Бившия VS Настоящия / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Привет, Refurbished и компания,

От седмица медитирам върху темата, хем ми се иска да Ви кажа някои неща, хем дори за себе си звуча назидателно-укорителен, па макар да ви харесвам... Виртуално ви "познавам" от години, историите ви - лични, а и в заедност, така както сте ги описвали в темите си, са ми известни. Симптизирам ви и бих се радвал, ако намерите начин да постигнете своето щастие по един или друг начин.

За вас ще пиша -
Ти - това си ти. Тя е тя. А той е онзи.

Ти и тя:
Намалете, даже спрете да изкарвате елементите на живота си тук. Не ме разбирайте погрешно - не "забранявам" да споделяте, но общувайте помежду си - вербално или допълващо епистоларно. Разбирате ли, за да сте партньори е необходимо да поддържате интимността, а тя е там при вас, не тук пред всички.

Ти:
Свестен и добър, но много объркан човек си.
Няма лошо, случва се, проблемът е, че трае дълго време - години те чета и все така си... Изглеждаш ми много... Хем наивен, хем повърхностен човек - хващаш се с едно, друго и думба-лумба биеш барабана, за да се похвалиш, къде с "Hello world!", къде с носене на дете на конче - все добри и смислени, но тривиални неща, разбираш ли - за повечето хора това звучи все едно да кажеш "днес пих вода". Затова и олекваш, а това не е добре... Стабилният и свестен човек не се хвали, но приема с достойнство похвалите, ако (разбира се) съзнава, че ги е заслужил.

Свързано с това и за вярата ти ще напиша - имаш я, но как да го кажа - много декларативно звучиш, все говориш за Бог, все изтъкваш евентуално превъзходство, което не е плод на твоите лични качества, а просто на факта, че си вярващ. И поради това ти пак си лек... Разбираш ли, вярата е нещо интимно, вътрешно и касае теб и твоя Бог. Вярата е начин на живот, но начинът не е вместо живота, разбираш ли? Не принизявай вярата си до елементарни принципи от сорта на (преувеличавам) "когато не знаеш накъде да тръгнеш - завий наляво" или "ако не знаеш какво да правиш - козирувай". Тоест не я използвай, за да запълваш липса на думи или мнение. Пази я вътре в себе си и не забравяй - "Религията е като пенис. Не е лошо да го имаш. Нормално е да се гордееш с това. Но ако обичате, не го вадете и не го размахвайте в лицето на хората, и не се опитвайте да го пробутвате на деца." Бъди пример с вярата си, а не "вярата" да бъде пример.

Децата на приятелката ти - иска ти се да си баща, да си приет като такъв - но не е нужно, а в някои отношения е и грешно. Връзката ти с децата е опосредствена - през приятелката ти. Струва ти се, че е директна, но тя същестува, само ако си в живота на майка им. Схващаш ли - прекрасно е да ги харесваш, необходимо е да се грижиш и да си отговорен за тях, ако и докато сте заедно, но нямате връзка, която да е през, срещу и въпреки обстоятелствата. И всъщност една от твоите задачи (понякога дори и неприятна отговорност) е да поддържаш (дори с непречене), връзката на децата с техния татко. Дори, ако майката има основания и желание такава връзка да няма - това си е само нейна, пък дори и грешна, привилегия.

Имам усещането, че задочно, може би несъзнателно, се състезавате с него. Безсмислено упражнение... Ти или си с нея, защото си "спечелил", или защото той се е отказал, но в двата случая нищо не може да се промени. Той пък е като куче - хвърля "кокала", но не го "отстъпва" другимо. А хората не трябва да влизат в такива отношения...

Ти и тя:
Ситуацията, в която се намирате е нелека. Вероятността от усложнения е голяма. Но това го знаете. Хубавата новина е, че лесно и леко в живота няма. Т.е. не сте прецакани! Намирате се в стандартна житейска ситуация, която може да се развие положително. Просто трябва много търпение, разбиране, да обичаш и много да си обичан. На търпение човек се учи. Разбирането идва с времето и трупаният опит. Но да обичаш и да си обичан са кардинално разграничими състояния от необичането. Т.е. ако не обичаш или пък не си обичан - нямаш място в таз конфигурация - не се заблуждавай, не си/и го причинявай. Не си струва и за двамата.

Той:
Той е скритата картинка, за него знаем само от разказите ви...
За него пиша внимателно, защото не го харесвам. Ако действително така е правил и така говори - мога само да кажа, че е инфантилен кретен... Но въпреки лошото ми отношение - той е баща, а фактът, че Тя не успява да уреди отношенията си с него е тяхна взаимна отговорност.

Тя:
Отношенията ти с онзи -
Неизпята песен, недовършена пиеса... Неведнъж и дваж се пробвате - и тъй, и инак. Колко пъти ще я настъпвате тази мотика, това е взаимна патология, дали ще се намери разумен човек да сложи край? За него не знам, не го познавам и не го харесвам, но защо приемаш, че тези отношения могат да диктуват живота ти? Изпускаш парата, да речем тук и продължаваш постарому... Не ти ли писна да кръжиш около кукичката, да чакаш този инфантил да се превърне в партньор, влизайки в мезалианси, за да можеш да му реагираш бързо ако/когато?

"Играем си на иди ми, дойди ми." - това си мисля за вас... За да съм по-ясен - отварям речника - "Непрекъснато меним решенията си, не можем да вземем ясно и определено решение; нищо не вършим, протакаме нещата". Уви познато...

Онзи-този-онзи-този - голямата и невъзможна любов следвана от добрия човек, дето те обича... И така се въртиш в кръг, междувременно прецаквайки тях, себе си и всички. И ще ми кажеш, ама това е положението, на когото не му изнася, аз съм им го казала (че и тук го повтаряш) и т.н. Е да, ама не! Това, че "отказваш отговорност" (disclaimer), не те освобождава от нея. Ще наблегна на тези две неща:
1. Това, че "...това си е моя живот. Правя си изборите и живея според тях" не решава нищо... Да казваш, "аз съм лоша" нищо не значи освен "оставете ме на мира" един вид обичайте ме на своя отговорност...
2. "Но знаеш, аз съм по-склонна да подкрепя усилията ти да намериш "Мечтаната"." би звучало много благородно, но нито един мъж или жена не заслужава да чуе точно тези думи. Щото на нелицемерен и човешки език те най-често значат "не те обичам, но (поне засега) нямам против да се навърташ около мен." Е, може и да е незрялост, но... Пресилвам, разбира се, но в подобни пиеси съм изпълнявал всички роли, така че ти пиша с разбиране и съчувствие.

Ти и тя:
Рационално погледнато достатъчни отношения за добро партньорство са харесване, привличане, уважение и способност за съвместно съществуване. Страстната любов и други компоненти са плюс и екстра, но не са крайно необходими. Та въпросът е - привличате ли се, харесвате ли се, уважавате ли се и можете ли заедно? Ако да - времето ще ви помогне. Но ако има съмнение дори в едно от тези неща - не се мъчете...

Ясно е, че между вас има нещо необходимо и основателно, не го прецаквайте с неразбиране и отхвърляне, дайте му шанс. Много ще се радвам да сте щастливи. По един или друг начин, да... Но защо не направите всичко, за да успеете по този?