|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
Тема
|
"На изток от рая"
|
|
Автор |
Lira Emerald (LIRA..) |
Публикувано | 03.08.13 15:59 |
|
Беше през 2002г. лятото. Бях в Пловдив-бременна. Бях на 39г.
Случайно, почивайки си един следобяд попаднах на някакво телевизионно интервю на Слави Трифонов/тогава той 36 годишен/, където го питаха коя е любимата му книга. Той отговори "На изток от рая". Така и не бях стигала до тази книга, защото пишех моята си житейско реалистична такава, но тогава си казах, не е лошо да я прочета, така и така имам цялото време на света в момента:)
По това време запълвах дните си ходейки 2-3 пъти седмично в библиотеката на Пловдив-Ив. Вазов. Извършвах си едни преводи и издирвах неща по мои си професионални проекти. Тук е мястото да спомена какви ценни неща има в тази Градска библиотека!!! Попитах ги дали я имат да я заема. Имали я, но само 3 екземпляра и имало списък с чакащи да я вземат. Отказах се, защото трябваше да е след 3-4 месеца. Потърсих я в книжарниците-нямало я, нямало скорошно издание.
Така и остана работата-недовършена за онова време.
После забравих за книгата.
Миналата година я пуснаха и веднага си я купих, но не ми идваше да я разгърна. Казах си, като стана на 50 догодина, подаръкът ми ще е да я прочета. Толкова я чаках, ще задържа още малко. Така я усещах. Исках да отложа във времето това трепетно очакване.
И ето юбилеят мина. Тази седмица я разгърнах и отпочнах. Цялото ми същество вече напираше да я започна.
И вече не съм същата...не зная какво става. Сякаш чета Библията на живота. Идва ми нанагорно да бързам да я чета. Оставям я, налагам си да я оставям, защото потъвам и дори ми призлява на моменти. Плача, смея се, подчертавам, препрочитам, осмислям, разпознавам живота си, както и на други около мен...ходя като наркотизирана.
До половината съм или малко по-натам.
Не ми се излиза, не ми се влиза в нета, не ми се прави нищо сякаш...само ми се чете...но когато сърцето започва да ми прескача, спирам и се опитвам да правя нещо друго. Налагам си го. В такъв промеждутък пускам и тази тема:)
Мисля, че някои книги като тази май трябва да се четат за първи път на 50 години:)
И си спомних за онова интервю на Слави Трифонов...хм...поза ли е било това да спомене че тази му е любимата книга, престиж уж на интелект ли...де да знам какво?
Какво може да разбере един млад човек на 25 или 30 и кусур години от тази книга? Това е книга, която трябва да се чете, когато си преполовил животът си за да я разбереш и да ти обърне хастара. Да си имал деца, семейство, възходи, мечти и гръмки падения и разочарования. Сгоди и несгоди. Да знаеш какво е когато си вадил и дявола и спасявал ангела у себе си и у другите..и т.н. и т.н.
Знам не съм права. Всеки има право да си я чете на каквато си иска възраст и да я разбира както си ще:)
Но определено това е книга, която съвсем спокойно може да се чете за първи път на достолепна възраст. За наборите и нагоре-препоръка...но с чаша уиски, цигара или валериан за по-сензитивните и тези с известна житейска вече история зад гърба си:))...след тази книга никога няма да бъдеш същия. При всички положения повече тъга ще се настани, но пък и повече спокойствие...
Кой знае...може би е най-добре да не бъде намирана и прочетена и да си си рахат!
п.с. За Ева: ако ти се намира под ръка, прочети я отново или за първи път-СЕГА:) Това е отговорът!
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
| |
|
Малии, тази книга съм я чела едно време, когато бях луда по Хеми-то...
Да съм била 13-14 годишна!
| |
|
Мерси мила, отивам да си я купя веднага Има я на френски, а и другите му книги са интересни. Че минах 50-тте от известно време
| |
|
Ами много е сурова, много истинска. Показва ни, че хората най-често не са красиви, а просто оцеляващи. Не са група, а индивиди... понякога личности.
Умее ги тия работи Стайнбек, а и розова боичка хич не ползва...Най-много няколко вида пот...
Ето тук намерих малко цитати от книгата:
No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.Редактирано от won на 03.08.13 20:04.
| |
|
кой впрочем е Хеми-то :)
винаги съм мислел, че На изток от рая е на Достоевски...
М+З=ВЛ
| |
|
С тази картинка всичко на него ти прилича...
П. С. Ето гадже имах, едно време...
| |
|
хмм, имам спомен, че я четох, ама дали я прочетох
или пък само съм си останала с намерението...
така сме ние, младите, вятърничави - или четем по две книги едновременно или и една не можем да дочетем, ама то не те ли грабне...
а относно възрастта за четене се сетих поговорката: "не питай старило, а патило!"
та не е важно колко годинки си чукнал, ми какво ти е минало през главата... някои и на 50, и на 60 вятър ги вее...
| |
|
А на мен този роман изобщо не ми хареса.
Може да съм била млада, но сега така и така нямам време за чета толкова тегав текст.
Ще изчакам да стана на 60, може да си падна.
| |
|
Съгласна съм , че за да му допадне тази книга, човек трябва да е в относително спокойствие и философски настроен.
Не е за хора, които в момента са в някакви бури или работна или житейска активност.
Това е книга на анализа, преди следващ нов или просто житейски период, когато имаш нужда точно от нея-от ТАЗИ книга
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри КалиновРедактирано от Lira Emerald на 04.08.13 22:21.
| |
|
Рано ти е още-гради сега там, друго не се иска от теб
Не е до вятърничавост, просто всяко нещо с времето си
На твоята възраст съм си гледала лайфа и идея нямах от класици да ми превземат ежедневието...класиките си ги създавах сама, сега само сверявам
п.с. права си май не е само до възраст, но все пак миналото - преминалото си оказва влияние. Ти да не мислиш че бая народ ще се втурне да чете подобно нЯщо
Глей си ся житието-битието и един ден като се отпуснеш на житейският шезлонг с книжка и коктейлче отстрани пак ще си говорим
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
|
|
|