|
Здравей Корани!
Ще пиша първо по моят проблем-пак...извинявам се...за по-голямо дете, което описваш, не знам, ще пиша като ми дойде и ако ми дойде до главата:)) Макар, че простотии в метрото, какво д ати кажа-смехория:))...аз навремето н аоколо 14г. с компания например в трамвай N5 си михме зъбите...правихме се на идиоти:))...е така измихме си ги с паста и четка, бяхме си накупували някакви вносни от ЦУМ и се прибирахме...и се плакнехме с вода и плювахме през прозореца:)))...умирахме от смях , а хората ни гледаха укорително, забележки и гонене да слизаме от трамвая..ние затова и го правехме де, да сме велики
Всъщност, нашата не е затворена-особено, когато е в подходяща среда, напротив, разговаря, споделя, смее се. Пример-когато миналата година карахме курса по декупаж, една неделя учителката отсъстваше без да ни предупреди. Ние стояхме пред учебното студио, тя не искаше да си тръгне-можело може би всеки един момент да дойде...е, голямо нацупване падна, защото цяла седмица чакаше тоя ден, а сега трябваше да чака още седмица за следващото занаятие. Добре, че преподавателката беше в час-лично се извини, че се разболяла през нощта, пратила мейл, но ние сутрин не включваме компа и не сме го видяли. Компенсира я с безплатан интересна техника и да ти кажа, нашата си я прие и посети, хич не се опъва:)
Но, когато средата е странна, враждебна, тормозеща, подтискаща, чалгаджийска /ми не я разбира и слуша тая музика и поведение и това си е/-да тогава яко дръпва и страни и яко инат проявява да отказва да приеме, че трябвало така или иначе. Протеста и явно е с мълчание, искане да седи сама на чин и отказ да излиза на дъската...намирам го за съвсем нормално, щом не те кефи, защо пък да го правиш. Достатъчно е , че си си направил труда да идеш на училище, да си в клас, защото съм и казвала, че ТРЯБВА да е там и съм настоявала /въпреки тормозещата среда, което го считам на тази възраст за голямо постижение на волята!!!/ , пълниш пространството, пишеш, слушаш, не пречиш...от там насетне не е неин проблем, че някой си решил да я изпитва по неприемлив за нея начин...виж, тестове не отказва, обожава да огражда и да тръпне дали е било правилно:)) Тестовете даже са и много интересни-по английски например са само тестове...но те учат по спусната европрограма и там всичко си е ок, спокойствие и кеф от езика:)
Оказва се явно, че и това дразни:)
Вече разбрах, че е "посредствена и Маугли" от мееееестни клубни авторитети-та какво повече да говоря за нея
Всъщност ние с баща и се чувстваме виновни, че с години сме я подтиквали да свиква, да не обръща внимание, а да ходи и да си учи за нея си, защото това е предназначението на училището основно. Да слуша преподавателя ...въобще това се е говорило. И то си трае пред тормозчиите и да не обръща внимание, докато настъпи вече и физическото нападение върху и...казвахме там да слуша учителя, да изпълнява...години ние слушаме как ни споделя проблемите, ние с епочесваме, говорим и уж, аз се намесвам, когато стане баш нетърпимо...то се свива в черупката си все повече и повече, на моменти се държи странно и отнесено, вглъбено...и така 6 години/защото кара и предучилищна там/.
Е, да ...ама вече ни е до козирката!
Искам да допълня, че тя няма проблеми с т.н социализация-въобще к'во значи това е спорен върос, трябва д апусна тема или някой тук д ами изясни какво значи баш СОЦИАЛИЗАЦИЯ по съвременните критерии:))...тя ходи от 1г. и 1 м. на ясли, после градина, после предучилищна и т.н.,...детето си е минало по пътя, който следва.
Аз например никога не съм ходила на градина, там в двора с някое друго дете от улицата, до 7-мата година пък само с баба и дядо, сама и в стая, докато си вършат работа някаква-с радиото и мнооого неща за рисуване около ми, баба ми беше "скучна" домакиня, обаче ставаше бесна баба, когато имаше неуредици м/у децата да ме защитава...баба рицар, много се гордеех с нея:))).
После както писах под даскалското крило на маман-г-жа Министершата и никакви пубертетски взаимотношения с връстници от отрицателно естество
До 7-мата година не живеех с майка ми. Тя-учене-МЕИ, дипломиране, разпределения по някакви краища на България, разводи, проблеми, опити за създаване ново семейство, после пак брак-втор дете и т.н....от време на време идваше при нас.
И какво-погледнато отстрани никаква почти социализация не би трябвало да имам...така излиза...как доживях до пееесетака сред 'ора, идея нямам
Всъщност това много ми помогна-това ми изгради самочувствие да си правя нещата по МОЯТ си начин, седейки си години наред в стаята сама като дете само с книжките, играчките, игрите и нещата за рисуване, аз се научих да си правя нещата по -моят си начин. Къде с упорство, къде с проклетия, експерименти, къде с дициплина и човешко отношение от околните-щото русо детенце със сини очи, дето чете само приказки за принцове и принцеси-какво да го правиш освен да си мил с него:))...имах си цели и си ги следвах, изолирано от мнението на околните-5 пари не давах, усещах си някаква сила и я използвах:)) Ами това какви били другите и какво правели-ми да си правят и да си бъдат каквито искат-аз съм така и в унивеситет няма да ходя, защото не искам никой да мЪ изпитва и аз да му треперя...достатъчно треперех в училище, отвратих се.:)
Затова винаги съм казвала-исках майка ми да ме роди само-от там нататък-АЗ си знаех
През ваканциите детето ми не е така, ето и сега като не ходи там в училището и е супер-смях, вицове, четем си история и география, пита, интересно и е..въртим един глобус тия дни:). Компа и е на разположение, забавлява се, гледа си там Дискавъри, Неш. географик, Виасат хистори и научава какво ли не. Работим си по нашите декупажни неща, другите на училище ние на разходка, насам -натам, приятелка с дете на нейните години ни беше на гости, гледа ме как си работя в студиото, помага...е какво по-добре за възпитанието, ако родителят има време и не ходи всеки ден на работа някъде си ...и така, спокойствие , здрава храна-не там да ми набива кренвиршки и от онея измислени спагети дето ги заливат с гореща вода...
Знае и иска да мине на друг учебен план, хем да си учи някак си , хем да се чувства независима в друг аспект и най-вече да ги няма дразнителите Та ..всичко си е нормално
Нали и психолозите ни учат, като има тегава , тормозчийска среда просто не трябва да си хабим енергиите с такива, които са ни вдигнали мерника...а просто се оттегляш за да съхраниш себе си, особено ако битката е безмислена и за цел-кой по-по-най. Кому са нужни ненужни битки, след като в случая самото училище не може да се справи с поведението на някои от питомниците си и се почесват и гледат уж да угодят и тук и там...накрая НИЩО!.
Еми сори...те като не могат, аз мога...много лесно разреших нещата-виждаш
|
(аз)