|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Не е ли по-лесно да не рехабилитираш чужди грешки, а своите? И да се опиташ да си честен със себе си? Нас ни остави, хейтъри гадни, но себе си опази.
Като жена ти казвам, най-ужасно е да си вземеш мъж да го гледаш като дете. Да, всеки може по някаква причина да е не съвсем зрял емоционално, не съвсем добър професионално, не съвсем успешен или дори не съвсем умен. Но на 40 човек знае какво е - много е важно това!
| |
Тема
|
Re: Не съм в ред
[re: 2biri]
|
|
Автор |
anbra (аз) |
Публикувано | 22.05.15 07:56 |
|
Струва ми се, че проблемът не е в това, че той не знае какво е, а че неговата самооценка рязко се различава от оценката на другите.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
Уцели десетката.
Аз не съм спец по "морковите" и "захаросаните думички".
Моята мисия живота е да размахвам "луканката".
Аз съм Експерт в Ентерпрайс секторЪ. Бича "реактивно" програмиранье и на никого не преча да е горд собственик на нещо кат' "омазано смешно трабантче". Нищо, че именно това препоръчва "баш майсторЪ" РаЙън.
Самооценката ми се базира на реално постигнатите резултати. На дългия планински път, който изминах за да съм там, където трябва и съзнателно искам да бъда.
Самооценката ми се базира върху оценката на истински доказани АйТи професионалисти. Тя е официално документирана и пред ТОЗИ факт Боговете мълчат.
Анге Бу!
| |
|
Пълен некадърник в бранша и абсолютен гъз като човек.
Мое експертно мнение.
| |
|
В очите на бг-съселяните, Моя Скромна Милост III е една мързелива фабрика за лайна, защото:
1. Не копам 10 декара царевица;
2. Не гледам поне 50 кокошки, 5 прасета, 10 овце, 3 крави, 1 магаре и т.н;
3. Не ставам в 5 часа за да орежа 2-та декара лозе;
4. Не работя на жегата по 18 часа на ден, 7 дена в седмицата, 400 дни в годината.
Анге Бу!
| |
|
На какво направихте хубавата тема за неебане на младоци! Ужасни сте!
| |
Тема
|
Re: Не съм в ред
[re: ha!]
|
|
Автор |
Naglets (Чуций) |
Публикувано | 25.05.15 12:49 |
|
Ами, няма други дето да си кажат колко не са си отебали на младоци...
WALL·E
| |
|
Здравей, Райън,
Много ми харесаха менията ти в тази тема и си позволявам един въпрос, чиято тясна специфика ме интересува напоследък :). В тази връзка, моля останалите участници в дискусията, най-вече Лили и ПредприемаческиДух, да ме извинят за отклонението.
Наблюдение: Забелязал съм, че когато се критикува личност или нещо с което личността се отъждествява на (почти) 100% и когато критиката е "пълна", т.е. има забележки по всички "фронтове", то много често обекта на критиката влиза в "защитен" режим и започва една доста скъпа кръгова отбрана, която пречи на поправките и намалява доста от ползите.
И тъй като аз не съм специалист в тази област, се чудя:
Има ли в моето наблюдение някаква закономерност или е чиста случайност?
Ако аз съм критикуващ например, то има ли един единствен "сребърен куршум" или някакво главно дипломатическо правило, което да ми помогне да не вкарвам обекта на критиката в кръгова отбрана? Примерно - да му кажа, че и аз съм допускал подобни грешки, или да намаля обхвата на фронтовата линия под 270 градуса (75%) :).
А ако аз съм в позицията на критикуваната страна, има ли (пак така) лесно за запомняне и "главно" правило което да ми помогне да не влизам в кръгова отбрана и да не си показвам зъбите? Примерно - да броя до сто преди да реагирам, или да си поставя за цел да реагирам на следващия ден, или първо да напсувам критикуващия, като впоследствие му обясня че това е било само трик-тест дали е искрен(а) като ме критикува? (Е, това са само примери за прости формулировки, а не че така бих постъпил, все пак. Иначе аз ако имах отговори, нямаше да питам.)
Естествено и други клубари могат да се изкажат :). Благодаря предварително!
| |
|
Здравей, tatkotonamartin,
Извини ме за забавянето, нямах възможност да отговоря по-рано.
Критиката е полезно, но болезнено за приемане нещо. Зрелите хора използват полезността, за да я приемат по-лесно. Незрелите затова са и зелени – фокусират се върху пръста, а не към това, което той сочи.
Разглеждам хипотези:
1. Когато критикуваме
Всичко е въпрос на проблем, поставена цел и избор на средство.
- Ако проблемът е страничен, а целта мимолетна – важно за тактиката е целта да бъде постигната.
- Ако имаме съществен проблем и/или сериозна цел – тактиката може да предполага дори загуба на битки, но да доведе до значима, взаимоизгодна и смислена (не „Пирова“) победа.
Забележи – тук не включвам личното отношение към субекта на критиката – то влияе на избора на средство, но няма отношение към проблема и не би трябвало да определя целта.
В резюме – ако целта ти е да разберат и приемат критиката – действаш съобразно човека. Ако целта ти е да решиш проблем – макар съобразяването с човека да помага – не е водещо. Демек няма „сребърен куршум“ и всеработещ алгоритъм.
Какво се случва, ако:
“…обекта на критиката влиза в "защитен" режим и започва една доста скъпа кръгова отбрана, която пречи на поправките и намалява доста от ползите“.
- В този случай важно е дали проблемът е решен. Това че някой се обяснява и отбранява е несъществено – това е един от начините (вярно досаден и времегубещ) за приемане на критика. Мисля, че на всички ни се е случвало и така да реагираме.
Разбира се, човек може да пасува, вместо да критикува – в крайна сметка всичко опира до проблем, цел и средство.
2. Когато ни критикуват
Водеща е способността да преценим справедливостта (а не основателността) на критиката. Повечето критики, които получаваме са си съвсем основателни и да ги протестираме е незряло. Справедливостта, обаче, е нещо субективно и съчетава следните компоненти:
- да, направил съм нещо, може да изглежда лошо, но има обяснение или е неправилно, но си има причина.
- каквото и да съм направил – точно ти ли ще ме критикуваш. Забележи това не е реакцията на отбрана (тя се явява надстройка на този тип мислене), това е изначално вътрешно убеждение и житейски принцип от тип „ад хоминем“.)
Как да действа човек в тази ситуация – за себе си опитвам да взема предвид основанието на критиката, за да не съм съвсем субективен в оценката си за справедливостта. Това, за да приема критиката по-лесно. Отлагането на противопоставянето е по-скоро въпрос на тактика. Апропо, отказът от спор също може да е тактика.
В допълнение – доброто възпитание, в частност културното общуване и (дори) формалната вежливост помагат много – те затова са изобретени от човечеството, защото ни позволяват да живеем без да се самоизбием.
Накрая пак ще наблегна – когато ни критикуват, обикновено има защо. Може да е погрешно адресирано, може да е несправедливо, но причина има. И отново стигаме до проблем – цел – средство.
| |
|
Женен ли си?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|