Не мога да повярвам ... че жилището било по-важно от човека. Верно ли ?!
Иска ми се всичките тук списвателки за миг да си представят, как имат любящ човек до себе си, всичкото им наред и ... изведнъж остават сами. Без обяснения, без предисловия, в нареденето им пусто жилище. Което обаче не опустява толкова ... колкото душата. Всичките до една ли ще се зарадват на жилището и плика с пари и няма да потъгуват за миг поне ... за човека ?!

Пъ Съ: Този мъж (не оправдавам постъпката му), предвид съпътстващите действия обаче - материални щети да няма след него, оставяйки помощ, каквато може, си е заслужавал. Има защо да се плаче за него.

А, не са се изравнили нещата. Ами ако се "спомине" съпруга нали ще взема "вдовишки добавки". Вярно, малко са парите, ама в тази криза всеки лев си е важен!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ако те остави на улицата, по-добре ли е?

domino dancing

Лирка,тя има ли нейно жилище?

domino dancing

Ne, няма, писах го някъде.

Майка и живее в далечен град. Иначе преди бяха стабилни, но след семейни проблеми /загуба баща, кредити/ загубиха жилището си навремето...майка и замина...и така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lira Emerald на 31.10.13 20:00.

Именно. Виж сама какво си написала: Когато наистина си с някого, си с него и в добро, и в лошо.
С него/нея. Тоест, богати-бедни, здрави-болни, нормални-откачили и т.н., но заедно. Бъхтим се там, мъчим се, подпираме се, караме се, ама заедно.

Поне аз така го разбирам. Не ми е понятно другото или поне никак не ми мяза на лобов.
Ми да зарежа някой в л@йната и пак да го обичам в добро и зло, ама отдалече, що пък не?! Ми аз така много мога да обичам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че човекът е преди всичко:)
Да се потъгува обаче в подобен момент, ок...макар, че за мен тъгуването е по недай си Боже, когато някой се пресели някъде си. А тоз жив и здрав и прав и корав и т.н.

та малко работата май отива-прости цинизма ми:)...Има човек-има проблем, няма човек...мхмхм:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Често казано като в необрано лозе съм.
Не знам какво да кажа, защото аз не мога да "вляза в обувките" на приятелката ти.
Не мога да се поставя в такава рискова ситуация.

Самият израз "да ме носи на ръце" за мен е като свирене на клаксони на оживено кръстовище. Не мога да повярвам, че жените си мечтаят някой да ги носи на ръце, да живеят в къща, която е чужда, да родят дете в такава несигурна ситуация. Имам предвид - изцяло да се оставят на благоволението на мъжа.
Не коментирам липсата на брак. Все пак законово бракът е защитен, докато съжителството - не.

Далеч съм от мисълта да бъда съдник.
Аз самата не съм добрият пример за житейска оправия.

Но все пак нали е имало сигнали толкова време.
Или те не се усещат.
Защото аз когато казах на моя мъж, че вече не го искам вкъщи, той беше много изненадан. Пък според мен, трябваше да предусети. А като предусети, може да бъде предотвратено.

Не знам.
Пиша си тук.
Да го подмине, защото аз наистина не се справям със семейния живот.

... от кой човек, от тоз с бележката ли? ми като го гледам такъв, всичко друго е по важно от него... и най- вече онова там дето няма 3 години, а т.нар му баща се оказва, челяк дето не сме го много познавали и дето може да се изнесе на прибежки във всеки един удобен за него момент... и кво да му плачем, като той дори не е счел за необходимо да обсъди напускането си и бъдещето на дребното с майката...
... абе ти сериозно ли питаш или от любов към противопоставянето ?

...къде го чукаш, къде се пука...

Една жена плаче и не Лира е тая, която ще ни разкаже защо.Ами не И подхожда, няка си...
Миличка, ако се пребориш с всички обязаности на клуба, заповядай!