата иска да ги гледа по-често. Хем, те ще са щастливи, хем аз ще мога да излизам и да завъртя някое ново гадже. Ей тъй на да се опъвам, само за да го накажа... не го разбирам. Има ли някакви други, разумни причини зад такова нежелание да се дават децата на бащата, за които аз не се сещам?

Най обичам да чета, ама не мога.

Не, разумни причини няма. Има дебилство.

Слава Богу не съм разведена и не ми се налага да го мисля това, обаче също мисля, че супер тъпо.

Вероятно, още й е прясно на жената. По-опитните й познати ще я посъветват да започне да дава децата, после тя сама ще открие предимствата.

Приятелят ти да е по-търпелив, го посъветвай.

ЛО(лирично отклонение): Спомних си, как педиатърът ме съветваше: "Дай му децата веднъж болни, като толкова ги иска. Обещавам ти, че на тях нищо няма да им стане, а таткото втори път болни няма да ги поиска." Послушах съвета, педиатърът беше абсолютно прав, а даже не беше разведен.

...аз давам, но той го взема когато иска, за по 2-3ч. и не спазва нито една уговорка... освен това ме манипулира чрез нея...тъй че не давам и аз... като се научи да се съобразява - тогава...тяда не е играчка- вземаш я когато искаш , поиграваш и я хвърляш... жив човек си е, макар и малък има си планове , очаквания, желания...

Да, в случая е така, но аз говоря за случая, в който бащата е свикнал да гледа децата, иска да ги гледа в точно определен ден от седмицата, т.е. предвидимо и т.н. Когато има некоректно отношение е ясно, но защо още от самото начало се предприемат тези борби...

Най обичам да чета, ама не мога.

Да, аз гледам да го успокоявам и му казвам, че и тя е объркана, да не придиря толкова, ама нали се сещаш, че и на него му е прясно. Жал ми е за децата, защото те си го обичат. Може би, защото става дума и за девойки, а както знаем бащи-дъщери... Абе, пиша си, че ако има такива хора да се замислят.

Най обичам да чета, ама не мога.

Е, откъде се появява това дебилство от уж иначе разумни жени? Аз не съм се развеждала, не съм се и разделяла с мъж, от когото имам деца, но доколкото съм се разделяла с някои мъже, като ми мине първоначалния бяс в рамките на месец-два, после този човек може да ми стане приятел, стига той да не ми прави гадни номера, от рода на това, дето го споменава Първата. Какви са тези реваншистки настроения, не разбирам, още повече когато жената сама е пожелала да се разведе, а не е била зарязана заради друга или нещо подобно.

Най обичам да чета, ама не мога.

Няма рационалност, не разбра ли? И не търси връзка - интелигентни жени-рационалност. Няма такава. За 1.5 година 3 такива си заебаха семействата. Буквално. Дреме им деца и прочие. Гледат си някаква тяхна, за мен лично, неразбираема гледна точка. Т'ва, че кофти за децата, пък за мъжете им - не кучета ги яли, ами... Нарекох го синдрома на жената на и около средна възраст от средната класа.

не се дава лесно, какво да правиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите