My Fathers Eyes / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Темата за образованието и мястото му в съвременния свят ще става все по-актуална. Само 2-3 неща ще отбележа. Първо, заблуда е да се смята, че образованието се е скапало едва през последните 20-25 години (през т.нар. "преход"). Единствената по-съществена разлика е, че през моето детство образованието беше силно идеологизирано, натъпкано и подплатено с фалшиви етични и социални ценности. Освен това комунизмът не позволяваше алтернативи - сега всеки може да получи достъп до всякаква информация, стига да има желание. Преди години това не само, че не се поощряваше, но дори се санкционираше. Централизацията беше над всичко и всички. Сега поне имаш някакъв избор.
Второ, домашното обучение е все още нова, екзотична форма на образование. Някъде нагоре из мненията видях линк, в който се цитираха имена на световни величия, които не били ходили на училище като малки. Това не е никакъв аргумент за достойнствата на домашното обучение. Леонардо може и да не е ходил на училище, но е посещавал ателието на Верокио, където е изучил тънкостите на занаята. Ако трябваше баща му да го учи на живописна техника или технология за обработка на металите, едва ли щеше да стигне далече. Това, че талантът е на първо място, дори няма какво да се коментира, мисля. Без талант, с или без училище, днес никой нямаше да е чувал за него. Така че подобни примери не доказват нищо.
Трето, домашното обучение не е подходящо за всички деца. Повечето родители нямат възможност да отделят толкова време на децата си, защото все пак трябва и да работят. Освен това повечето родители (да не кажа всички) нямат нужния потенциал да го правят. Малко наивна е идеята, че след като си минал преди години през този учебен материал, че дори си бил и отличник, значи вече си компетентен да го преподаваш на детето си. Учителят не е просто някакво радио, по което детето може да чуе някаква лекция. Тук е важен диалогът, обратната връзка, индивидуалният подход. По тази причина смятам, че четенето на учебници или странична литература също не може да замени прекия контакт учител-ученик. От книгите може да бъде усвоена необходимата за покриването на някакви тестове информация, но информацията все още не е знание. Знанието е изграден, траен, личен ако щете актив, който посредством опита е станал неделима част от индивида. Информацията е навсякъде около нас, можем да я усвоим за някакъв кратък период от време или за някаква конкретна цел или нужда, но това, което има реална стойност за човека е именно знанието. А то не се придобива с ровене в търсачката или зазубряне на някакъв учебникарски текст.
И колкото и примамливо да изглежда илюзията, че е достатъчно да се спре детето от училище, за да се решат всичките му психологически или социални проблеми, това просто не е така. Да отстраниш дразнителя не е равносилно на това да намериш терапия. Заобикаляш проблема - толкоз. Оставяш проблемът да зрее, да се задълбочава, докато ти щастливо си скрил главата си в пясъка.

С две думи - домашното обучение има смисъл, но не иобщо, а само за конкретни казуси - деца, които нямат физическа възможност да посещават училище, или срещат непреодолими трудности с приспособяването към средата, или пък просто гениални и свръхнадарени деца, за които училището по-скоро е пречка за развитието им, отколкото образователна институция. Нормалните, здрави и без съществени отклонения деца е най-добре да не се отделят от обществото си. Казвам го с всичките си резерви към образователната система.