Знам, че не е за тук, сори, ама мисля, че и вие може да имате инфо.

Значи, правила съм си през годините в бг и да, неприятно и доста болезнено, ама се трае. Знам и че имам някаква фиброза, която не расте, ама трябва да се наглежда. Не бяха ми предлагали биопсия никога в бг.

Та отивам значи вчера в Белгия на контрола, след около 2 години пропуск и без старите резултати, щото, нали.. бъбреци, бъбреци както се казва, забравих ги в БГ.

Евааа! Тия ме разбиха направо, такава болка! Сплескаха ми горките гърдички по всякакви възможни начини, направиха ги на палачинки, сълзи ми излязоха от очите. Как да е, отивам при докторицата и тя почва да ме гледа на ефограф. Знаете ли, че имате фиброза - Знам - Стари резултати? - Ми забравих ги - Вземали ли са ви биопсия - Не - Ще ви вземем.

И без много да ми се обяснява, ми пъхна една игла и взе да тегли нещо. И аз, щото нали, малтретирана и замаяна, не успях да питам нищо. Обаче оттогаз ме е яд на мене си, че й дадох да ме бъзика, без достатъчно инфо. Четох из нета туй-онуй, ама не ми минава яда, та викам, ако вие ме успокоите...

Значи, туй нещо не растеше през годините, да не вземе сега да почне да расте след туй подбъзикване? Ши я убия направо тая тиква, ако ме повреди нещо. А, как мислите?

Ами не е ли малко прекалила уважаемата белгийка?
Аз имам мастопатия и си правя редовно мамо. Правила съм в България и в Румъния. И в двете държави се процедира еднакво. Болки силни никога не съм изпитвала при правене, само едно леко неприятно усещане. Румънският доктор последния път ми препоръча и ехограф, но нищо никой не ми е теглил, камоли без предупреждение.
Тази ще да е била някаква садистка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам, затова питам за вашия опит.

Тук по принцип се презастраховат и гледат да не поемат никакви рискове, в смисъл, правят най-хард изследвания дори за по-дребни проблеми. Друг пример, но положителен е, че чак тук ми диагностицираха дискова херния. В Бг само един рентген ми направиха, а тук веднага ЯМР.

Моето не е мастопатия, фиброза някаква е, докторът в БГ ми казваше - тия неща почти никога не стават рак, гледай се на 6 месеца. Белкийката ми вика - тъй ще знаеш какво е точно, пък ако трябва да се маха нещо, по-добре е да е докато е малко. Ама направо не знам.

И аз съм изненадана от биопсията, без изричното ти съгласие, но спри да се шашкаш, щото това ще ти навреди повече от всякакви механични въздействия. Нищо ти няма и няма да ти има.

Най обичам да чета, ама не мога.

Мен повече че е яд, че й дадох да бърника, отколкото да ме е страх нещо. Аз съм против всякакви интервенции в моето си тяло, освен ако аз не съм убедена, пък вчера не остана ред за убеждаване, докато каже и айде! Действаше тъй, сякаш е най-естественото нещо да се направи и биопсия на туй нещичко.

Ама си права, че няма смисъл да го мисля пред свършен факт и при положение, че всичко е Божа работа в крайна сметка.

Биопсията всъщност приличаше на инжекция и не беше по-болезнена от самата мамография.

ти едно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, мерси ти.

Работата е там, че фиброзата не е заболяване, смятат го за състояние. Аз не се смятам хич болна, нито имам намерение да се разболявам. И всъщност, не ме интересуват резултатите от изследването, щото ако са добри - ок, аз си го знам. Ако са лоши... абе, не може да са лоши. Тъй че ме е яд, че се оставих да ме третират все едно имам проблем, а аз нямам. Яд ме е на мене си най-вече, че не я разпитах хубаво и не си запазх правото да откажа каквато и да е интервенция. Ама бях като омагьосана в него момент и на.

прочетох ей туй:

„Златен стандарт” в диагностиката на млечната жлеза представлява т.нар. тройна диагностика, включваща клиничен преглед,образна диагностика (ехо-или мамография) и цитологично изследване на материала от тънкоиглена аспирационна биопсия.

Което ще рече, че белгийката е приложила златния стардарт, а БГ докторът си е спестил третата част.

Не мисля, че БГ докторът нещо си е спестил. Аз си правя мамо на година, откакто чукнах 45. Е ли това означава, че всяка година трябва да ми правят биопсия? Наистина ли се налага, или само ако мамото показва нещо и има съмнения? Тоест сигурни ли сме, че този златен стандарт, за който говориш, се прилага винаги и при всички пациенти? Вероятно е извадено от контекста.
Всъщност ще питам майка ми по въпроса, тя е доктор.