До мен ще стигаш лятото- като тръгнете на море! Сега е студено, замръзнало и ще си стоим у дома

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бях у техникума, когато по физическо почнаха да ни учат на няква там земна гимнастика. ква земна, ква лунна гимнастика с моите 190 санта :) два изпита за оценка - челна стойка и стойка на ръце. леле, полудех. у дома некви неистови тренировки. свалям дюшека от кревата, просвам го на земята и почва едно гърчене, виене, усукване... къде ти братче, не мога да застана на главата си и туй то. ако пък по случайност се закрепя някак си, то е за не повече от секунда и половина, след което почва едно падане в най-неочаквана посока... как дае. просто си казах, че тва ше го науча, ако ще и без врат да остана.
имам си още врат, а тва е една от най-паметните ми шестици по физическо. е, на ръце и до ден днешен не мога да ходя, но не ми се е налагало. но оттогава знам, че не требе се бяга от страховете, напротив - требе се върви право срещу тях. банална истина, но е истина :)

Не е ли по-гъвкаво да се справяме със задачите, с които можем да се справим или поне се надяваме, че можем?! И да се откажем от тези, за които вярваме, че не можем да се справим? Мислиш, че "отказът" се научава най-лесно?! - НЕ.

Аз съм поемала много задачи, за които съм знаела, че ще ми е изключително трудно или невъзможно да ги направя, защото не искам или нямам необходимите качества за тях. Изхабявала съм време и енергия и не само моите за да свърша зле някоя задача. Ако бях на мястото на Марина и се окажеше, че пея фалшиво, сега щях да бъда бездарна певица, която продължава да се труди, старае и вярва, че ще се справи. Ако бях на мястото на Лира, щях да намеря на детето учителка по пеене за частни уроци, щях да говоря с детето, щях да изчета сума ти книги по въпроса, да се посъветвам с много хора, щяхме да тренираме вкъщи пеене пред дъската, да карам детето да говори с учителката, аз пак щях да говоря с нея, ако се напъна, ще измисля и още един куп дейности. Но се чудя дали си заслужава толкова много екшън, ако детето ми не иска да пее или пее фалшиво.

А темата за "улавите" хора, не искам даже да я започвам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, да забЕлЕзваме...бях у техникума:))

ама ся сме у 5 клас-1 срок още:))...още сме с детски хормони, сещай се...нищо женско още не ни е развито хормонално

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Срещу страховете - да. А срещу не желанието и не моженето?

Я, да ти разкажа друг случай - аз не можех да прескачам козата по физическо. Знаех, че съм тромава и не съм съвсем наясно с техниката за прескачане, ама откъде накъде такива дреболии ще ме спрат. Тренирах вкъщи с фотьойлите, но не беше същото. Всеки път щом се налагаше търчах и се стараех да прескоча козата, и до сега си спомням и ме боли как едно момченце ме наричаше "щангист" - бягала съм като щангист. Ама и присмеха на децата не можа да ме спре. Накрая в устрема си така бутнах козата и учителя, че последният си навехна крака. И до ден днешен не мога да прескачам коза и ми се налага да се примиря с това. Питам се каква е истината в моя случай?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами ти сама усещаш къде е разликата - ти си се опитвала, упорствала си и си се отказала чак когато си потрошила инвентара :) не е нужно сички да сме йордан йовчевци или райни кабаивански. както казват древните китайци, не е важна крайната цел, а Пътят :)

така е, малка е още. макар че, те житейските уроци почват още от утробата :)

впрочем, в 7 клас, когато гласовете на момчетата мутират и почнахме да ревем като магарета, даскалицата по пеене (злобна стара мома) доста се кефеше да издевателства над певческите ми дарби. понеже и аз подобно на щерката ти отказвах категорически да пея, беше ме заплашила, че ше ме остави на поправителен на есен. по пеене.
не ме остави, но ми писа тройка за годината. в осми клас вече имахме друга даскалица и тя никога не вдигаше момчетата да пеят.
та така, нищо ново под слънцето. но не съм се гордял с тройката си по пеене. щях да бъда по-горд, ако бях изпял въпросните ноти, па макар и грачейки. ама пуста суета пубертетска :)

Аз пък никога не съм стигала до фаза-"да си потроша инвентара"...обичам "маникюра" да ми е у ред и цвят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите