Естествено, че не се е скапало в последните 20-25 години. През последните години се доскапа само видът, в който се поднасят различните материи на децата.
Учебниците се пишат от чиновници без грам педагогическо образование и опит. Такива глупости, дори и в манипулираните ни и окрасени в червено учебници навремето, не пишеше.

Разбира се, винаги е имало и ще има учители по призвание, напредничави, с критично съзнание, стремящи се да извадят от децата най-доброто. Обаче и те като учениците, работят въпреки системата, а не подпомогнати от нея.
Както се видя, изобщо не е новост и в България не сме единствени в недоволството си, което е нормално. Училището в тази си форма, не може да посрещне нуждите на днешните деца. Какво ти да посрещне? Не може да ги стигне!

Нормално е човек да иска, да търси и да прави най-доброто за детето си, докато узреем за целокупни реформи. И точно затова се учудвам, че сами попадаме в плен на това, от което недоволстваме.
Индивидуалният подход не започва от училището, а от дома.
Ако аз не мога да преценя индивидуалните способности и потребности на детето ми, как мога да очаквам да го направи един чужд човек, та бил той и педагог?!
Ако аз не мога да откликна на нуждите му на първо място или поне да реагирам на сигналите му как се чувства, какво изпитва, кой да го направи?!

П.П. Е нямам време да си редактирам всички печатни и граматически грешки! Но не сме и в училище, все пак! Пък и на мен, 3 ми стига.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Raf OFecin на 03.02.14 11:27.

Училището е продукт и отражение на обществото, в което живеем. В по-нормални и добре уредени общества би следвало проблемите с образователната система да са също така по-малки и по-преодолими.

Аз лично продуктивност в темата никъде не видях, освен лозунги "Долу ! Не става !" и някакви разкази из училищния фолклор. До болка втръснали ни неща .. За да, видиш ли на, не сме пристрастни в отношението си към автора на темата. А и никой не сподели как по свой индивидуален начин е успял да се справи със системата. Но със системата ! Не с учителката по пеене. Това са различни неща и е хубаво да се разграничават.

А това - Ми да вземат да спретнат люпилни тогава - и чаветата директно по институциите: ясла, детска градина, предучилищна, основно, средно... паралелно с тях - за "доизковаване на желязото" - чавдарчета, пионерчета, комсомолчета/ЕфДеЙот-лерчета/хитлерюгендчета/бранничета... та до пълнолетие: от там вече Партията-майка поема вахта... и настава такъв живот, че бедний Оруел световъртеж от обръщане в гроба получава! - няма да коментирам. Само ще попитам - това ли е алтернативата, която предлагаш ?!

Аз съм ЗА образованието, което по никакъв начин не смятам, че пречи на индивидуалността.

Привет, 163226,

Съгласен съм с теб. Ще добавя -

Качеството на обучението зависи от учителя. От неговата компетентност и талант да обучава - независимо къде - в държавно/общинско, частно или домашно училище. Уви, моите наблюдения са, че най-калпавите ми колеги станаха учители - тези, дето успехът им беше под "четири", а профилирането стана на ниво кандидатстудентски изпити...

Прегледах набързо материали (уебсайтове и форуми) на привърженици на домашното образование - има едно залитане към християнски трактовки и пътища за обучение. Тук са ми притесненията - не вярвам в смесването на вяра и пълноценно образование. Всъщност единствената пресечна и естествена конвергентна точка между наука и религия е Сътворението и точно тук християнското обучение се дъни според мен.

И все пак - родителят, който иска да преподава сам, трябва много да учи и знае, за да доведе децата до състояние, в което да са способни да се учат сами. Т.е., ако човек не е роден педагог - по-добре да не опитва, но най-вече много да внимава (виж да доучва с децата е възможно и полезно). В този ред на мисли домашното училище ще се трансформира в обучение от частни учители, които така и така са елемент от системата на образование...

Училището - тук нямам предвид само сградата, учителите и методиките на МОН, има за цел да развие мозъка, осигури базови познания и въоръжи ученика с метод за учение и последващо развитие в живота. Домашното училище може (но не е задължително) да реши някои от задачите по-добре, отколкото общото училище. За да се случи това е необходимо да има методика и помощни средства.

Има и друг проблем - съществуват няколко различни технологии за обучение. Обучението в училище е базирано на дидактиката - т.е. имаме обект и субект на обучението, има метод и минимум знания, които да се постигнат. При самообучението няма гаранции, че нешлифованият и неорганизиран интелект ще покрие минимално необходимото за социализация и успешна реализация. На практика разпространените учебници не са предвидени за самостоятелна работа и за да се разбере и усвои материала е необходим учител, зад който стои метод. Ако обучавате сами, но единствено се базирате на учебника - няма да се получи добре.

Ние, а нашите деца в още по-голяма степен, сме обречени непрекъснато да учим и да се справяме с нарастващ информационен поток. Новите аутсайдери не са вече просто неграмотните, а тези, които не са в състояние да изкопаят ценното, да го анализират, критично възприемат и умело да използват. Не, нямам предвид компютрите и интернет, а цялата съвкупност на съвременния живот - взаимодействаме и общуваме не само със съседната махала, а с целия свят, не със стотици, а с десетки хиляди предмети. За секунди имаме достъп до цялото човешко познание - как да отличим вярно от невярно, полезно от безполезно и т.н.

Как? Отговорът е в общата култура. Тя не се изчерпва с научаването по нещо за всичко. Общата култура канализира склонността да мислиш в способност да се изразяваш и дава базата за възприятие, а значи и преценка на света.

Ще попиша малко за математиката.
Няма дете, което да не е в състояние да я усвои на средношколско ниво. Няма! Проблемът на обучението по математика е, че тя е абстрактна наука. За да се разбира е необходимо специфично развитие на мозъка, което различните хора постигат на различна възраст, да речем в интервала 5-20 години. Много често децата в четвърти-пети клас се сблъскват с абстракции, които не разбират интуитивно и изпускат материала, създават си усещане, че "това не е за тях", а родителите им засилват отказа от математика било то с натиск и наказания, или отпускане тип "колкото - толкова". Способността за абстрактно мислене е необходима и постижима!

Успешното овладяване на математиката се случва в по-зрелите години и съвпада с интензивните частни уроци (7, 11-12 клас) , при активна родителска намеса или с помощ от приятел. Всъщност съученик или малко по-голям е в състояние да помогне на детето по-добре от възрастен, за много по-малко пари (впрочем съвсем достойно изработени).

Хубаво е родителите да запомнят (водят бележки), коя материя не е усвоена, за да върнат детето към нея по-късно, когато мозъкът ще е в състояние да я усвои. Направо се чудя защо учителите не водят такава статистика за уменията на децата - те могат да са най-наясно, но както и да е.

Децата трябва да бъдат мотивирани да постигат границата на способностите си, защото така тази граница се отмества напред и човек започва да може още повече. Приемайте мозъка като мускул - тренираш го - развива се. Минималната смислена оценка, която е подходяща за първоначална цел - добър 4.5. Това е границата на посредствеността. И пак ще наблегна - няма дете, дето да не може да премине тази граница, няма!

Хм ... Ето защо казах - не съм компетентна да давам оценки.

Браво за поста ... и на теб, и на Шляйо.

Много добре си ги формулирал нещата, аз така мога. Особено ми допадна пасажът за "новите аутсайдери" и за значението на общата култура, която е именно е инструментът, който прави от информацията знание. Добре де, може да не си искал точно това да кажеш, но аз така го разбрах :)

Да кажа и аз малко за математиката, от личен опит. Когато бях някъде 6-7 клас ми попадна една книга в библиотеката (тогава изчитах по 5-6 книги на месец, като нито една от тях не беше художествена литература). Та един ден видях едно заглавие, което веднага ме грабна: "За всички, които мислят, че не обичат математиката". Помня и до днес как изглеждаше книгата - дебела тухла с твърди, жълти на цвят корици. В училище никога не съм бил слаб по математика, но и не съм блестял с някакви кой знае какви способности. Учех си математиката така, както и другите предмети - с неохота, на сила, защото беше основен и важен предмет - така твърдяха възрастните :) Оценките ми са били винаги 5-ци и 6-ци, но истината е, че изобщо не обичах математиката. Тая книга явно е писана за мен, рекох си и я метнах на купчинката при другите книги за прочит.
Не знам дали няма да прозвучи пресилено, но тази книга май промени живота ми. Възможно е и да преувеличавам малко, но това сякаш беше повратния момент в отношението ми към математиката в частност и точните науки като цяло. В нея систематично, задълбочено, но в същото време безкрайно достъпно и увлекателно авторът разкри пред очите ми истинската същност на математиката. Не със суховати теореми и непонятни формули, а с нагледни и много прости понятия и примери, наблягайки на приложната страна, а не на скучната теория - нещо което нито един учебник и нито един даскал в училище дотогава не беше успял да го направи.
Не станах по-добър математик (това е дарба, а аз несъмнено нямам такава), но за сметка на това заобичах математиката и разбрах колко полезна наука е всъщност. По-късно така се случи, че навсякъде където исках да уча трябваше да държа изпити по математика, а впоследствие си избрах професия, която е тясно свързана с математиката. Не знам дали това щеше да е така, ако тогава не бях разлистил онази книга с жълти корици.

Та си мисля дали и ти това казваш - децата могат да се развиват и по самостоятелна програма, наблягайки на предметите и науките, които са им интересни. Но преди това да се случи, не е ли задължително да има вече положени едни здрави основи, една базова обща култура, едни добре изградени навици и способности да се учи, една сериозна самодисциплина най-сетне, защото ученето освен, че е удоволствие, е също тъй и усилие и то не малко понякога. А подобна здрава основа се изгражда със систематични и упорити занимания - нещо, което в семейната среда ми се струва трудно постижимо.

А също така и доказано работещия принцип на конкуренцията. Колкото и комерсиално да звучи, колкото и аз самата да ненавиждам понятието, щото ме мори ... факт - работи ! ... не само в образованието. Домашната среда няма как да подсигури и това.

Точно, конкуренцията. И освен това поведенческите модели - в стерилната обстановка сред мама, тате и скайпа няма как да се изградят, мисля.

....

Който прочел-прочел...да не отегчавам аудиторията, а и да не издавам съвсем ноу-хауто за справяне с настоящата училищна с-ма...направо си е бизнес

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lira Emerald на 03.02.14 14:23.