|
Страници по тази тема: << 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | (покажи всички)
|
... ми радвам се, че те развеселих... щото аз съм от тез дето правят опити и всичко възможно и не се отказват, дет викаш, оообаче, няма смисъл... ми само като си спомня, колко героично и чутовно се борих да спася т.нар си брак, майко мила... години, загубени години в правене на поведенческа терапия... никъв резултат, от зле по зле, та чак дъно...накрая се огледах, ми аз съм станала същата като този дет ми причини толкоз болка... ооо, я стига толкоз и разрешения на всички неразрешени въпроси се намериха... обаче кой ще ми върне годините, нервите, кофти образа, който изградих на детето за мен, никой... ми то горкото не ме познава, такава, каквато се знам аз... никакви усилия повече за загубени каузи... никви жертви и готвене на манджи (примерно),за да ме харесат ... немците, готвят момчетата, чистят, пускат пералня и внимават да не направят жените им един жест повече от тях... значи може и партньорски да се живее... тъй, че си права като се питаш дали си струва да се влагат усилия в неща в които си наясно, че не си добър или че няма да се справиш...
...
...къде го чукаш, къде се пука...
| |
|
... мда, ама не, приемаме, че не сме сами, т.е., че и другите се страхуват... и че страхувайки се не им се случва нищо лошо, т.е. че може да се живее заедно със страха... но не приемаме страховете си, борим се с тях, страдаме от тях, приемаме ирационалността им... спрем ли да страдаме от страховете си, работата лоша:)
...къде го чукаш, къде се пука...
| |
|
.. ти ко изпадна толкоз внезапно бе, в тез дълбоки и умни мисли - напоследък ?!? Остана само с нежняр-гадже ли ? да те развали тоз ..
Недей така, похабява хубавата жена, че ше те грабвам и .. отнасям.
А сериозно .. страховете ни пазят - да, но и могат ни отнесат тъпите тикви - ако им се отдадем. След смърт на близък ми - паднал отвисоко, в мен остана абсолютно придобит и внезапен прилив на ужас от височини. Не можех да вървя даже по бордюра на тротоар, залитах. Не успявах да стигна до парапета на висока тераса. А преди тва никога не съм се плашел от височини.
С години след това се връщах обратно, докато с насилие над мене си, приема че отново го мога това. Стоях срещу ужаса си на десетки различни 'опасни' места и .. се възпитавах да го приемам. Крачка по крачка и .. сега мога да стъпя на ръба на Гранд каньон .. и съм стъпвал. Което ме прави и малко горд, но не без страхове.
| |
|
Па страх си беше :) Да станеш за смях пред класа си е сериозна заплаха.
| |
|
Малко си краен. Не е невъзможно поне до,7-8 клас едно дете да се готви в къщи по учебния план. Но с добри частни учители, не мама и тате да преподават химия, физика и литература.
Ся, дали това ще пречи на социализацията е друг въпрос. Ще пречи и още как. Но детето тъй и тъй не е социализирано, та поне на първо време що да не му осигурят тоз комфорт?
| |
|
въпроси към едно дете - което да вземе само решението как да се възпитава .. оставам с усета, че то вас възпитава. Греша ли ?
Започнах да пиша дълго и напоително, пък се сетих за нещо, което бях написала и закачила на стената над леглото си, когато бях тийнейджър, с надеждата, че нашите ще го видят... Така и не разбрах дали го прочетоха, но откакто аз съм родител, се опитвам да го държа записано в съзнанието ми.
Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата
Халил Джубран
| |
|
оставам с усета, че то вас възпитава. Греша ли ?
Възпитанието е процес на непрекъснат двустранен обмен.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
Знаеш ли, когато прочетох поста на Лира, че Марина ще стане частна ученичка, много се потресох. В душата ми има печат: "Училището и ходенето на училище е задължително!" Продължавам да го мисля.
Опитах се да си разширя малко вижданията - това, което е правилно за мен не е правилно и за другите.
Марина е само 5-ти клас и ако решението остане в сила, ще пробва един срок да учи от вкъщи. Ако се справи и и харесва, ще продължи така. Ако не - ще се върне в училище. Дори да се наложи да повтори 5-ти клас, това не е страшно.
| |
|
Права си. Когато те чета, сякаш пишеш за мен, а не за себе си.
Каквото сме направили за себе си - такова. Но ми се иска поне да използвам опита си при отглеждането на децата.
| |
|
Mдааа...щерчо е и зодия стрелец:))
Благодаря, че припомни тази мъдрост!
| |
|
Страници по тази тема: << 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | (покажи всички)
|
|
|