|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Равносметка - 2013
|
|
| Автор |
White_Witch (In Wonderland) |
| Публикувано | 29.12.13 15:10 |
|
|
По някаква мелодраматична традиция в края на годината се прави равносметка на изминалите 12 месеца и всеки къта в сърцето си надежди за следващите 12. Ето и моята:
Сама жена на път
Блага Димитрова
Това е риск и неудобство
във тоя свят все още мъжки.
Зад всеки ъгъл те причаква
засада от нелепи срещи.
И улиците те пронизват
със любопитни погледи.
Сама жена на път.
Единствената ти защита
е твойта беззащитност.
Ти не превърна никой мъж
в протеза, за да се опреш,
във дънер, за да се облегнеш,
във зид – на завет да се свиеш.
Не стъпи върху никой мъж
като на мост или трамплин.
Сама пое на път,
за да го срещнеш като равен
и истински да го обичаш.
Дали ще стигнеш надалече,
или окаляна ще паднеш,
или ще ослепееш от простор,
не знаеш, но си упорита.
Дори да те сломят сред път,
самото твое тръгване
е вече стигане до нещо.
Сама жена на път.
И все пак ти вървиш.
И все пак ти не спираш.
Не може никой мъж
така да бъде сам
като сама жена.
Пред тебе мракът спуща
заключена врата.
И нощем никога не тръгва
сама жена на път.
А слънцето като ключар
в зори простора ти отключва.
Но ти вървиш и в тъмнините,
не се озърташ плахо.
И всяка твоя крачка
залог е за доверие
към тъмния човек,
с когото са те плашили.
Отекват стъпките о камък.
Все удрят стъпките о камък.
Сама жена на път.
Най-тихите и храбри стъпки
по унизената земя,
която е спрямо звездите също
сама жена на път.
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Нали!?
Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"
| |
|
|
|
Като ще е с поезия - да е с поезия :)
Почистих душата си, изхвърлих всичко ненужно..
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Автор: Кристина Филипова
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
|
|
Християнската традиция повелява на тържеството "Коледа" да си направиш Духовно-Емоционално-Физически самоотчет. Да си видиш грешките и да поемеш отговорност да не ги повтаряш. Да си начертаеш нови светли бъднини и да потърсиш кой да ти помогне за да изпълниш на 100% плановете си.
Голяма част от българите не се самоуважават. Грижат се за своите леки коли (и апартаменти) в пъти повече отколкото за самите себе си.
Истинските християни правят равносметка и в дългосрочен план. 12-те месеца са краткосрочен такъв.
http://www.economy.bg/science/view/10780/Svetlin-Nakov-za-Softuerniya-universitet---
| |
|
|
|
А на мен ми харесват равносметките. По-честичко даже.
То е като да порастваш постоянно.
ПРОСТИТЕ НЕЩА
Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл ,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас – мислите, чувствата прости,
вас – неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като „храня се“, „дишам“, „пия“,
вас – съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.
Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безрасъдно във времето прежно
настрани съм отхвърля небрежно
сте се бутали тайно със лакът-
„Как се прави на умен глупакът…“
И така е – човек да подбира
сред това дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -
лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.
В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. -
Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй което ти казва сърцето…
Валери Петров
| |
|
|
|
за равносметка - винаги готов:)
чак ми се карат
и ми се иска да ти отговоря в стих... толкова много...
а то е прозаично и тъпо... последните 5 години
хм... трънчето съм
| |
|
|
|
страхотно е, крада ти го
‘За да стигнеш предела, трябва да платиш съответната цена!
| |
|
|
|
2013 г. - сигурно децата ме подмладиха, защото покрай тях пак започнах да забелязвам миговете. Имах много перипетии, но като тегля чертата, положителното е повече - имаше много щастие и обич, най-много, повече от всичко друго.
Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.
Станка Пенчева
| |
|
|
|
Ето и нещо дългосрочно:
МЪЖКО МОМИЧЕ
Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам.
Просто искам да бъда обичана!
И няма да се преструвам,
че всичко е светло и розово,
че нямам проблеми и нужди,
когато се чувствам бозаво,
когато се чувствам чужда!
Родена съм да обичам!
Поднасям сърце на тепсия!
С любов подир тебе все тичам.
По дяволите, вземи я!
А после върни ми я тъпкано
и ще те обичам до края
с душата си непокътната.
Друг начин просто не зная!
Мадлен Алгафари
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремеж да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта.
В сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те оставят спомени след време.
БИСЕРКА КАМЕНОВА
всъщност...
| |
|
|
|
Тръгнах да търся едно стихотворение на Ина Григорова да видя дали това не съм аз през 2013. Щото не бях Миряна Башева, нито Камелия Кондова. Още по-малко Дамян Дамянов. И попаднах на този текст
Хареса ми - това е моята година. Проза - аха да се насереш от страх, докато биеш тъпана колко си добре. Но накрая задължително имаш перо на шапката или гуш в храстите - все пак има още 2 дни
| |
|
|
|
Уау! Дългично е, но е страхотно! Какво ли прави авторката Ина Г?
Замислих се как всеки ден и аз скачам в пропастта, преодолявам себе си, страховете си, неизвестността и ставам от леглото... за поредния ден... за поредния скок в живота... за поредната лудост...
Благодаря!
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Невероятно е!
Толкова много се нуждая от такова почистване, от осигуряване на простор и въздух... Вече знам как
Благодаря!
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Благодаря за одеалото, изплетено от топла нежност, което ми подаде, за да загърна душата си... Хубаво е
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Колко просто и вярно! А така лесно го забравяме...
Благодаря
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Жената, която обича и е обичана, е благословена. Бъди и ти такава!
Целувам те!
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
ПРЕД ПРАГА НА СМЪРТТА...
Противно на всички правила житейски,
тя не пристигна страшна и прикрита...
Напротив, някак си и по библейски,
за себе си напомни мъдро и свенливо свита....
И застанала пред прага на смъртта
се сетих да погледна към живота си.
Не исках и за миг да зная как плътта
ще изцеди в земята като гнил плод сока си!
Решила бях дните в папка да подредя,
да сложа и кламер с прикрепена бележка,
но безмълвна на пейката в парка седя
и знам, че това е задача невъзможна и тежка.
И песни любими аз исках отново да чуя...
И стихове толкова много още да пиша...
Но сега ми идеше само да псувам и плюя
света наоколо, който и след мене ще диша.
Внезапно в краката ми топчица шарена спря -
детето отсреща погледна ме виновно и мило...
А смисълът на живота си разбрах чак сега -
то бе в ей това детско лице тъй щастливо...
Женя Димитрова
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
И в прозаичността може да се намери красива поезия. Само отвори сърцето си
И СКУЧНО И ГРУСТНО
И скучно и грустно, и некому руку подать
В минуту душевной невзгоды...
Желанья!.. Что пользы напрасно и вечно желать?..
А годы проходят — все лучшие годы!
Любить... но кого же?.. На время — не стоит труда,
А вечно любить невозможно.
В себя ли заглянешь? — Там прошлого нет и следа:
И радость, и муки, и всё там ничтожно...
Что страсти? — Ведь рано иль поздно их сладкий недуг
Исчезнет при слове рассудка;
И жизнь, как посмотришь с холодным вниманьем вокруг, —
Такая пустая и глупая шутка...
Лермонтов
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Нямам оплаквания-всеобщата световна и нашенска лудост е тотална, но трябва да се нагаждаме към новите условия
Иначе нещо поезията отдавна не ме влече, така, че остава прозаичното ми мнение само
Хубаво посрещане на Новата година желая
| |
|
|
|
Ама сте поетични всички! Моята равносметка е прозаична- щом сме живи и що годе здрави, значи сме добре.
Иначе, хич не ми беше лека годината, най-вече в емоционален план, ама да се надаме, че следващата ще е по-добра. В късметите по партитата все някакви любови ми се падат ... де да видим.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Годината беше добра за мене. Надявам се следващата да е още по-добра.
| |
|
|
|
благодаря:)
| |
|
|
|
Развод ми дай, развод ми дай
и повече не ме мъчи.
Вземи панелите, трабанта,
но въздухът ми остави.
Развод ми дай, развод ми дай
| |
|
|
|
И аз разбирам от поезия!!!
Хвани ма, Минке, за шнура,
за шнура, Минке, за кура. /х2
Дръж се здраво, не са пускай,
дръж се здраво и са друскай. /х2
Недей ма, байно, задява,
тъз работа тъй не става. /х2
Ако майка ми научи,
лошо, байно, ша съ случи. /х2
Хвани ма, Минке, за шнура,
за шнура, Минке, за кура. /х2
Ако майки ти та види,
Минке, тя ще ти завиди. /х2
Байно си Минка излъга,
здраво на Минка го ръга. /х2
Дръж са, Минке, не са пускай,
не са пускай и са друскай. /х2
Байно из село вървеше,
люто си Минка кълнеше. /х2
Минке, водо льо светена,
изкриви ми ти ръжена.
| |
|
|
|
`нд`ьотка
божееййЙ
..............
аз временно си премълчавам, щото кой знай кво ше ми роди клавиатурата
.............
много бяха яки предишните постове и не посмях
ама ти тресна в прашоляка, и отнесе
| |
|
|
|
Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
и сам решаваш омраза или любов.
И детските мечти дали да смачкаш
или да ги превърнеш в своя цел,
не друг, а ти го правиш този избор,
не друг, а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи.
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал ... - всички имат,
но малко хора по света
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората, които знаят
че смисълът е в Любовта!
Валентина Карагьозова
| |
|
|
|
Ми аз съм еднъ простачка и не отбирам от високопарни стихове.
Влече мъ народното творчество.
Било каквото било през 2013, да гледаме напред!
| |
|
|
|
КОЛКО МАЛКО Е НУЖНО
Колко малко е нужно... да можеш в зори
да посрещнеш с усмивка деня,
да почувстваш как музика в тебе гори
и обгърнат си от красота .
Щом погалят те първите топли лъчи
колко малко е нужно за теб,
да повярваш във своите дръзи мечти
и да тръгнеш със Вяра напред !
Колко малко е нужно ...да можеш в снега
да откриеш целебно кокиче,
и за миг да забравиш за всяка тъга
да се чувстваш щастлив, и обичан...
Колко малко е нужно ...да стоплиш със длан
две ръце от студа посинели,
да се чувстваш значим и до болка желан,
обладан от чувства закъснели...
Трябват само...две искрени, топли очи,
поглед, в който Светът се оглежда,
думи две по-значими от триста дори
пълни с нежност и чиста Надежда...
Толкоз мъничко, Господи! Ала уви
цял живот сред скали се катерим...
И не стигат в живота ни всичките дни
тези дребни неща да намерим!...
Павлина Соколова
| |
|
|
|
пъ аз съм фин, нежен и благовъзпитан, понеже
още малко ще изчакам
щото кой знай кво ше ми дойде
от Ситняково, София
или от водното пространство, дето нали, само за комсомола си пеехме песните
.........
кот!
много щастие ти пожелавам в настъпващата
ши уцелееш, знам го
...............
и днеска до довечера трябва съм предал една работа
и не мога навляза твърдо в бирата и бърбъна, временно
оубаче утре, привечер!!!
Боже опази ме от мене си
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Равносметка - хубаво, но си трябва и анализ.
Да се знае кое не трябва да се повтаря, ако го отчиташ като грешка.
Огледай се наоколо и взимай пример от хората с успешни връзки.
Късмет и спорна Нова Година!
| |
|
|
|
Охххх, да си призная тези с хубавите връзки около мен силно оредяха Явно е мода... или сме на такава възраст... или животът е труден... кой знае?! Затова черпя мъдрост от поезията
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Не се замотавай много в поезията...
Гледай практично на нещата, избирай си партньорите по-практично, действай така, че на теб да ти е удобно.
И това, което ти е писал Райън в другата тема - да си говорите, за мен лично никак не работи.
Има си неща, които не трябва да се казват.
Мъжът ти не ти е най-добрият приятел, имай си вариант В винаги и други такива нещица...
Има си някой по света, който е идеален точно за теб, затова не се замотавай в безмислени компромиси, а продължавай напред!
| |
|
|
|
Мел пише за "успешна" връзка, ти - за "хубава". Това едно и също ли е?
Това, че хората с хубави връзки около теб са оредели, какво означава - има повече хора с лоши връзки или повече хора без връзки?
Дали сме на такава възраст не знам. Но си мислех, че когато си градил 5, 10, 15 години връзка и тя е "рухнала", някак не сме готови да вложим толкова много време и усилия в следваща връзка. Лично аз при възникване на най-малки проблеми съм склонна да прекратя нововъзникнали отношения и може би и други има, като мен.
| |
|
|
|
Точно така!
| |
|
|
|
Защото вече сме стари хора и не можем да се съобразяваме с нечии капризи, особености на характера или изградени навици.
Това, във връзка с Лично аз при възникване на най-малки проблеми съм склонна да прекратя нововъзникнали отношения
Много е трудно, да не кажа невъзможно да се опитваш да опитомяваш човек на 40+ години.
По-добре да си търсиш подобен, защото сигурно съществува.
Успешна връзка за мен е устояла на времето, въпреки компромиси и неудачи.
Хубава връзка е - романтична, красива, ала-бала като в приказките, но опитът ми показва, че такива ръзки не са трайни и нямат щастлив конец.
| |
|
|
|
http://www.economy.bg/science/view/10780/Svetlin-Nakov-za-Softuerniya-universitet---
| |
|
|
|
Трябва да ти призная, че новото ми хоби е "Лов на Вещички".
http://www.economy.bg/science/view/10780/Svetlin-Nakov-za-Softuerniya-universitet---
| |
|
|
|
Разбираш ти от поезия, ама много ти палава равносметката... Пък викаше, че мъж да не видиш... Лъжечка!
"Калугер ми смига, мамо, калугер ми смига,
белите ми нозе, мамо, сака да надига..."
Нататък шси я допееш наум, щот си наясно с народното творчество.
| |
|
|
|
Горката женица.
| |
|
|
|
И добави само към "успешната" връзка, хората в нея да са щастливи или поне доволни.
| |
|
|
|
Фиеста
И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.
Жак Превер (превод: Валери Петров, разбира се!)
| |
|
|
|
Нали? Няма кой да и каже в 6 часа сутринта "СтаваЙ"
http://www.economy.bg/science/view/10780/Svetlin-Nakov-za-Softuerniya-universitet---
| |
|
|
|
За мен "хубава" и "успешна" връзка е почти едно и също. Осъзнавам, че безметежна връзка няма. За съжаление около мен няма много примери и на двата вида връзки Изобилие от лоши връзки, разпадащи се връзки или такива, които се чудя как съществуват.
Много си права за бързооборотността на връзките на 40+ Както казвам: опитът е коварно качество :) При първите сигнали за проблеми, избягвам да си създавам допълнителни главоболия и гледам да стопирам влошаането на вотношенията. Поне се надявам да си останем добри познати.
Оказа се, че като се огледам наоколо, аз нямам много познати - имам колеги, съседи, бивши любовници, надяващи се да станат любовници... ...и май само една приятелка, на която винаги мога да се обадя (поне засега) - благодарение на този клуб.
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.Редактирано от White_Witch на 31.12.13 06:25.
| |
|
|
|
Има си някой по света, който е идеален точно за теб
Виж, Мел, аз съм на 40, така че ако този някой, за който ти говориш, не побърза да се обозначи, човечеството ще загуби още една хубава връзка
А за приятелството и мъжете - мъжът никога не ми е бил приятел. Той ми е бил Мъж. Лошото е, че много мъже отказват да бъдат приятели, когато не могат да станат Мъжа и това ме ощетява социално.
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Добра година беше. Догодина още по-добра
| |
|
|
|
На 40 ли стана?! За мен си си все на 30 и няколко.
Твърди се, че колкото повече искаш нещо, то толкова повече не се случва. Така че си дай почивка, разсейвай се с други неща и "връзката" ще потропа на вратата ти.
И точно сега имаш време. Родила си си децата, т.е. биологичният ти часовник не звъни оглушително. Дай си сметка, че ако сега завъдиш една връзка и тя продължи до 80-тата ти година, ще си имала 40 годишна връзка, което, ако се не лъжа, ще е доста повече даже от брака ти.
Не знам, има ли го в теб и другите хора това - когато навремето срещнах бащата на децата си, в мен имаше един глас (наричам го инстинкт), който ми казваше: Това е ТВОЯТ мъж. А при срещата ми с други мъже или мълчеше или прошепваше "не е твоя". И сега е така, все ми казва: Този не е твоя, онзи не е твоя. А когато се опитам да образувам връзка, направо крещи: Този не е твоят мъж! Този не е твоят мъж. Казвам си: Млъкни малко, да проверя, да дам си дам шанс. Но е трудно да давам шанс с това кънтене в мен.
И се чудя, след определена възраст на какъв принцип образуваме връзка, какво очакваме от нея, какво сме готови да дадем за нея.
На 20 си готов да жертваш всичко за Любимия, на 40 трудно отделяш дори една мисъл за него.
| |
|
|
|
Много страстно и палаво.
| |
|
|
|
Просто стих, без равносметка
Не съм ограбена, опустошена.
Нима се свършва огънят,
защото някого е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си, нехайно е свалил
във кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми.
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на този свят
са вземали от тебе -
значи си богат.
А взелият е беден.
Станка Пенчева
| |
|
|
|
Пробвай се да изучиш Аджайл методологията. Ефективен начин за общуване е.
ПП: "Усмихнати" вещички знам как се ловят. Сега трябва да помисля и за "бели".
http://www.economy.bg/science/view/10780/Svetlin-Nakov-za-Softuerniya-universitet---
| |
|
|
|
http://www.economy.bg/science/view/10780/Svetlin-Nakov-za-Softuerniya-universitet---
| |
|
|
|
Ще ти станат много вещичките И съвет от мен - залагай на усмихнатите, другите са костеливи
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
C'est trop beau!!! C'est magnifique!!!
Ти си много сантиментален и романтик! Ооооооооооо
| |
|
|
|
Всъщност, извън личното, което е лично , но пък няма от какво да се оплача, даже напротив, изведнъж ми се прииска да си направя една друга равносметка, която засяга общото.
Защото и докато си бях в България, и преди когато не бях, и сега когато пак не съм, толкова приказки слушах, планини от приказки, но опреше ли се до действие, изведнъж се оказвах сама, най-много с още двама, трима луди.
И все пак, оказва се, че с упорство, постоянство и доза безумие, капка в море да е, но все пак се получава.
ПиснА ми да ми е неудобно да се похваля. Ей на, хваля се, защото този дребничък успех ми е огромна радост.
От 01.01.2014 най-накрая, след седем години тормоз на институциите, дойде резултатът:
Закон за допълнение на Кодекса на Труда (ДВ, Бр. 26 и 27 от 1986 г.)
В сила от 01.01.2014 г.
Обн. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г.
С думи прости и накратко, засяга правото на отпуск, на хора осиновяващи деца от 2 до 5 годишна възраст.
Е, за седем години бяха приети и направени промени, едва по две от общо над десет точки с предложения за изменения на различни закони, но две от най-важните.
Много се радвам и много благодаря на тези двама, трима луди, които вярвайки или не, поне опитаха. А то взе, че стана.
Просто ми е гот и го казах.
Равносметката е: Да живеят лудите!
И честита 2014!
| |
|
|
|
Лудо Кафенце, радвам се за успеха ви и ви го честитя! Той показва, че с малки стъпки може да се постигне нещо много голямо.
Какво по-хубаво начало на годината! Дано да сме свидетели на още такива промени, важни и належаши, през новата 2014-а! Площадите зоват...
Честита нова 2014 година!!!
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Шегувам те, но са много полезни в живота на един истински мъж.
http://www.economy.bg/science/view/10780/Svetlin-Nakov-za-Softuerniya-universitet---
| |
|
|
|
Браво, Кафенце!!!
Гордея се с теб и се радвам на успеха ти.
Друг път казвай, лудите въобще не сме свършили.
| |
|
|
|
Браво! Мога да си представя колко ти е гот. Късмет и успехи и занапред!
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Глупости! Лятото се запознах с едни хора, със сигурност над 50. Бяха се запознали преди няколко месеца. Ако знаеш колко щастливи изглеждаха заедно...
Я не си поставяй сама ограничения!
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
На 20 си готов да жертваш всичко за Любимия, на 40 трудно отделяш дори една мисъл за него. Днес ми върви да викам "глупости!".
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Много бързо започнаха да минават годините, наистина като един миг. Като се обърна назад, не проумявам кога измина и тази година... Би трябвало да кажа, че изминалата година беше добра, защото всички бяха живи и здрави, а аз осъществих едно хубаво пътуване, но како се замисля - някак малко равна ми беше и самотна на моменти, та се надявам 2014 да е по-добра.
| |
|
|
|
Благодаря за честитките, момичета. Кефът е да си докажеш, че може би наистина няма невъзможни неща, а както са рекли: за невъзможното се искат повече усилия.
| |
|
|
|
Усилията ти със сигурност ще бъдат оценени от много хора. Имам приятелка, която осинови дете на 5 годинки и имаше проблем, заради невъзможността да ползва отпуск по майчинство. Браво на вас!
| |
|
|
|
Поздравления за успеха!
Това наистина трябваше да се случи!
| |
|
|
|
Аз съм от "проза"-равносметката.
Оцелях ревнивец и съпътстващата 'сапунка'. Не ме убИ, следователно съм по-силна, както се изразяват на запад от Атлантика.
Новата Година започна здраво, силно и свежо!
Оптимистично!
| |
|
|
|
Този, вътрешният глас, понякога има доста извратено чувство за хумор...
Яздил си Малкия Джо из прерията... Обажда се вътрешният му глас - копай тук, има злато! Копае Джо, тц, няма злато... Продължава да върви и онзи пак се обажда със същия резултат и така няколко пъти, докато на последното място лопатата удря на метал, Джо възкликва, я! тук наистина има злато... А вътрешният глас потресено - А стига бе!
***
Джо язди из прерията и пред него се задава племе индианци... Джо си мисли - Е сега ще ми разкажат играта... Обаче вътрешия му глас му казва - Не бе, споко, вдигни пушката и убий вожда. Джо стреля, убива вожда, индианците хукват към него и тогава вътрешният му глас извиква - Е сега вече ти разказаха играта...
***
Един лекар до късно през нощта не може да заспи. Мъчи го съвестта и все си мисли: "Може би не трябваше да спя с пациентката си!" Изведнъж вътрешният му глас прошепва: "Не се измъчвай! На всички лекари им се случва такова нещо."
Лекарят се успокоява и заспива. На сутринта се събужда бодър и си мисли с усмивка: "Наистина, на всички лекари им се случва да спят със свои пациентки." В този момент вътрешния глас се обажда: "Не всички лекари са ветеринарни..."
***
Сериозно, обаче, в този случай си чула не инстинкта (той неговата работа си я е свършил с акта на подбора), а гласът на надеждата... Тя има този навик - понякога да вика и да заглушава всички останали гласове (на разум, съвест, а в някои хора и на глистите, като единствена форма на вътрешен живот :)
В зряла възраст, отрезвяването след житейските колизии прави така, че гласът на надеждата все по-слабо да се чува, а без надежда почти всички неща се лишават от смисъла си. Та затова така и с връзките, как да го кажа - трябва много надеждни (в смисъл на вдъхващи надежда) да са един за друг партньорите, за да се опита и получи.
| |
|
Тема
|
 Re: Равносметка - 2013
[re: Ryan]
|
|
| Автор |
WitchSmile (smilestears) |
| Публикувано | 03.01.14 17:10 |
|
|
Хахаха, то било описано в литературата за вицове! Е, по-спокойно ми е, че не съм само аз, иначе се чувствах доста откачено.
Ами нормално е, че на 40 и повече години, най-вероятно, всеки от партньорите е имал една или повече връзки и те всички по някаква причина са се прекратили (ако не са имали нито една, това също не звучи добре). Не е ли нормално, че е трудно да сме оптимистични? И преувеличаваме ситуации, проблеми, качества. Доводът, който описа Втасахме я: "Попаднала си от трън, та на глог." - намалява желанието за търпеливо съзидание.
| |
|
|
|
Това мойто, беше констатация и в никакъв случай довод за "намаляване на желанието за търпеливо съзидание":-) Поради простата причина, че съм твърдо "ЗА" оптимизъма:-))))
Не е нормално, според мен, да се сдробясваме, защото сме отимали една, две...пет (добър вечер, (с най-голямо уважение)шаврантиии) прекратени връзки.
Читавото е, пак според мен, след всяка неудача човек да си даде санитарен период, през който сополи ли ше бърше, чорапи ли ше разплита, в разбори ли ше утъва,... въобще кото там и за колкото време му е индивидуалната метода за страдание, но след това да бъде възможен за нови пълноценни преживявания. Даже няма да споменавам колко е некоректно да встъпиш с предубеждение и натоварвания към некой нов невинен, а ще акцентирам на самоограбването, което си причиняваме. Душевните мазоли са много коварно нещо. Ампутират ти живеца. Стига с тез удобни клишета, за 40 годишните препатили опитни, които имат право да са вяли, с повишена киселинност, щото живота ги е очукал. Няма правила, има само собствен стил и светоусещане. Въпрос на избор е какво искаш да ти се случи.:-)
| |
|
|
|
Хващам се за думите ти за санитарния период. Колко дълго може да продължи той? Ако е кратък, това говори ли лошо за човека?
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
От 6 месеца до 1 година.
http://www.economy.bg/science/view/10780/Svetlin-Nakov-za-Softuerniya-universitet---
| |
|
|
|
Вземам назаем равносметката на една моя бивша колега, която дълбоко уважавам :)
Posted by Maria Kassimova under Течни състояния
През 2013 имах надежди. Че ще си сменя жилището, че ще имам вдъхновяваща работа, че ще печеля повече, че ще намеря време да науча френски, да напиша книга. Че името, за което толова дълго работих, ще проработи най-после за мен. Че на улицата, на която живея, ще бъде по-чисто и идиотът, който непрекъснато хвърля боклука си ДО кофата, а не В нея, ще престане да го прави. Че на пътя ще мога да карам без някоя руса коса с гъбясало от силикон и ботокс лице под нея да ми покава средните си пръсти. Че мъжкият свят на бръснатите глави и диагоналките ще е малко по-далеч от мен с големите си коли и малките си мисли. Че приятелите ми ще планират ваканциите си на все по-хубави места, защото ще могат да си ги позволят. Че някак всичко ще бъде по-добро, по-смислено, по-силно генериращо нови и нови човешки мечти…
През 2013 се разделих с няколко илюзии
- че кремовете против бръчки работят
- че двайсет и шест години зад волана гарантират безопасно пътуване
- че като спра похапването между основните хранения, ще отслабна
- че на голямата ми дъщеря й пука за мен
- че малката ми дъщеря е още малка
- че посаденото от моите ръце растение няма да порасне
- че водопроводните услуги в Самоков са скъпи като тези в София
- че никога няма да се науча да правя арабска чалма
- че когато правиш нещо със сърце, то ще успее
- че за проблемите между двама души винаги вината е и в двамата
- че не плача на филми
- че към всичко и всякакво съм претръпнала
- че всички хора разбират разликата между художествен текст и документалистика
- че не мога да яздя камила
- и още много други „че-та“…
През 2013 научих:
- няколко думи на арабски
- малко по-добре френски
- котките с три цвята на козината си винаги са женски
- да спя следобед винаги, когато е възможно
- никога не е късно някой да ти наака и най-хубавия празник, заради собственото си самолюбие
- лицемерите обичат да обиждат другите на лицемери, лъжците – на лъжци, мерзавците – на мерзавци и т.н.
- чи сао-то ми става все по-добро, защото съм отпусната, когато трябва и стегната, когато се наложи
- по-добре е да напускаш ситуации, които не можеш да понесеш, след като не си заслужава да се бориш за тях
- червено вино с горещо еспресо на борд на самолет е жестока комбинация
- четенето на книга е спасение от безнадеждността на битието
- да направя осем загребвания с ръце и едно вдишване, когато плувам бруст
- имам идеи, които заслужават да бъдат развити
- В България добрите неща най-често потъват като в тиня. За да ги задържиш високо, трябва да си нагазил дълбоко.
- Антони Геориев е ебаси интересният човек!
- Реакциите на мои много близки приятели ме плашат
- тюркоазеното ми отива
- прекарвам във фейсбук повече време, отколкото заслужава
- страхувам се от старостта
- Хитлер произлиза от семейство, в което децата са измирали едно след друго. Това, че той точно е останал жив, е едно от най-страшните и зловещи проявления на съдбата и устойчивото ДНК.
- в Европа имаме часовници. В Африка имат времето.
- да имаш куче е душеспасяващо
- петната от червено вино се чистят с бяло вино
- всеки може да те предаде, приятелите – също
- цигарка добра трева може да те отпусне като нищо друго, но и може да те скапе нечовешки
- отгледаните лично от теб тиквички, картофи и зелен боб наистина имат уникален вкус
- бебетата, които съм отгледала, не са ми достатъчно
- всички шансове трябва да се взимат
- нищо, свързано с пари, не е фатално
- любовта наистина е спасение
- мога да прощавам, макар и много, много, много трудно
- Наталия е извънземно, съвършено добро същество!
- лудостта ме плаши и привлича
- за да не бъдеш винаги втори състав, трябва да правиш категорични избори. Понякога костват много, но си трува.
- Хорошенкий парень – это не професия
- ако бедуинът се разболее в пустинята, може да си легне върху камилата и тя ще го заведе у дома
- телевизията е лоша игра, в която правилата се определят от дистанционното
- най-трудно преодолявам собствения си мързел
- най-страшния български девиз е „Кво ти пука?!“
- майка ми и баща ми не са си тръгнали от мен и слава Богу!
- когато нещо упорито иска да се случи, по-добре да го оставиш. Със сигурност нещо хубаво идва след това.
- приятелите се обичат целите, не на части. На части харесваме хората, които не ни стават приятели.
- безкомпромисността е пряко свързана с елементарния начин на мислене. Колкото повече остарявам, толкова повече се научавам да правя компромиси. Катгоричността в мненията е незрялост.
- воденето на спор е умение, в което трябва да влагам по-малко емоции и повече трезвост.
- има толкова много неща, които не знам и толкова малко време да ги науча
- да се приемаш такъв, какъвто си и да се харесваш, е много, много важно
- имам проблем да казвам НЕ, но съм една стъпка напред – казвам „Нека помисля“…
- имам приятелки, които правят пиенето на кафе и чашата вино трансцедентално изживяване
- хималайската сол соли повече от обикновената
- правя хляб, който мога да изпека на огън
- няколко дни на плодове, чай и мед правя мисълта остра, а сетивата – особено възприемчиви
- има любов, която никога не си отива, въпреки всичко. Научавам се да живея с това, както живея с липсата на моите мъртъвци.
- в живота мога да обичам много пъти. Всяка любов си има своето място, своя път и своята реалност и тя не измества никоя друга.
- простирането на пране е много секси. Гладенето може да бъде вид медитация. Готвенето е ритуално бягство. Чистенето е досадно.
- 2014 е поредната година, в която съм готова да уча неща.
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Ами да, ето -това е:)))))))))))))))
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
| 
|
|
(аз)
