|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Угасналите огнища
|
|
| Автор |
milady7 (дяволка ) |
| Публикувано | 18.06.15 21:59 |
|
|
Здравейте , мили сЪ-клубари!
Отдавна не съм навестявала дира, та надникнах само да видя ко паите.
Лирка е тук, начи всичко си е на местото...да ни се притесняаам.
Неотдавна срещнах едни познати, които вече незнам колко време се търпят в семейно съжителство и вместо да им се зарадвам, ми стана тъжно. Изтормозили са се един другиму , но не се решават на стъпката към свобода, ново начало и може би пък щастие(що па да не) наречена РАЗВОД!!
Ще измръзнат от студ около угасналото семейно огнище, но не посягат към Прометея на промяната.
Чудя се на колко ли двойки живота им се изнизва, без да са го изживяли на маХ...без да приемат края и да потърсят новото начало.
Затова откога вече продават поздравителни картички : Happily Divorced!
Разводът може да е наистина ПРЕКРАСНО нещо, хора в дилемма! Не стойте в миналото. Търсете нови, топли, жарки огнища...щото така става ,че понякога старите гаснат. И когато тва се случи не ровете в мъртвата пепел , а заредете и продължете напред.
Поздрави!
Вашта Мила лейди
Devil may cry...
| |
|
Тема
|
 Re: Угасналите огнища
[re: milady7]
|
|
| Автор |
dymo (ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ) |
| Публикувано | 18.06.15 22:56 |
|
|
Абсолютно правилно и аз от дълго казвам това тук така и съветвам в този дух
ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ
| |
|
|
|
Ооооо...драго ми е да те видя:)))
Като се заомъжваш пак, обади се да те поздравим
| |
|
|
|
Koй може да си ме позволи мен?!
Аз съм скъпа дама.
Вече доста поошлайфан диамант бих казАла.
П.П. Ама добре - ако някога все пак се излъжа да се вържа със синджир за некоя разгоряла се, мраморна камина.... или непретенциозно, селско огнищенце. В кое мога да изгоря, то се низнаи ...
Devil may cry...
| |
|
Тема
|
Да! ДА! ДА! за РАЗВОДИТЕ!
[re: dymo]
|
|
| Автор |
milady7 (дяволка ) |
| Публикувано | 19.06.15 02:11 |
|
|
Хип - хип...
Йейй
Devil may cry...
| |
|
|
|
Мдаааа, много интоксикиращо нещо е гадния смазващ те брак или съжителството с някой дето си обичал и си чакал да узрее и да се поправи... В един момент се усещаш тотално зависим и абстиненцията е толкова тежка, че би могла да те убие... Но, това са само страхове и дяволски кръгове... В един момент скъсваш и бягаш далеч....
Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно
| |
|
|
|
Tъпотата е ,че много хора не скъсват ами търпят и търпят и търпят...и си изобретяват оправдания: най-често това са децата, по-рядко - общи материални облаги или бизнес.
А най-голямата, фрапанта грешка, която съм срещала е появата на ново дете (примерно с 10 и повече години разлика от първото/първите).
Навремето и мен ме съветваха, включае родната ми майка(нея и трябваше декада да приеме развода ми) - роди още едно, нещата ще потръгнат. Сякаш децата ги вземат за неудушевен предмет, средство за залепване на пропукани двойки.
Изключвам редките случаи , когато двама се преоткрият след кризисен период и съвсем целенасочено и обичливо искат да отгледат още едно дете. Това обаче са спорадични случаи.
Devil may cry...Редактирано от milady7 на 19.06.15 14:30.
| |
|
|
|
Не е до търпенето, до навик е, заучено поведение на зависимия, виждаш, че е опас о, но не можеш да се спреш... До поведенски стереотип, подхранван от инерцията и неосъзнатостта ни... Сякаш не разбираме какво ни се случва, никаква критичност... И като сложиш и двата мита: „давам му шанс да се поправи/осъзнае” и „то разделянето е най-лесното нещо, ами после...”
Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно
| |
|
|
|
Ей ! непотребни разведени,кво прайте бе ?
| |
|
|
|
Квото правят всички свободни хора, гледаме си кефа
Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
