Добре , де, но ти казваше по- нагоре, че тя има заболяване, което явно не й позволява да работи, колкото теб.

Опитваш се сам себе си да навиваш, че си бял и добър, за което ти е нужно тя да е "виновна".

Как може някой да хрантути някой 20 години и на 21-вата да каже "ама то не е хубаво така". Добър ден, Минке. Е ти къде беше тия 20 години? Така има майки дундуркат синове до 40 и после "Въх, той ерген"

В предишни мнения се опита да я изкараш почти неадекватна и болна. Описа как сте я гледали цялото семейство при кризи. Как ти благородно и с усмивка на лице си се грижил. Сега пък трябвало да е пълноценна и по равно да носи. Е, може ли болен човек да е равен? И ако не е била болна, за кой се грижи ти толкова години и кого щади?

Луташ се в някакви залитания - аз не изневерявам (не, само си послъгвал клубно), аз съм щедър (но няма да й дам квото не е нейно), аз съм пич, аз съм ощетен, аз съм герой, аз съм жертва.... и т.н.

Ти си един нормален човек, който се развежда. С куп кусури. Тя също. И трупаш излишен гняв. Което е донякъде нормално, стига да не вземеш да си вярваш наистина и да не го споделяш с децата. Последното е ваша (и на двамата) голяма грешка.

Чудя се как може 20 години да живееш с алкохолик или с побойник или с мързеливец или с глупак или с квото там и изведнъж да твърдиш "Той е виновен, че е такъв". Това просто не е вярно.

Много деликатно и сложно положение, наистина...

От една страна ние като държава и общество сме изключително изостанали в грижите към психично болните хора у нас. Срамно много..

В белите страни знам, че има по-адекватни грижи, включително и услуги, които подпомагат социализирането им и намирането на работа, учене, всичко. Не само спорни лекарства и клиники при кризи.. Това е жестоко и е част от нашето общество днес.

Има едно състояние, което се нарича "заучена безпомощност". По различни причини човек може да изпадне в него и често му е нужна помощ, зад а го преодолее..

*

Има и нещо друго - мое близко семейство се разделиха. Жената казва, че той (пиеше, биел я е) и я нападнал с нож. Той беше дълбоко възмутен и потресен, че това не е вярно, че тя си измисля и има любовник..
(а, за хилядите му забежки с жени не споменах)
А тя е умна жена и изкарва повече от него.

Споменах за тях, защото има сериозно разминаване във версиите им. И въпреки, че мъжът беше много убедителен (като доста алкохолици), аз вярвам на нея..

Та ... не знаем каква е истината в случая. Това е едната гледна точка на историята.

А ето и една друга, която хич не ми харесва,
но не мога да я оспоря:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обичаме си релсите, дори, когато не са ни комфортни, свикнали сме.

Сега се налага да положиш нови релси, може да е приятно или неприятно, зависи от теб.

Да, принципно си прав, в това което пишеш. На практика в някои партньорства се получава, в някои - не.

Случаят, в който някой умишлено се възползва от другия няма какво да се обсъжда. Това ще се случва, докато употребеният се усети или докато от него има полза. Не мога да си представя такива умишлено възползващи се хора, но, вероятно, има.


В случая, когато се полагат пропорционални усилия (в обикновените семейства): не съм сигурна, дали съм права. Но всеки дава, каквото може. Само че иска точно определено качествено и количествено получаемо. А другият може да му даде само каквото той може, различно от изискванията.Или да даде това, кеото смята, че е разбрал, че му се изисква. И не стига това, но и другият има несъобразени изисквания към качеството и количеството на получаемото.

Защо смятаме, че това, което даваме е много и е качествено, въобразявайки си, че сме изпълнили изискванията, желанията, копнежите на другия?

Защо смятаме, че това, което получаваме е малко и не качествено, вероятно, защото не е каквото наистина сме искали? И защо се чувстваме "прецакани" от другия?

Не знам, имам този проблем с бащата на децата ми, имам го с моята майка - смятат, че те са дали в пъти повече и по-качествено отколкото са получили. Но аз какво да направя, като мога да дам толкова и с такова качество.
И явно, греша, защото въпреки всичките ми старания, за тези хора съотношението дадено/получено остава непроменено.

Не можах да го обясня.

В твоя случай ти смяташ, че съотношението трябва да е 50/50, а според теб при Вас се е получило 100/0 за твоя сметка.
Защо го допусна?

Мисля, че те разбрах добре, WitchSmile.

Зависи и колко са големи изискванията на другите... дали са обсебващи ...

Към г-н Суетния: :)
Дори и "така да се е случило" да се ожените .... и това говори за тебе, че си го допуснал.

Специално за това обаче не искам да се чувстваш обвинен .... защото подобно нещо мога да кажа и за себе си (не съвсем), но все пак ... нося отговорността си за избора си или за липсата на такъв, или за наложения такъв ... и "така се случи".

Тези "случки" в живота ни трябва ..... можем да изброим безброй неща тука за какво "трябва", но трябва да подхождаме сериозно най-малкото.

Ти изглежда си бил такъв през съвместния ви живот, поне по твоите думи. Но ако за нещо си страдал, то вероятно е в следствие на това, че не си бил достатъчно автономен, когато (не си взел) решението за брак, но се е стигнало до него.
Не си първи, не си последен. : )

https://www.youtube.com/watch?v=Cwkr7SnCjtk

Много хубаво казано!

Понеже бившия ми съпруг е алкохолик искам да вметна (без да е към мен въпроса), че той не е пил през цялото време. Нито в началото. В едни ранни години пи, после спря за много, поне 10г. и ... като започна после беше като лавина.

*

Още една точка, поради която не вярвам на "съвършения" е, че щом жена му си е гледала децата, първото и й направил и второ - значи все пак тя е била предпочитания вариант.
Изключвам варианта умишлено да е създал дете с психически болна жена.

Или греша?

https://www.youtube.com/watch?v=Cwkr7SnCjtk

Като вземете така мъжете да ми обяснявате, че се чисти къща за два часа ...

То и тук един разправяше едно време, как се чисти хладилник за 10 минути и се пуска прахосмукачка за 20 минути...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но всеки дава, каквото може. Само че иска точно определено качествено и количествено получаемо. А другият може да му даде само каквото той може, различно от изискванията.Или да даде това, кеото смята, че е разбрал, че му се изисква. И не стига това, но и другият има несъобразени изисквания към качеството и количеството на получаемото. Много добре си го казала!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А за колко?
7 дни в седмицата по 2 ч., знаеш ли как ще лъщи тази къща?

Ето в момента е 5 ч. започнах в 2,30, почивам от 20 мин.
Какво свърших:
Сготвих и докато яденето се готвеше реших, че кухнята има нужда от почистване - Изчистих щателно цялата кухня шкафове отвън, отвътре, печка, фурна (не беше чистена от сътворението на света

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Повече няма да те питам, щом не искаш да говориш за личния си живот.

Но в принципите всички, обикновено, сме много знаещи, а на практика, не успяваме да ги приложим. В живота има прекалено много светлосенки, които ни повлияват.

Принципно, когато само 1(номерирам двамата партньори за да е по-лесно) дава, а 2 нищо не дава аз се питам защо 1 продължава да е партньор на 2 и защо толкова страда, когато 2 разваля партньорството?

Принципно - 1 щом осъзнае, че 2 не му дава нищо, е нормално той да се откаже от партньорството. А защо на практика 1 продължава и продължава да дава? Е, понякога има кваги и изисквания към 2 от негова страна, но въпреки това продължава да дава.

А дали 1 дава на 2 това, което 2 наистина иска?
И какво в 2 кара 1 да прави това, което прави?

Когато си спомням за бащата на децата си, не се сещам, че той ни е оставил, че дава малко пари и не се интересува достатъчно от децата. Спомням си как непохватно ги хранеше с биберона; как спяха върху него; как им пееше; как ми готвеше супа, докато кърмех; как искахме още деца; как ни кара с колата и, за да не ни стане лошо на мен и децата, ни кара да пеем; как ми се накара, че не съм се справила с кариесите на дъщерята и алергията на сина това лято и ... още много ... И ми липсва, и всичките ми принципи отиват по дяволите.