Не мога да живея в мир и разбирателство с родителите си. Вече остана само майка ми и пак не мога.

Не искам да ми звъни непрекъснато по телефона: "Къде си, какво правиш, кога ще се прибереш?"

Не искам да ми поставя ултиматуми - "Не можеш да правиш това или онова, иначе аз ..."

Не искам да слушам непрекъснато - колко съм ужасна и как не може да се живее с мен! Ами да не живее, има си къща, да си ходи и толкова.

Не искам непрекъснато да слушам как крещи и обижда децата ми!

Представете си - не можело да продължавам да вземам детето на приятелско семейство от детската градина и то да стои у нас по 1-2 часа вечер, защото и се нарушавало спокойствието на моята мила майка. А това, че майката на детето сега започна нова работа и няма как да го взема навреме, на нас какво ни пука.
Аз трябвало да се грижа повече за моята майка, а не за чуждите деца.

Ами не искам! Искам да се грижа за чуждите деца, за чуждите дядовци, за чуждите баби, това е положението.


Майка ми си има и купища добри страни и е много положителна личност и ми е, ясно, че аз съм лошата и се опитвам да се сдържам.
Обаче, май искам да съм лоша и зла.

Споко!
Дишай, издишай!
Сега брой до 100, 1000, 10 000...

Защо ми трябваше...

За съжаление, това, което ще ти напиша няма да е ободряващо-така ще е от тук насетне, ако сте под един покрив. Не с всеки родител се живее мирно в един дом. До човек си е.

Дано напролет жената си иде в дома и да е жива и здрава!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кажи й, че трябва да си иде! Спокойно й обясни, че и двете трупате напрежение и в един момент ще изригне. По-добре да си съхраните отношенията.

Суетата - любимият ми грях!

Аз с бабите съм установила опитно, че трябва да се реагира мигновено и безпрекословно. Моите и двете са едни черногледки. Майка ми не чак толкова, ама достатъчно, а Свеки е шампион. Ми, само да гъкнат и съм ти скастрила. Веднага реагират на команди. Мама Свеки като вземе да ми реди всичките идиоти, според нея които е срещнала за деня, директно и казвам, че не ми се слушат глупости и ако има нещо приятно да го сподели. И тя млъква. И с майка ми така. Ако не си вземат поука, разреждаме вижданията да не си късаме нервите.

Най обичам да чета, ама не мога.

Вече ми мина, ама вчера се накукушиних.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Макар че само се оплаква, на нея и е добре при нас. Има всичко, нищо не трябва да върши и тъй като е най-възрастна всички я слушаме и уважаваме.

С изключение на редки случаи, като този, за който писах в темата. Да си гледа нейния живот и да не се меси в моя.

Иначе, си е здрава и изглежда много добре, ама дали ще успея да си я изпратя пак у тях, не знам.

Преди две години с баща ми (той още беше жив), така дойдоха за зимата у нас. Когато през лятото им кротко и с благоразумен тон им казах, че е време да си идат, защото заедно не живеем добре, а те си имат къща и се справят сами, и нямат все още нужда от отглеждане.

Майка ми се разсърди страховито и разправяше наляво и надясно, че аз съм ги изгонила.
Но ако се наложи, пак ще стигна до там.

Ние се разбираме добре, когато живеем поотделно.

Явно, аз не мога да живея с никого.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...ами, не си права... проблемът е само и единствено в тебе... просто още се респектираш от мнението и...вие отдавна сте си сменили ролите, но ти отказваш да го приемеш и ти се играе още ролята на тийнейджъра-бунтар... така я плашиш само и още повече я втвърдяваш... порасни малко, стани голяма, силна и опрощаваща жена... тя е само една стара жена, която иска да поемеш ти отговорността и да и позволиш да остарее, твоята силна, строга, авторитетна мама! е една стара жена... тя няма да си го признае, но ти го погледни от тази страна и и прости и подминавай сръдните и...сега ти си силната и голяма мама, на която всички разчитат(дори и тя разчита на тебе) . плийз, ти го можеш, време е!