Бившия VS Настоящия / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Нека да започнем с отхвърлянето на клишетата -

1. Не, не е казано, че всичко трябва да е балансирано, перфектно и в много ред. Няма такова нещо във вселената, освен в, хм, някои списания, дето дават рецепти за перфектна супа, свирка и въобще живот.

- Вглеждала ли си се в непознати хора - в автобус, метро, абе въобще там, дето хората, ако са сами, се вглъбяват и придобиват едно дистанцирано изражение. Запитвала ли си се какво им е? Даваш ли си сметка, че човек без грижи няма? Че дори в най-чудесните периоди от живота си имаме неща, дето да тормозят. Просто не ги помним, но всичко си е било там.

(О, да, така е и в най-нещастните ни периоди - има хубаво, просто не го приемаме, поради това и забравящо отхвърляме.)

Осъзнатите човешки проблеми започват в най-невръстна възраст, перфектно можеш да го наблюдаваш с децата си, защото те вече могат да ги вербализират. Пиша ти ги тези неща, за да осъзнаеш, че проблемите са неизменна част от живота и не те прецакват връзки, постижения и т.н., а единствено нашето отношение към тях.

2. Не, въобще не е вярно, че човек трябва да има ЕДНА цел и да я преследва, за да постигне пълен, безпрекословен и дори достатъчен успех! Човек може да има много, големи и малки цели. Нещо повече дори в рамките на една цел имаме разклонения - например:

- Спрямо децата - целта да ги отгледаме се разклонява на цели да ги опазим от болести, но и да ги лекуваме от неизбежни разболявания. Да ги възпитаме, но едни са ценностите, дето им внушаваме в невръстна възраст, а други в по-зрели периоди, когато имайки собствен жизнен опит трябва да им го разтълкуваме. Да - за събирания и раздели пиша.

- Спрямо работата - светът се променя, самата работа, дори да е една и съща, акумулира достатъчно промени, та да се налага да откриваш новите си цели.

И няма проблем да имаш едновременно множество цели - просто трябва да опитваш да ги разделяш поне по време, ако не в пространството. Т.е. ако не можеш да оставиш работата в офиса, то отдели времето за нея от времето за близките.

Няма лошо да зарежеш цел, т.е. да не я постигнеш или да го кажем тъй "да я отложиш за по-добри времена" - има смисъл да влизаш в сражение, само когато можеш да го спечелиш, ако усетиш, че не можеш - по-добре запази силите си за друго време.

3. Имай реалистична представа за себе си. Имам предвид, нито тук, още по-малко и на себе си не говори така "...аз му се отдавам 100%, за да се получи. Но докато му се отдавам напълно, всичко останало просто спирам да го виждам и да се занимавам с него. В един момент трябва да обърна внимание на другите неща, защото те започват да боксуват. Тогава се обръщам към другото на 100%. Но така непрекъснато много аспекти на живота ми не вървят както искам и в един момент, това, че не съм им обърнала внимание ме залива направо. "

Разбираш ли, че си инкасирала във времето много, къде справедливи, къде погрешни чужди упреци, приела си ги за верни и вървиш по циркулярни грешни дефиниции - ето така:
- добрата връзка иска да и се отдаваш напълно, успехът в работата се постига с пълно отдаване. НЕ МОЖЕ едновременно и двете да се постигнат, ерго аз или съм обречена на неуспех в работата (деца, хоби, алабала) или във връзката. Понеже искам перфектната връзка (работа и алабала), пък не се получава, значи аз не успявайки едно, то се провалям във всичко. И ако случайно нещо ти потръгне (връзка, работа и алабала) ти веднага започваш да чакаш провал във всичко друго. И т.н. движение по този кръг. дето наричам циркулярни грешни дефиниции - правилните са в т. 1 и 2 по-горе. :)

4. Отношенията с бащата на децата - връзката ви не се е получила, но ти пречупваш житейските си перпективи през кривото огледало на тази прецакана връзка. Разбираш ли внушено ти е, че ти си прецакала нещата и понеже си умна - намираш си логични обяснения. А истината е далеч по-проста и повярвай ми видима за всички с изключение на пряко ангажираните с кашата. :) С всички е така - чуждите неволи са ни кристално ясни, но личните проблеми винаги са тера инкогнита - комплексно уникални и ако не сме лишени от самокритичност развиваме комплекс за историческа вина (и преди, и сега, па и в бъдеще аз (и само аз) всичко ще прецакам)

В резюме - не се вкарвай в чуждите рамки - възможно е да имаш партньор, който ще те приема такава, каквато си в даден етап. Дори е вероятно да намериш такъв човек, който да се променя синхронно с теб във времето, но и да не намериш - съвсем нормално е да имаш възходи и падения.

Не се отказвай от връзките си, да лесно е, защото всичко останало изглежда непоклатимо, но точно връзките могат и често устояват на промените, еластични са и поради инертността у нас хората, но и защото нали се сещаш - в добро и зло и тъй нататък - просто се увери че имаш човека за добро и зло, но също и за "тъй нататък".

А баланса - цял живот ще го търсиш, защото цял живот ще се променяте - ти, хората край теб, светът... Просто приеми, че балансираният живот се състои от множество дребни баланси и малки победи във времето и с хората. А перфектната връзка се случва винаги, когато успеете да се справите с поредното предизвикателство, рана, тъга и проблем. Заедно. Разбираш ли - не да липсват проблеми, а да съумеете да продължите...

Има едно тъпо клише, че добрият приятел е не този, който ще те утеши, а този, който не те разплаква - виждаш къде е тъпотата тук, нали? Човек, който не е в състояние да те разплаче, няма и да го запомниш. Не се втелявай за проблемите, дето имаш с партньорите си - и те си имат с теб, какво от това? Прегръщайте се!