|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
Аз не "превземам" изведнъж всичко. Става така примерно - аз трябва да готвя, той да чисти. Свършвам с готвенето - непочистено, стоя, стоя - не се самопочиства.
Трябва да хвърли боклука - не, прелива, не го прави, цъка си в интернета...
Работя на две места плюс си вземам за вкъщи.
Той уж първо работи на две места, ама първо напуска едното, а после другото.
| |
|
И аз бих постъпила, като теб.
Иначе на теория знаем, на практика трябва железни нерви и търпение.
Със следващия как ще се справиш, за да не стигнеш пак до същото?
| |
|
Няма да мога да се справя
Не искам да живея с мъж, прекалено голяма набутка е за мен.
Виж, ако си намеря свестно гадже и да не му е ню ню, ще съм много доволна.
| |
|
Вече си съвсем наясно какво искаш.
До колкото те познавам от тук, ще го получиш.
Преди да не си искала само "свястно гадже" без размери?
| |
|
Често казано не бях попадала на такова моливче от 1984 г.
И бях забравила, че има и такива.
| |
|
Денят, в който започнеш да пресмяташ какво даваш ти, пък какво дава другият, пък дали е по-равно ... е денят, в който започва края на любовта и партньорството. Разбира се! Но тъпи хора няма! Дори и да не се взираш, все един ден ще забележиш, че ако ти не направиш нещо, то няма никога да бъде направено... и ще ти писне. Така доверието отлита!
Няма доверие, заради самото доверие! Трябва да го поддържаш постоянно с действия!
Любов, любов, но и тя изстива, когато е подложена на изпитание, и тя трябва да се подхранва с действия.
Как да обичам човек, който ми скъсва нервите с ежедневни "незначителни дреболии"? Не е ли по-лесно да го обичам, като е добър с мен и виждам, че му пука за мен, като се старае ежедневно и ми помага?
Ако някой проявява тарикатлък, той обича ли? - и аз това се питам? Не направи ли една "мусака", как да разбера, че ме обича?
Но сега, когато имаме деца, а той е абдикирал. Виждаш ли? Рано или късно ти писва и колкото и да го обичаш - нъц! Няма да го издържиш, ти да опъваш каиша, а той да нехае. Така, че първото изречение на поста ти е много хубаво, но ние живеем в реален свят, в който се ядат кюфтета, децата вдигат 40 гр., шефа ти крещи, съседа те наводнява.... и трябват пари, нерви и т н. които не могат да са все за твоя сметка.
Ако жена ти започне да плаща 50% от сметките или плащаше това как ще или щеше да повлияе на отношенията Ви? Знам ли? Поне да беше опитала. Ти опита ли нещо с този, който дава по186 лв. ??
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
Но аз все съм подхождала с презумпцията, че аз като давам, като се старая за семейството, ответната страна ще прави същото.
А явно, тя/ответната страна/ свиква, че някой прави всичко и си гледа рахатлъка. Да така е! И когато я удариш с тигана по главата и й кажеш: "Хей! Ти няма ли да направиш нещо!?" Тя (отсрещната страна) те гледа искрено изненадана и шокирана, сякаш си нагъл да искаш и тя да участва, щото е свикнала вече така.
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
Аз пък никога не съм попадала на такива, каквито ти ги описваш, даже не знаех, че съществуват.
Ех, забавен живот.
| |
|
Lucifer777, как си?
Гадно е, да разбираш, че ти все си давал и давал и даже си бил съгласен да продължаваш така, а дори благодарност не си получил.
Дали? Дали всичко е отлетяло вече от теб или не още?
Как е жена ти? Чувате ли се, виждате ли се или в момента нищо не знаеш за нея?
Как върви делото?
Как са децата Ви?
Това, което описваш вече е минало за теб, но ти го описвай, докато наистина го превърнеш в минало свършено.
Бъдещето ти ще е различно, нали?
Ти опита ли нещо с този, който дава по 186 лв. ??
Вече няма да опитвам нищо. Той знае къде сме, знае, че ще се погрижа за децата, знае, че няма да го притесня по никакъв повод. Уважавам решението му и се съобразявам с него. За да е взел това решение, той е имал своите причини.
Но сега е така, трябваше ми страшно много време, докато го осъзная. И, мисля, няма нужда да ти описвам, колко нещастна и предадена съм се чувствала. И допуснах милиарди грешки.
И кажи за чистенето, действа ми вдъхновяващо, наистина.
| |
|
Lucifer777, как си? Как да съм? Все тая, как съм, не мога да съм добре при обстоятелствата около мен. Не чистенето и грижата за детето са тези, които ми развалят комфорта.
Но темата е друга.
Склонни ли сме да издържаме "другарчето"?
Дори и да кажем, че сме склонни, ще излъжем, защото не е естествено! Издържат се само деца или близки хора (роднини), които не са в състояние да се грижат сами за себе си. Не е нормално да се издържат здрави, прави възрастни хора в трудоспособна възраст. Те не трябва да са консуматор, а източник на грижи. Светът е устроен така, че в обществото не всички членове са в състояние да се грижат за себе си и трудоспособните трябва да работят не просто за себе си, а да дават повече, за да има и за децата, старите и болните.
Хората се събират да живеят заедно в семейство именно за това, с общи усилия да постигнат повече. Ако едната страна дърпа назад, съжителството губи смисъл.
Какво означава "да дърпа назад"? - Не дава колкото другата страна, чака друг да му донесе, даде, не полога пропорционални усилия, крие се зад слабост или други оправдания. Не е достатъчно само да се грижиш за домакинството. Вкъщи има работа за около 2 ч. на ден, ако я свършат двама души е за 1 ч., а ако се включат и децата... Възрастните хора (родителите) в семейството трябва да работят, така че да вкарват в семейството пари, а домакинстването е преместване от един ъгъл на къщата в друг, не я прави по-богата.
Суетата - любимият ми грях!Редактирано от LUClFER777 на 04.10.15 11:36.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|