Знаеш ли, Бири, харесвам страстта ти. Винаги пишеш със страст, но и винаги имаш тази тенденция да клеймиш, когато нещо е в разрез с твоите убеждения.
Питам се, колко от вас видяха с очите си разликите между едно училище работещо по установената до момента система и някое от "алтернатвините" за момента форми?
Ама, разбира се, и те не са перфектни. Обединяващото за всички методи, форми и системи е, че се занимават с хора, а където има хора, никога не е просто и лесно.

Права си, за какво му е на Райън да чете? Кой ли изобщо чете тези тъпи линкове... А, ако беше, щеше да разбереш, че мнението ти се базира на погрешни твърдения.
Първо, защото оценяването в много от посочените "алтернативни" методи липсва.
Няма оценки и толкоз! Е, отпадат болните амбиции на родителите детето да гони успех под формата на цифри.
Второ. Няма задължително присъствие в часовете по съответните материи. Децата избират къде да присъстват.
Ужас, нали? Но не е. Дали работи и как, можеш да научиш, само ако те интересува.
Дори и да пиша в захлас тук, то все едно да съм учител по алгебра, който фъфлейки урока, обърнат с гръб, драска по дъската и се опитва да заинтригува и вдъхнови деца с изразен интерес към приложните изкуства. Безсмислено.
Ти или другите ще потърсите и прочетете, само ако ви интересува и желаете.
Е, така работи и с децата. Другото е отбиване на номера, който нашето поколение познава доста добре.

Но не разбирам, въпреки всичко. Много от вас настояват, че на системата нищо й няма, на базата на кое сравнение? Нали за да отречеш или приемеш нещо, трябва да познаваш алтернативите?
Или не? Можем да избираме от това и... пак това! На мен ми се струва доста оскъдно като възможност за избор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Упс, Раф съм аз, все забравям. Мислех, че отговаряш на Райън. Нищо, отговорът ми по-горе, с нищо не се променя.
Бих добавила само, че ми се струва абсурдно и невъзможно един родител да бъде напълно обективен. Където има чувство и емоция, обективността е доста трудно постижима.
А, ако смяташ решението на Лира за грешно, ето защо би било чудесно да има възможност за избори. Не можеш, а и не е редно да смениш родителят на едно дете, само защото е себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет, Raf OFecin,

Мерси за информацията. Методът на Монтесори го познавам, изчетох го навремето като съпоставка със Сендовската система.

Александър Нейл не го познавах, та ми бе интересно да прочета книжката - четивна е като педагогическата поема на Макаренко. И си заслужава да се прочете - най-малко заради описването на общи ситуации, в които всички учители-деца-родители попадат.

Мисля си, че няма значение каква е образователната система и методът, който се използва - всички методи постигат всякакви резултати. Т.е. и успехи, и неуспехи се наблюдават - нали все пак хора сме основните обекти и субекти на образованието.

Обучаването, още от времето на Платоновата академия (условно казано, може и хиляди години по-рано), представлява процес на предаване на знания от учител към ученик.

Има множество методи на обучение, може да има чинове, дъска, катедра, може да е монтесори среда, може да са разговори по време на разходки по пътечките в маслиновата горичка на академията – важното е да се случи процеса. А неговите компоненти са знания, учител, ученик.

Хората – учителите и учениците, са си едни и същи от Платоново време – не се е променил нито интелектуалният капацитет на човечеството, нито човешката психология. А долу-горе това са рамките, формиращи обучението.

Единствената разлика са знанията – като качество и количество.
Количеството също е ясно – натрупаното във времето разбиране за света. Качеството е способността да възприемаш повече и по-бързо. Качество е да извличаш знанието. Качество е да използваш знанието като инструмент. Демек да се научиш да мислиш. Сравняваш, преценяваш и критично възприемаш.

Днешното образование има качествен проблем, който сякаш не се адресира достатъчно и нещата се влошават. Ние сме потопени в информационен океан. Не знаеш нещо – гугълваш го и излизат десетки и стотици източници на информация. Някои са достоверни, а други не. Как да отличиш достоверното? Две са предпоставките – критично мислене, т.е. съмнение и проверка + обща култура, която да ти предостави някакви критерии.

Парадоксално е, но лесният достъп до знание води до невежество. Ролята на учителя, на този който трябва да предаде знанието, да демонстрира сблъсък на идеи и откриване на истина е все по-ключова.

До учителя опираме отново...

Извини ме за намесата. Това е в шеговит тон и не съвсем.

До учителя опираме отново...

А за да се открие, обучи, мотивира ... учителя, да се осигурят условия за обучение, да се организират учениците, е необходима подходяща система.

Дано не съм права, ама сякаш стана кръгче, за да не е затворено кръгче, поне на спирала да го направим.

Например: Кои според Вас са най-дребните възможни подобрения в системата, които ще доведат до по-добро качество?

Аз се сещам за един, който би бил животоспасяващ за системата, обаче трябват пари и учители - класовете да са до 20 ученика. От 1-ви до 4 клас даже до 10-15 деца.
Още идеи:
5-годишните да имат задължително занятия с логопед (според нуждите им и по негова преценка).
Изисквания за правопис от 1-ви до 12-ти калс - по всички предмети да се изисква. Все пак това е езикът на нацията и той все пак обединява нацията.

До 16-години задължително обучение, обаче то да има практиеска и обща насоченост. Да се вземе предвид, че някои деца могат да се насочат към професионално обучение или въобще да напуснат училище на 16-години, но и те да усещат, че са грамотни. Демек по-малко терминология и повече практически умения, часове за упражнения, поправки на домашни и тестове, преговор. ДОИ да се занижат малко, обаче да има приемственост и надграждане на знанията от клас в клас, да знаят тия в министерството на образованието какъв продукт ще произведат накрая...и той да е успешен.

Около 14-та година да има профилиране, но по направления - хуманитарен, природо-математически, изкуства и т.н. И съответно повече часове и по-високи изисквания.
Абе...

No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Редактирано от won на 14.02.14 21:12.

Абсолютно подкрепям с две ръце.

Първо за логопедите: Тотално необходими. Имам приятели логопеди, които искат да работят като такива, но няма работни места, съответно правят си частни кабинети, но това не е решението. Както има психолози, педагогически съветници и т.н. в училищата така трябва да има и логопеди.

Профилирането - след седми клас тотално, както и тогава да се завършва основно образование - не какно до сега в осми клас. Това е залегнало в новия закон.

Задължително обучение до 10-ти клас, т.е. първа степен гимназиално образование, т.е. до 16 години. Това пак го има в новия закон. Там тотално приключва и общата подготовка, 11-ти и 12-ти клас - профилирано с високи изисквания към профила за завършване на втора степен гимназиално. Това пак е залегнало в новия закон.

По-малки парарелки. Мечтата на всеки даскал. Това искахме още в стачката, която беше смазана. Няма пари. очка. Духаме го. Съотватно мъзможността за по-индивидуален подход също го духа. Реалност. Няма смисъл на никой да обяснявам как се работи с паралелка от 28 души и как с паралелка от 16 души....

Try not. Do or do not. There is no try.

Понеже съм 63 набор , спомням си и в двете основни училища навремето, в които съм учила до 8 клас в Сф-25-то и 126-то у-ще, имаше логопеди-безплатни. Психолози нямаше-факт, но логопеди да. Много съученици го посещаваха. Аз също съм била за правилно произнасяне на буквата "Л"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се че има как. И за логопеди и за по-малки паралелки...
Има...
но вот так стало что в Государстве денег для Мерседесы и командировки не хватают, а я захотел для детей....

Try not. Do or do not. There is no try.

До учителя опираме отново...

Относно това спор няма. Добрият учител е такъв, независимо от системите и условията.

Мисля си, че няма значение каква е образователната система и методът, който се използва - всички методи постигат всякакви резултати. Т.е. и успехи, и неуспехи се наблюдават - нали все пак хора сме основните обекти и субекти на образованието.

Някога бях склонна да мисля така, обаче личният ми опит и наблюдения, показват обратното. Някои методи постигат доста по-добри резултати, ако реализацията на един човек, и то не само професионално, но и като индивид - в личен, социален, емоционален, интелектуален и културен аспект - е показател за успеваемост. Според мен, да.

Качество е да извличаш знанието. Качество е да използваш знанието като инструмент. Демек да се научиш да мислиш. Сравняваш, преценяваш и критично възприемаш.

Точно в това е проблемът, по мое мнение. Критичното възприемане не може да намери благородна почва в среда, в която те възпитават да приемаш информацията за неоспорим факт, който ти трябва да запаметиш максимално точно и трайно. Дори не намирам изобилието от информация като нещо негативно, но именно отсяването й е въпрос на "трениране" на критичния анализ. И точно в това е парадоксът. Децата са критични. Те подлагат под съмнение всяка информация, те са окриватели, изобретатели, те са любопитни, притежават и т. нар. магическо мислене, те имат безкрайно въображение и колосален капацитет на възприемане. На децата, особено в крехка възраст, им е необходим учител, който да подхранва тези естествени наклонности и да откликва със знанието си на детската потребност за знание. Нищо повече.

Споменаваш Сендов и Макаренко. Жалко, че по "странни" причини системата на Сендов издържа едва няколко години, а Макаренко днес е свързван основно с "моркова и пръчката". Светлите и прогесивни умове винаги са пречели някому. Ако т. нар. демократично училище, беше някаква екстравагантна приумица, защо не го оставят само да потъне в забвение като неработеща система? Защо се опитват всячески да го задушат? Не е трудно човек да стигне сам до отговорите. Ето, това е другото доказателство, че не е все тази коя система и кой метод ще се използва в образованието...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност, Уон, ти описваш почти дословно немската образователна система.
Трябва да ти кажа обаче, че много хора не са съгласни с нея и не я одобряват.