По някаква мелодраматична традиция в края на годината се прави равносметка на изминалите 12 месеца и всеки къта в сърцето си надежди за следващите 12. Ето и моята:

Сама жена на път
Блага Димитрова
Това е риск и неудобство
във тоя свят все още мъжки.
Зад всеки ъгъл те причаква
засада от нелепи срещи.

И улиците те пронизват
със любопитни погледи.
Сама жена на път.
Единствената ти защита
е твойта беззащитност.

Ти не превърна никой мъж
в протеза, за да се опреш,
във дънер, за да се облегнеш,
във зид – на завет да се свиеш.
Не стъпи върху никой мъж
като на мост или трамплин.
Сама пое на път,
за да го срещнеш като равен
и истински да го обичаш.

Дали ще стигнеш надалече,
или окаляна ще паднеш,
или ще ослепееш от простор,
не знаеш, но си упорита.

Дори да те сломят сред път,
самото твое тръгване
е вече стигане до нещо.
Сама жена на път.
И все пак ти вървиш.
И все пак ти не спираш.

Не може никой мъж
така да бъде сам
като сама жена.
Пред тебе мракът спуща
заключена врата.
И нощем никога не тръгва
сама жена на път.
А слънцето като ключар
в зори простора ти отключва.

Но ти вървиш и в тъмнините,
не се озърташ плахо.
И всяка твоя крачка
залог е за доверие
към тъмния човек,
с когото са те плашили.
Отекват стъпките о камък.
Все удрят стъпките о камък.
Сама жена на път.
Най-тихите и храбри стъпки
по унизената земя,
която е спрямо звездите също
сама жена на път.

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

Като ще е с поезия - да е с поезия :)

Почистих душата си, изхвърлих всичко ненужно..

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Автор: Кристина Филипова

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Християнската традиция повелява на тържеството "Коледа" да си направиш Духовно-Емоционално-Физически самоотчет. Да си видиш грешките и да поемеш отговорност да не ги повтаряш. Да си начертаеш нови светли бъднини и да потърсиш кой да ти помогне за да изпълниш на 100% плановете си.

Голяма част от българите не се самоуважават. Грижат се за своите леки коли (и апартаменти) в пъти повече отколкото за самите себе си.

Истинските християни правят равносметка и в дългосрочен план. 12-те месеца са краткосрочен такъв.

http://www.economy.bg/science/view/10780/Svetlin-Nakov-za-Softuerniya-universitet---

А на мен ми харесват равносметките. По-честичко даже.
То е като да порастваш постоянно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за равносметка - винаги готов:)
чак ми се карат

и ми се иска да ти отговоря в стих... толкова много...

а то е прозаично и тъпо... последните 5 години

хм... трънчето съм

страхотно е, крада ти го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

2013 г. - сигурно децата ме подмладиха, защото покрай тях пак започнах да забелязвам миговете. Имах много перипетии, но като тегля чертата, положителното е повече - имаше много щастие и обич, най-много, повече от всичко друго.

Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.


Станка Пенчева

Ето и нещо дългосрочно:

МЪЖКО МОМИЧЕ
Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам.
Просто искам да бъда обичана!
И няма да се преструвам,

че всичко е светло и розово,
че нямам проблеми и нужди,
когато се чувствам бозаво,
когато се чувствам чужда!

Родена съм да обичам!
Поднасям сърце на тепсия!
С любов подир тебе все тичам.
По дяволите, вземи я!

А после върни ми я тъпкано
и ще те обичам до края
с душата си непокътната.
Друг начин просто не зная!

Мадлен Алгафари

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

Животът скрит е в дребните неща

В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремеж да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те оставят спомени след време.

БИСЕРКА КАМЕНОВА
всъщност...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите