|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Кога сме готови
|
|
| Автор |
valenty (ветеран) |
| Публикувано | 21.04.14 19:29 |
|
|
и как става повторното"бракуване"
или втория опит за съвместен живот с партньор?
Тази мисъл ме споходи докато гледах една реклама на кола.
Тази която е с мотото "Добре е да знаеш,че можеш"
Годините си минават, аз си карам по градските пътища.Някъде смътно си спомням,че мога да карам и по трудно проходими места,но щом се появят отново се връщам в "градския" ритъм!
Във всяка десятка има нула
| |
|
|
|
Животът става толкова сложен, че ти се струва , че е по-добре сам. Така се предпазваш от изключително много неприятни неща, без които определено можеш да живееш. Тук не говорим за хваналите Бог за шлифера - те са изключително малко.Така че, за мен това е защитна реакция и ще хапя жестоко всеки, който се опитва да влезе в личното ми пространство. Там е нещо като свърталище на висшата енергия, от която никой няма да има щастието да вземе.
| |
|
|
|
При всеки е различно, предполагам... има особености.
При мен някъде към 3 тата година след развода.
Когато си поизлекувал раните си, закрепил си самочувствието си, намерил си нова хармония и виждаш нови / по-широки/ перспективи за себе си...Когато имаш, какво да дадеш на друг човек и изпитваш осъзнато желание да споделяш живота си.
П.С. Не е необходимо да си върнал напълно доверието си в противоположния пол, но частично доверие, все пак трябва да си способен да дадеш на новия човек.
Кредит на доверие, както се казва напоследък.
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
|
Тема
|
Re: Кога сме готови
[re: valenty]
|
|
| Автор |
2biri (ветеран) |
| Публикувано | 22.04.14 01:06 |
|
|
Аз много смело реших, че тва е положението. Да, ама не беше
Лично съм идея по-проклета, за да очаквам някакви чудеса. Както и имам все по-високи изисквания/очаквания.
| |
|
Тема
|
Re: Кога сме готови
[re: 2biri]
|
|
| Автор |
MamaNetty (блондинка) |
| Публикувано | 22.04.14 16:39 |
|
|
Бе, то и аз така - като теб ... право БУХ - в морето, в дълбокото... Но после платих ВИСОКА цена за щастието си... не че не го получих, де,...
В крайна сметка - няма да си кривя душата - бях МНОГО щастлива с друг.
Към момента пак плащам, но то далеч по-малко, понеже - "кредитът" е вече друг...
Странното е, че аз съм си все същата...отвътре. Другият се променя...обстоятелствата се променят... децата растат, родителите остаряват...лятото идва все по-рано, климаксът - все по късно...
А аз, като Мона Лиза, все така се усмихвам...независимо от рамката, в която ме поставят.
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
|
|
|
викаш, цялата вселена се променя, само ти си константа.
пи, числото на авогадро или 300 000 км в секунда
да, ама не баш наопаки е. що така тънете в заблуди, да ви се чуди човек... големи хора уж, пък...
| |
|
|
|
По мнение на гинеколог, климаксът подранявал, хващал и 20-30 годишни вече
| |
|
|
|
"Странното е, че аз съм си все същата...отвътре.
.....
А аз, като Мона Лиза, все така се усмихвам...независимо от рамката, в която ме поставят. "
Акцента пада на "отвътре" и на усмихването, 163226.
MamaNetty, много ми хареса това горе. И аз съм така с усмивките, но отвътре вече съм друга.
п.с. Съжалявам, че не знам как се качват тук картинки, снимки. Има някои доста красноречиви, дето спестяват много думи. : )
Джони Пенков: Преди имах проблеми с жена ми и се разделихме.
Сега имам проблеми със себе си. :))
| |
|
|
|
О, не... погрешно си ме разбрал - не твърдя, че съм константа.
Вероятно, погледнато отвън, съм доста променена... и е нормално, точно както казваш, според Вселенските закони..всичко тече, всичко се променя
Въпросът е, че отвътре, в сърцевината си се УСЕЩАМ учудващо същата...
Колкото повече се променяме, толкова повече си оставаме същите, беше казал някой... мисля, че е вярно. Има едно ядро, около което сме достъпни за моделиране,
но за да се промени ядрото, май се иска повече от един човешки живот.
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
|
|
|
Да, така е... Дирът е много изостанал спрямо други медии - по отношение на емотиконите ....и изобщо в улесненията за невербално общуване...между редовете, както се казва.
Картинка се слага, като копираш линкът / адресът/ на картинката с мишката и го пейстнеш между двете съкращния в скобпи, които ще ти се появят в полето за писане, в момента в който натиснеш бутончето IMG.
То пък се разполага точно под полето за писане и вляво от емотиконите.
Линк към страница пък се дава, като направиш същото, но с бутончето - URL.
Пробвай!
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
| 
|
|
