|
Тема
|
 "На изток от рая"
|
|
| Автор |
Lira Emerald (LIRA..) |
| Публикувано | 03.08.13 15:59 |
|
|
Беше през 2002г. лятото. Бях в Пловдив-бременна. Бях на 39г.
Случайно, почивайки си един следобяд попаднах на някакво телевизионно интервю на Слави Трифонов/тогава той 36 годишен/, където го питаха коя е любимата му книга. Той отговори "На изток от рая". Така и не бях стигала до тази книга, защото пишех моята си житейско реалистична такава, но тогава си казах, не е лошо да я прочета, така и така имам цялото време на света в момента:)
По това време запълвах дните си ходейки 2-3 пъти седмично в библиотеката на Пловдив-Ив. Вазов. Извършвах си едни преводи и издирвах неща по мои си професионални проекти. Тук е мястото да спомена какви ценни неща има в тази Градска библиотека!!! Попитах ги дали я имат да я заема. Имали я, но само 3 екземпляра и имало списък с чакащи да я вземат. Отказах се, защото трябваше да е след 3-4 месеца. Потърсих я в книжарниците-нямало я, нямало скорошно издание.
Така и остана работата-недовършена за онова време.
После забравих за книгата.
Миналата година я пуснаха и веднага си я купих, но не ми идваше да я разгърна. Казах си, като стана на 50 догодина, подаръкът ми ще е да я прочета. Толкова я чаках, ще задържа още малко. Така я усещах. Исках да отложа във времето това трепетно очакване.
И ето юбилеят мина. Тази седмица я разгърнах и отпочнах. Цялото ми същество вече напираше да я започна.
И вече не съм същата...не зная какво става. Сякаш чета Библията на живота. Идва ми нанагорно да бързам да я чета. Оставям я, налагам си да я оставям, защото потъвам и дори ми призлява на моменти. Плача, смея се, подчертавам, препрочитам, осмислям, разпознавам живота си, както и на други около мен...ходя като наркотизирана.
До половината съм или малко по-натам.
Не ми се излиза, не ми се влиза в нета, не ми се прави нищо сякаш...само ми се чете...но когато сърцето започва да ми прескача, спирам и се опитвам да правя нещо друго. Налагам си го. В такъв промеждутък пускам и тази тема:)
Мисля, че някои книги като тази май трябва да се четат за първи път на 50 години:)
И си спомних за онова интервю на Слави Трифонов...хм...поза ли е било това да спомене че тази му е любимата книга, престиж уж на интелект ли...де да знам какво?
Какво може да разбере един млад човек на 25 или 30 и кусур години от тази книга? Това е книга, която трябва да се чете, когато си преполовил животът си за да я разбереш и да ти обърне хастара. Да си имал деца, семейство, възходи, мечти и гръмки падения и разочарования. Сгоди и несгоди. Да знаеш какво е когато си вадил и дявола и спасявал ангела у себе си и у другите..и т.н. и т.н.
Знам не съм права. Всеки има право да си я чете на каквато си иска възраст и да я разбира както си ще:)
Но определено това е книга, която съвсем спокойно може да се чете за първи път на достолепна възраст. За наборите и нагоре-препоръка...но с чаша уиски, цигара или валериан за по-сензитивните и тези с известна житейска вече история зад гърба си:))...след тази книга никога няма да бъдеш същия. При всички положения повече тъга ще се настани, но пък и повече спокойствие...
Кой знае...може би е най-добре да не бъде намирана и прочетена и да си си рахат!
п.с. За Ева: ако ти се намира под ръка, прочети я отново или за първи път-СЕГА:) Това е отговорът!
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
|
|
|
|
|
Малии, тази книга съм я чела едно време, когато бях луда по Хеми-то...
Да съм била 13-14 годишна!
|
|
|
|
|
Мерси мила, отивам да си я купя веднага Има я на френски, а и другите му книги са интересни. Че минах 50-тте от известно време
|
|
|
|
|
Ами много е сурова, много истинска. Показва ни, че хората най-често не са красиви, а просто оцеляващи. Не са група, а индивиди... понякога личности.
Умее ги тия работи Стайнбек, а и розова боичка хич не ползва...Най-много няколко вида пот...
Ето тук намерих малко цитати от книгата:
No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.Редактирано от won на 03.08.13 20:04.
|
|
|
|
|
кой впрочем е Хеми-то :)
винаги съм мислел, че На изток от рая е на Достоевски...
М+З=ВЛ
|
|
|
|
|
С тази картинка всичко на него ти прилича...
П. С. Ето гадже имах, едно време...
|
|
|
|
|
хмм, имам спомен, че я четох, ама дали я прочетох
или пък само съм си останала с намерението...
така сме ние, младите, вятърничави - или четем по две книги едновременно или и една не можем да дочетем, ама то не те ли грабне...
а относно възрастта за четене се сетих поговорката: "не питай старило, а патило!"
та не е важно колко годинки си чукнал, ми какво ти е минало през главата... някои и на 50, и на 60 вятър ги вее...
|
|
|
|
|
А на мен този роман изобщо не ми хареса.
Може да съм била млада, но сега така и така нямам време за чета толкова тегав текст.
Ще изчакам да стана на 60, може да си падна.
|
|
|
|
|
Съгласна съм , че за да му допадне тази книга, човек трябва да е в относително спокойствие и философски настроен.
Не е за хора, които в момента са в някакви бури или работна или житейска активност.
Това е книга на анализа, преди следващ нов или просто житейски период, когато имаш нужда точно от нея-от ТАЗИ книга
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри КалиновРедактирано от Lira Emerald на 04.08.13 22:21.
|
|
|
|
|
Рано ти е още-гради сега там, друго не се иска от теб
Не е до вятърничавост, просто всяко нещо с времето си
На твоята възраст съм си гледала лайфа и идея нямах от класици да ми превземат ежедневието...класиките си ги създавах сама, сега само сверявам
п.с. права си май не е само до възраст, но все пак миналото - преминалото си оказва влияние. Ти да не мислиш че бая народ ще се втурне да чете подобно нЯщо
Глей си ся житието-битието и един ден като се отпуснеш на житейският шезлонг с книжка и коктейлче отстрани пак ще си говорим
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
|
|
|
|
|
Днес не я четох, защото си дадох почивка отдъхвайки на хлад и борова гора в Княжево с книжката: "Големите любови на българските поети и писатели"
Ти мани, обаче като я свърша почвам "Война и мир"...е тук до мен е и ме чака...искам да видя как ще ми подейства сега, защото едно време задължително изучавайки я в училище освен някои по така глави-либовни и то насила...от другото почивах от скука
п.с. Won, много хубав линк си дала!
на Княжево всичко е спокойно
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри КалиновРедактирано от Lira Emerald на 04.08.13 22:28.
|
|
|
|
|
Гледам Шляо те е погнал за Хеми-то
Признавам, изневерх му това лято!
Дойде ли лято отвътре ме напъва и тегли към него...особено към "Острови на течението". Не ми омръзва да чета как го ловят тоя марлин...него го свързвам с лято, слънце и вода
Обаче това лято, ще ме прости...Стайнбек ще му обясни там, горе да не ревнува, ще обърнат по едно и ще ме забравят-да правя каквото ща
Мел, ето ти снимка от днес...за цвят, спокойствие и усмивка:)
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри КалиновРедактирано от Lira Emerald на 04.08.13 22:27.
|
|
|
|
|
О, Принцес, зарадва ме, като те прочетох, макар дано не ми се ядосаш...вкусове различни, дано не си я купувала напразно
подарък за теб от днешната разходка в Княжево:)...любовта на две пеперуди
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри КалиновРедактирано от Lira Emerald на 04.08.13 22:24.
|
|
|
|
|
Чела съм я два пъти- веднъж през тинейджърските години и веднъж окол 30-те. И двата пъти ми хареса. Майка ми например не можа да я възприеме. Всеки път като ми дотегне от брака и се сещам за главната героиня.
Днес попаднах на този материал
|
|
|
|
|
Абе не знам дали Кати/Кейт бих я определила като "главната героиня". Главните герои там са много - кажи речи всеки. Всеки със своите си житейски роли.
За мен лично Самуел ми е фаворитът за главност...за някой друг-друг може би:)
И китаецът Ли е главен и Адам...и кой ли още не...:)
Нещо като нали знаеш Оскар не се печели с дълга и протяжна роля и изпълнение...а с миг игра и въздействие на момента
Иначе линкът е страхотен и си е направо повод за нова тема:)))
На мен лично подобно нещо ми е непознато и се чудя аджеба защо наистина има такива случаи. Неслучайно се усъмних в искреността навремето относно отговора на Сл. Трифонов...но хайде да не набеждавам човекът
п.с. Относно бракът-недей, не бива да дотяга. Просто се минават различни етапи
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
|
|
|
|
|
Ако човек спи с шмайзера като тая кака от скулптурата днес , която видях на Княжево...нЕма книга дето да го Фане
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
|
|
|
|
|
Исках да кажа, че едно време като бях луда по Хеми-то, взех, че изчетох наред всички американски автори от негово време.
Нещо не ми харесаха американците от това поколение.
Както казва Тайсън, може би по - нататък някъде, но като гледам колкото повече остарявам, толкова повече не ми се четат сериозни книги.
Като малка много обичах Тримата мускетари, железните маски, ала-бала.
Когато детето беше млако взех да му ги чета - ами умрях от скука...
Сега ли станахаме по-взискателни откъм четива, едно време ли е нямало друго да се чете...
|
|
|
|
|
Във връзка със статията за лъгането - миналата седмица започнах да чета "Игра на стъклени перли" на Херман Хесе. E, успях да прочета 30 стр. и до там бях. Може тази книга за времето си да е била изключително вълнуваща, но мен с нищо не ме грабна. Така че на по-голяма интелектуалка, отколкото съм, няма да се правя.
"На изток от рая" си я купих преди няколко години, но все още не съм я прочела. Сега съм си качила на компа "Любов" на Шафак, много хубави отзиви чух за нея.
|
|
|
|
|
Не знам за Слави Трифонов ама аз я четох някъде около 30 годишен за първи път. Изключителна, наистина изключителна книга, силно въздействаща с изкъртващо послание поне за мен. Всеки си я възприема от своята камбанария де...
Лично на мен така силно са ми въздействали няколко книги....
Изпитвам гнъсна завист към теб, че я четеш за първи път и всички усещания от книгата са ти за сефте....
Try not. Do or do not. There is no try.
|
|
|
|
|
"На изток от рая" - прочетох я на 12 за първи път и инстинктивно реших,че трябва да я прочета пак,по-късно.Направих го на 22-23,а после пак,преди 2-3 години на 33.Като се замисля,препрочетох доста книги на Стайнбек след като минах 30-те,точно за да видя с какъв вкус са...
Истината е,че в училище се насажда отвращение към качествена литература именно с изучаването й в прекалено ранна възраст.
Иначе - Стайнбек е много добър,приятно четене!
|
|
|
|
|
На мене лично "Копелето на Истанбул" ми хареса повече. Интересно пише, малко многословна...
Иначе и аз имам книги, които не мога да прочета като "Спасителя в ръжда" и "По пътя" на Керуак. Почвала съм ги няколко пъти. Каквото се сетиш на Стендал, все до някъде съм го докарала. От "Трейнспоситг" започна да ми се гади на 8 страница. "Пътеводителят на галактическия стопаджия" я прочетох с голям зор. Иначе чета постоянно.
Както казва моят духовен гуру "Проблемът не е в това, че двама души харесват различни книги. Проблемът е, когато единият чете, а другият - не!"
|
|
|
|
|
Аз пък прочетох "Трейнспотинг" бързо и се замислих, че е много подходяща книга за бъдещи потенциални наркоманчета....
"Копелето на Истанбул" ще я прочета след "Любов", но след казаното от теб се колебая дали да не я прочета първа.
Иначе е нормално разни много известни книги да се възприемат по различен начин от различни хора. Моят случай със стъклените перли, е, не ми е интересна тази книга и не ми е смилаема.
|
|
|
|
|
И мен не ме впечатли тогава.
Много нещо изчетохме на млади години, защото беше модерно. Повечето вече не помня, но от вредните елитарни предстви, които си създадохме тогава, аз си патя и досега. Иска ми се нищо да не бях чела и да съм проста.
|
|
|
|
|
Купих си " Любов" на Елиф Шафак повлияна от позитивни отзиви в и-нет, че и клип в бокса гледах с авторката от презентацията на книгата. Е, да, но не ме заинтригува, четох през страница, прескачах цели пасажи. Започва добре- живот на съвременна домакиня- рецензент на книги, малко отегчена от домакинство и семейни грижи, а след това се намесват едни дервиши, ханджии, учители, страноприемници, блудници, султани, воини и всичко това в 13 век. Нещо като книга в книгата е, но мен ме отегчи.
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
|
|
|
|
|
Мъжът ми много чете. Онази вечер, когато видях темата ти тук, го попитах чел ли е " На изток от рая". Отговори ми, че я е чел, но дали ще му допадне на човек, зависи от възрастта му. Изненадах се да чуя точно това, което току-що бях видяла същото мнение от теб тук..
Обожавам да чета, но не ми остава много време покрай малкия. Но пък имам книгата и ще й хвърля поглед, защото ме заинтригува емоцията, с която описа преживяното след прочетеното
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
|
|
|
|
|
като прочетох за завистта и аз осъзнах, че я усещам
|
|
|
|
|
Това е страхотно четиво!
Убедена съм, че за всяка книга, филм, музика е необходимо точното време и настроение!
Моите срещи с Маркес са съвсем умишлено сведени до почти нищо - "Историята на една предизвестена смърт" с Орнела Мути и Антъни Делон. МНого ме впечатли и не посегнах към книгата. След години, вече женена с деца, една приятелка, чието мнение много уважавам ми даде "Любов по време на холера". Точно навреме! После гледах филма, но имах такива живи образи изградени, че не ми хареса чак толкова.
"Английският пациент" ми е любим филм. Книгата не ми дава това, което ми дава филмът. Особено протяжния прекрасен глас на Марта Себестиен:
Мисля, че съществуват хиляди прекрасни книги, които ме чакат д а ги прочета и затова не се ядосвам, че не мога да подхвана "Дзен или изкуството да поддържаш мотоциклет" на Пърсиг, "Името на Розата" и "Махалото на Фуко" на Еко. Поне съм виждала махало на Фуко
Радвам се, че историята ти допада. Тази книга си я имаме в 2 екземпляра- мой и на мъжа ми от преди да се оженим
|
|
|
|
|
Последно така и не разбрах какво става в тази книга ("Любов"), защото и аз прескачах...
Остави си мъжа и децата и после?
И нещо стилът и никак не ме кефи.
|
|
|
|
|
Да, героинята изоставя семейството си и заминава за Амстердам, от където беше мъжът, в когото се влюби чрез размяна на писма. Но той пък почина преди изобщо да са имали някакъв общ живот, като в крайна сметка, остава усещане за незавършен финал. От 2 август във Варна има Панаир на книгата и въпреки, че има такова многообразие, все не успявам да си избера четиво, пълно е с писани редове, прошнуровани между лъскави корици, подредба от думи, които нито докосват съзнанието, нито душата.
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
|
|
|
|
|
Аз много чета. И след години препрочитам някои книги и автори. Тази съм чела 3 пъти през доста години. Не мога да кажа кога ми е харесала най-много - май всеки път. Но Стайнбек ми е един от любимите. При мен е странно, че почти нищо не помня от подробностите на книгите след години, но емоцията си я пазя. И знам кога какво да препрочитам, ако имам нужда от точно това преживяване. И новите книги така чета - сякаш ги намирам от раз според чувството, от което имам нужда. Рядко се разочаровам. Това естествено включва и несериозни, и дори глупави книги
Иначе ако някой тепърва ще открива Стайнбек, по-лесна за четене е Улица Консервна, а къса, но култова е За мишките и хората. Но и трите са много различни. Не че другите не са хубави, но сякаш тези трите са трите страни на автора.
Не съм съгласна с теб, че някои книги са за 50. На някои хора животът им протича сякаш по стълбичка, на други - повече като спирала. Аз на 16 бях едно доста мъдро дете - четях, пишех и говорех умни неща, после оглупях, пак поумнях... и така. И спираловидно ми се въртят любови, умори, лудости и интереси. Та не, няма възраст за книгите.
|
|
|
|
|
Аз на 16 бях едно доста мъдро дете - четях, пишех и говорех умни неща, после оглупях, пак поумнях... и така
ся на къв етап си, май пак оглупя
М+З=ВЛ
|
|
|
|
|
ъхъ
|
|
|
|
|
Има автори, за които винаги съм смятала, че трябва да се четат циклично-шизофренно
На 15, на 25, на 35.... и т.н.
Защото всяка възраст открива своята си проекция, философия, емоция в тях.
Стайнбек е един от тях, Хемингуей, шашавият Достоевски (гаче ли другите двама не са )
|
|
|
Тема
|
 Re: "На изток от рая"
[re: 2biri]
|
|
| Автор |
won (cool) |
| Публикувано | 05.08.13 21:01 |
|
|
Иначе ако някой тепърва ще открива Стайнбек, по-лесна за четене е Улица Консервна
Преди "Улица Консервна" е "Тортила Флет", обаче не на всеки му се чете за неудачници и чешити - особено в днешното комерсиално време.
А иначе "Гроздовете на гнева" е най-хард от всички книги.
Ами Стайнбек ми допада, някак си е човечен, обаче с Хемингуей така и не се разбрахме...
No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.Редактирано от won на 05.08.13 21:02.
|
|
|
Тема
|
Re: "На изток от рая"
[re: Фиш Л]
|
|
| Автор |
chavdar4e (бивше 4ave) |
| Публикувано | 05.08.13 21:06 |
|
|
Мисля, че съществуват хиляди прекрасни книги, които ме чакат д а ги прочета и затова не се ядосвам, че не мога да подхвана "Дзен или изкуството да поддържаш мотоциклет" на Пърсиг, "Името на Розата" и "Махалото на Фуко" на Еко.
Ох, едни от най-любимите, тях също периодично ме фаща лудостта да препрочитам
Но май нямам толкова голяма любов като Мураками
Всъщност, то е трудно да се степенуват любовите, ама ... все пак винаги има една най-голяма
|
|
|
Тема
|
Re: "На изток от рая"
[re: chavdar4e]
|
|
| Автор |
2biri (старо куче) |
| Публикувано | 05.08.13 21:09 |
|
|
Последната (щото сме влюбени в същия, та знам)
Инак мигар с предишните не гледаше с кървав поглед?
|
|
|
Тема
|
Re: "На изток от рая"
[re: 2biri]
|
|
| Автор |
chavdar4e (бивше 4ave) |
| Публикувано | 05.08.13 21:25 |
|
|
Чакай, че ме замисли... Аз съм полигамна, обичам любовта ми да се споделя от повече хора
Предишната беше Кундера.
По-предишната ... Еко.
Но аз имам способността някак всичките ми любови да ги обичам успоредно
И не съм ревнива, напротив, радвам се, ако любовта ми се харесва от повечко хора!
|
|
|
|
|
това само за книгите се отнася, нали?
за тях и аз съм така, но за парфюмите - не!!!
п.с. поправям се - парфюмЪТ!!!Редактирано от тpънчeтo на 05.08.13 21:32.
|
|
|
Тема
|
Re: "На изток от рая"
[re: chavdar4e]
|
|
| Автор |
2biri (старо куче) |
| Публикувано | 05.08.13 21:37 |
|
|
Пък аз обратно - нямам против да ме харесва/обича повече от един. Пък като се зачета и сякаш за мен е писал понякога или поне на мен е посветил
Как беше вица - една любов-моряците и същото с книгите
|
|
|
|
|
Хъм, с парфюмите имам отношения на ведомствени любовници
Като се засечем на подходящо място и час, може да се обичаме, може и да не се...
|
|
|
Тема
|
Re: "На изток от рая"
[re: 2biri]
|
|
| Автор |
chavdar4e (бивше 4ave) |
| Публикувано | 05.08.13 21:51 |
|
|
Понеже сме в темата на Лирка, нека са пилотите
За мен по-важното е, точно както Лира писа, да е в унисон с моите чувства и виждания, тоест аз да съм настроена на тази вълна...
|
|
|
|
|
а аз съм толкова скучно моногамна... към парфюмите даже...
чак на себе си доскучах
|
|
|
|
|
Еее, айде ся, нима не си изневеряла с чиклит и фантастика? Както и с някое "Чарли" (ма хубаво миришеше, мамка му)
Не е нужно винаги да се държи на високата класа, разнообразието в тоя живот държи некои хора живи, други си искат постоянното и досадното.
П.П. Признавам си, не обичам парфюми, предпочитам сапун, вода, хубав шампоан и прах за пране... Но има моменти!
П.П. 1. Същото е с книгите, любовите, гаджтетата
|
|
|
|
|
е, да изневерявам с фантастика... ти пък... аз на фантастиката изневерих всъщност:)
аз се къпя с шампоан най-нежен за тялото препарат е и хубаво миришещ при това. моят.
абе накъде забихме...
ти имаш маниера да се опитваш да убеждаваш хората, че твоето разбиране за живота, разнообразието, класата са най-правилните и това ме предизвиква да се опитам да ти попротивореча малко.
не се сърди.
хубаво е да държиш на разбиранията си. приветствам:)
|
|
|
|
|
Хахахаха, забавно!
Не, никого не убеждавам, дори не си и помислям, това си моят живот, моят начин на мислене, само споделям, без натиск и желание да бъде харесано/да бъда харесана, но явно много ме бива да работя в център за работа с трудни деца
П.П. Темата на Лир ми хареса, някак ме довлече.... От там почнаха асоциациите, обичам разговорът да се рее на различни смислови плоскости
П.П. 1. И безкрайно уважавам чуждите виждания за живота като такъв. И за литературата, ъф коурс.
|
|
|
|
|
не се стърпя да клъцнеш - точно това ти казвах - ти си най-, а ние сме трудни деца
не ми се спори
аз те харесвам понякога много и знаех, че дори един лек намек, че някой нещо не възхвалява у теб ще те възпламени. та нали и аз съм същата по характер. но доста по-скучна:)
chavdar4e, степени по-нисша съм от теб във възпитанието, средата, обучението, начинът на мислене ми е доста ограничен, не мога да се справя с отглеждането на 3 деца сама толкова добре, не знам много езици, не живея в центъра на столицата по наследство... споко.
ти си отличничката.
аз съм лузър.
не ми се ядосвай. и аз имам своите лоши моменти, които стават достояние на всички, за което съжалявам.
но клубът е за всички, нали
|
|
|
|
|
Пак ме гоните, ОК
Жалко, хубава тема
П.П. Един мой приятел ми даде наклон в живота, казвайки, че скромността е добродетел само за хората, които няма с какво други да се похвалят. Оттичам си пак в канала....
П.П. 1. Не обещавам, че няма да отговоря на Лира и 2-те бири, ако се решат да пишат на такъв нарцис като мен
П.П. 2. Хора, трупайте самочувствие!!!
|
|
|
|
|
дамусеневиди кого пък мога да гоня аз, дето съм скучна, невзрачна и невидима както казах???
забравих, че си като мен и ще се обидиш и ще млъкнеш
извинявай, както казах, имам си лошите моменти, гнева и лошите ми думи все се оказва, че не са насочени в правилната посока
да си посипя главата с пепел ли искаш, да спра да пиша изобщо?
какво искаш, кажи!
признах си, че съм низша, друго какво да призная?
но внимавай какво си поискваш все пак
няма да ми отговориш, защото не съм избрана, скромна съм и без самочувствие, знам
както казах, аз съм лузър, не ми обръщай внимание
явно и на теб тази вечер ти е липсвало внимание, желано от теб. на мен също. и се изядохме.
съжалявам
аз ще спра да пиша, ти си пиши, колоритна си
моето отсъствие няма да се забележи:)
|
|
|
|
|
Благодаря, да, колоритна съм, с много трудни уроци го разбрах.
Също така научих, че много харесвам скучните хора, защото те са истинските.
Научих и друго: Когато си цветен папагал, който много говори, привличаш твърде много енергии. Всякакви. По-добре да си сива мишка, подходяща за храна, но пазеща се от папагали
П.П. И не се подценявай, аз си те харесвам още от предишния клуб, т.е. отличничката е запомнила лузъра, т.е. той не е чак такъв лузър
П.П. 2. Бях забравила какви чудесни словесни тенис-партии може да има
|
|
|
|
|
Купих си няколко, обичам да чета няколко книги паралелно, и от това, което прочетох до сега мога да ти кажа, че ми харесва.
Дори си записвам пасажи, които са ме впечатлили. Благодаря ти от сърце за ентусиазма.
Радвам ти се как се забавляваш и уплътняваш времето си, и същевременно си добра съпруга и любеща майка.
Създаваш си един свят, около теб, много специален. И който иска да те следва... ти си водача.
Ах тези красиви пеперуди...благодаря ти, напомнят ми годините, когато тичах по тях. Тук няма...може и да има , но не са същите
|
|
|
|
|
echr- Il arrive qu'un homme prenne plaisir a etre stupide si cela lui permet de faire une chose que son inteligence lui interdirait - John Steinbeek
Случва се на човек с удоволствие да се направи на глупав, стига това да му позволи да прави неща, които неговия ум би му забранил- ( опитах се да го преведа, но не звучи много глатко).
Това е апропо твоето изказване ...Иска ми се нищо да не бях чела и да съм проста
|
|
|
|
|
Не може да бъде. Май наистина има разни странни енергии в този живот.
Подарих наскоро тази книга на приятел. Преследвах го сума ти години, за да го накарам да я прочете и накрая той я прочете. Не обичам да ме карат да чета книги, нито аз карам другите - всеки, когато му дойде времето. Това е първият и последният ми такъв случай и тази "На изток от рая" беше книгата.
Чела съм я няколко пъти. Често в трудни моменти си казвам: "Ти можеш." Но още при първия прочит - като тинейджър, книгата се вряза в паметта ми. тогава даже не знаех кои са Каин и Авел, по-късно специално се заинтересувах от тях и от Библията. А после бях потресена колко много книги се базират на Библейските разкази. И друго съм забелязала, че всички книги с думата "рай" в заглавието, които съм чела, много съм харесвала: "Сенки в рая", "Когато в рая валеше дъжд", "Отсам рая"...
За "Война и мир" - в тийнейджърска възраст ми хареса повече, отколкото когато я препрочитах по-късно. Но и трите пъти, които съм я чела, не успях да си наложа да прочета описанията на битките. Винаги ми е правило силно впечатление описанието как постепенно умира мисля, че се казваше Андрей Балконски. Не си спомням името му, но картините, които е предизвикало описанието са ясни в мозъка ми, сякаш наистина съм го видяла как умира пред очите ми.
Сега реших да прочета "Лолита". Гледала съм преди филма и никак не ми хареса, затова не прочетох и книгата. Гледах случайно миналата седмица пак филма. Този път - ШАТ, направо попадна в десятката ми. И сега ме вълнува, дали и книгата ще бъде същата.
|
|
|
|
|
:)
Полигамна не значеше ли "многоебна"?
WALL·E
|
|
|
Тема
|
Re: "На изток от рая"
[re: Haглeц]
|
|
| Автор |
lud gidiq (ENERGY POWER) |
| Публикувано | 06.08.13 10:25 |
|
|
Точно тва си значи Батко, но първото някак си звучи по-книжовно....
Нали темата е за книги все пак......
Аз пък си препрочитам - Как се каляваше стоманата......нека ви......
Роналд Рейгън - враг номер 1 на Община Тутракан!
|
|
|
|
|
Ся, аз значението на думата го знам, ама зададох въпрос, чиито отговор ми е известен с цел провокиране на излагация у питания (момата-питанка).
Ако щеш вярвай, не съм чел "Как се каляваше стоманата".
По наше време ми беше додеяло от филма.
Квой туй батко, бе?
Да не си отстлабнал?.. и намалял?
WALL·E
|
|
|
Тема
|
Re: "На изток от рая"
[re: won]
|
|
| Автор |
Kpoacaнчeтo (тиква, бе) |
| Публикувано | 06.08.13 11:48 |
|
|
"Гроздовете на гнева" е твърде соц, според мен. Това е единствената книга на Стайнбек, която почти не ми хареса.
Най обичам да чета, ама не мога.Редактирано от Kpoacaнчeтo на 06.08.13 13:28.
|
|
|
|
|
П.П. 2. Хора, трупайте самочувствие!!! Ама демонстрацията на самочувствие наличие ли показва?
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
Ами това не е соц-а на меките китки и белите якички, а си е борба, породена от безнадеждност и крайна бедност.
No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.
|
|
|
|
|
То в тази тема, докато вляза и станала навалица
Чела съм я, хубава книга и интересно написана, но нямам впечатление за нещо повече.
Ако държиш, ще я прочета утре. Ти поне не ме караш да чера езотерика
|
|
|
Тема
|
Re: "На изток от рая"
[re: Beщицaтa]
|
|
| Автор |
EvaB (холмскиолдия) |
| Публикувано | 06.08.13 22:05 |
|
|
Прочети тогава "Раят е зад другия ъгъл" на Варгас Льоса.
|
|
|
|
|
"Лолита"... една от любимите книги, Набоков е .. ох, когато го чета, все едно хапвам най-вкусната торта на края на прекрасна вечеря с приятни хора
Пожелавам ти приятно пътуване в неговия свят!!
|
|
|
|
|
Альоу, ако искам да ми превеждаш тук кво е искал да каже Поетът ще ми вземеш ли евра?
|
|
|
|
|
Яяяяя, ти жив ли си, бре?
Корчагин, помниш ли тази песен
|
|
|
|
|
Ние сме известни с това, че освен хубави и умни сме и много скромни Което ни краси допълнително, разбира се...
Е не ходим с голи гърди на протести, но това е само защото все още търсим спонсор или кредит за борба със земното притегляне
|
|
|
|
|
Мдааммм... така, както обясняваш, започва да ми минава желанието да я чета...
|
|
|
|
|
Гледах филма с Джеръми Айрънс, по-скоро заради него, отколкото заради самата "Лолита". Книгата нямам желание да прочета, вероятно не съм разбрала дълбоката същност на повествованието и опростявам нещата, но тази педофилска история не ми е съвсем по вкуса. Апропо, самият Набоков не е ли бил педофил? Спомням си смътно, че четох някъде някакви истории за личния му живот.
|
|
|
|
|
BGN & EURO
Евра не ми се връзва никак на езика. Предпочитам нечленуваната и нетакована, универсална форма ЕВРО. Още повече, че на юг от нас са ни дали добър пример. Хем звучи някак по француцки, хем не се налага да съчиняваш зорлем грозни звуци като еврА. Пфу!
По поетите други си падат. Аз не им вдявам много.
WALL·E
|
|
|
|
|
... боя се, че самият Набоков е бил отчаян педофил, опитал се с книгата да придаде социална приемливост на педофилските си вълнения... и как, като опише красиво и дълбоко- многопластово чувствата на нещастния, принуден да крие чувствата си от света педофил, вместо да им се отдаде изцяло... толкова е силна любовта, че дори убийството на майката минава между капките, може да бъде простено... в началото на педофилската си кариера, когато незнае за прекрасното си влечение, героят му дори се жени за едно малко инфантилно същество... но после разбира.... хм.... не е отврат книгата, просто трябва да се чете в специалните затова места, съдебни психиатрии им викат... незнам дали е реализирал прекрасно описаните си фантазии, но... абе, откачен човек, прекрасен писател, но....
...къде го чукаш, къде се пука...
|
|
|
|
|
... Лир, права си, Стайнбек е ... трябва да се чете на 50-години, аз бях много малка на 14, когато я четох за пръв път... после на 30 за втори, и двата пъти ми се струваше, че чета различна книга... незнам на 50 как ще е... имам малко време дотогаз...
...къде го чукаш, къде се пука...
|
|
|
|
|
Здрасти на цялата клубваща общност!
тамън-що навлизам в клубни води и зачитам темата ти
за Стайнбек
хм
първи прочит в невинна моя възраст проведох,
ама тогава бях ламя на всичко изпечатано
и просто не изтрайвах книга неизчетена около себе си
втори прочит при един вътрешен катарзис, още бях семеен
трети прочит след развода
екземпляра беше в другата ми къща,
на един родственик, който се прибира свръх рядко в Бг,
но книжките ни са учудващо сходни, включая и биологическите
хм
не е четиво за всеки ден Стайнбек,
но си иска и вътрешната нагласа при прочит
май нищо не казах по темата ти,
ама толко си мога в литературните анализи
още от едно време
хехе
живи и здрави всички клубари!
топим с поялникът и Оркадът, щото ....
мамата си тракат финансите иначе
|
|
|
|
|
за мен е класика.Четох я когато бях може би 9 клас. Тогава някъде прочетох и "За мишките и хората", "Улица консервна "......
И виж как се завъртя живота - минаха около 20 години и сега живея много близо до града на Стаймбек - Монтерей...често ходя там уйкендите - приятно кайокеанско туристическо градче. Именно там той е творил свойте романи.Именно за този град и конкретна улица е написана "Улица консервна".
|
|
|
|
|
Съдейки по неграмотно написания ти постинг, не бих допуснала, че авторът му е чел книги. Съжалявам, но не успях да се въздържа от коментар.
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
|
|
|
|
|
Изпускането на буква или това, че без съм започнала изречението с малка буква без да забележа....
Това скъпа са "печатни грешки".Освен това пиша от работа, т.е. сменям непрекъснато от английски на български:)))))))))
|
|
|
|
|
По-скоро за неправилната употреба на "й", например " свойте романи". А би трябвало да е "своите романи"- мн.ч.. Останалите грешки, включително и в името на Стайнбек, ги приемам за печатни.
Дай си сега бележника и си сядай на мястото. Три на релси!
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
|
|
|
|
|
... ами по скоро е заради буквата м а средата на името на Стайнбек
...къде го чукаш, къде се пука...
|
|
|
|
|
Аааааааа, дЮбре:)))))
|
|
|
|
|
Непонятно ми е литературните качества на една книга да се свързват с битието на автора й.
Че те всички големи са или шизофреници, или пияници, или наркомани или .... или....
|
|
|
|
|
Тоя па явно е прегрял нещо
Всяка ирония с простотията околовръст ли трябва да маркирам с флагче?
|
|
|
|
|
Не бе.
Знаех, че ще ме разбереш. Затова на теб го написах.
Забележката ми е дребнава, но явлението определено ме кара на повръщане.
Ай, ся!
Весело лято!
WALL·E
|
|
|
|
|
Аз не съм убедена, че авторът е бил действително педофил, просто попитах. А ти мисля не ме разбра - не е заради житието и битието на автора, не ми се чете такава история, не я разбирам, всичко що е педофилско предизвиква у мен единствено дълбоко отвращение. Факт. Не отричам той да е брилянтен писател и книгата да е брилянтна, но това не е моята книга.
|
|
|
|
|
... не, Копа, предположението беше мое... аз реших, че е бил таен педофил... е, не бях права в злостното си изказване, ма понякога се увличам
... Набоков е голям автор... гадното е че се занимава с човешките слабости... особено тези на редовния човечец, образован с професия и някакво положенийце в обеството...
...къде го чукаш, къде се пука...
|
|
|
|
|
Разбрах сега, естествено си права, но Набоков е от малкото автори, които ме карат да примлясквам, докато чета съвършените му изречения. Не само в тази книга.... Лично мен, не бих си позволила да натрапвам това никому
Моите си "гурме" авториq освен него, са Кундера, Казандзакис, Мураками...
Иска ми се да ги чета на глас, за да могат освен очите ми, да участват и ушите ми, и устните...
Редактирано от chavdar4e на 08.08.13 20:46.
|
|
|
|
|
Кво лято, бре, докато народът си чете книжки под чадъра до бриза, некои се пържим в собствен сос и не можем да дишаме от ... бач
|
|
|
Тема
|
Re: "На изток от рая"
[re: EvaB]
|
|
| Автор |
Beщицaтa (smilestears) |
| Публикувано | 08.08.13 21:26 |
|
|
Тази не съм я чела, благодаря.
|
|
|
|
|
Ами не знам. Този път не ми направи впечатление възрастта на момичето. А как любовта на единия въздейства на другия и "извиква" най-лошото в него. Но това са чувствата от филма. Преди време преживях нещо подобно без да съм Лолитка и може би, затова възприех филма така. Някои от физиономиите, действията, думите съответстваха 100 % на действителното ми преживяване.
|
|
|
|
|
Ами сега, когато гледах филма за втори път, въобще не обърнах внимание на възрастта на момичето. Всъщност за любовта няма възрастови граници. Не, че подкрепям педофилството, в никакъв случай. Просто гледах чувства, мисли, действия...
Лолита не е ли горе долу на възрастта на Жулиета?!
|
|
|
|
|
Да си призная, Достоевски не мога да го прочета. Няколко пъти съм пробвала, но ми е много завладяващо песимистично и се отказах.
В последно време все се сещам за Козета, защото Василена си е харесала една кукла от телевизионна реклама и все ме убеждава да и я купя, но аз няма да и я купя. Беше много разочарована, когато не я получи за рождения си ден. А на мен ситуацията ми напомня за Козета, даже я разказвах на хлапетата. В последно време все тъжни истории си спомням и им разказвам. Чудя се какво ще е въздействието им.
|
|
|
|
|
Ох, Козета е вторият литературен образ, не, третият, за който съм плакала с глас, хлипайки, хълцайки, покъртително, с дни
Първа беше Ида, а след нея Принцът.
Говоря за възраст преди или около 1 клас.
Затова в моята къща тези книги се крият от децата, докато не достигнат достатъчна възраст, за да се сблъскат челно с тях
Ми такова ти е настроението, то па не може все да сме приповдигнати, с 24-каратова усмивка, с пълно въоръжение... Децата трябва да научават, че не сме супергероите, дето получават за Коледа и РД
|
|
|
|
|
Аз обичам веселите книги. Най- често тях чета, а и разказвам. Децата по едно време се бяха запленили да играят на Емил от Льонеберя със супника на главата. А Василена все ме кара да и чета за Пипи. Харесват принцеси, които си късат пантофките от танци-манци. Искат да летят с белия дракон на щастието и да се срещнат с детската царица.
Но ми се струва, че животът има и други страни и децата рано или късно трябва да ги видят. Въпросът, който, обаче, ме гложди е - наистина ли животът има и други страни, тъжните истории ли са другите страни, трябва ли да бъдат разказвани.
Спомням си един разказ за човек, който искал да стигне до един прекрасен град, но на пътят му все се изпречвали препятствия, които да преодолява. По едно време видял някакво дете и го попитал, защо е толкова труден пътят до града. А детето отвърнало: Не знам. Преди да се появиш ти, тези препятствия ги нямаше.
|
|
|
|
|
А мен винаги ме натъжаваха Малката Кибритопродавачка и Майчината сълза.
А вчера следобед разказвах на Наско Хвърчащата Класна Стая и ревнах (за потрес на детето и съвсем неочаквано за мен), че Мартин Талер не може да отпътува за Коледа при родителите си. Хем знам, че накрая всичко завършва добре.
|
|
|
|
|
Оооо, Емил е наш семеен герой, този прословут супник, пушкътъ и шапкътъ
Пипи и Мечо Пух, дори имаше семейна битка, когато в детската кръстиха малкия Йори Мииии... при трима Даниел-овци и един Йордан, той получи индианското си име, с което се представя само пред хора, които го познават от градината. А слънчевото енергично врабче няма нищо общо с тъжния и мрънкащ Йори, затова беше битката!
Вещи, аз мисля, лично аз, че детството е най-щастливото време, децата полека и неизбежно се срещат с грозното, гадното, с лъжите, с предателствата, с изоставянето, със смъртта .. но трябва ли да го научават от приказките и детските книжки?!?
Това идва от противния манталитет на северните страни, които почти нямат слънчево огряване
Моят отговор е твърдо не!
|
|
|
|
|
И прасенцето, което скача на въже, и с което се напиват. И коня Лукас.
Ох, подсети ме.
Запознахме се с някакъв възрастен човек на име Юри (съсед ни е). А Наско му казва Йори и го пита, защо носи име на магаренце. Човекът ни е напълно обиден и вече даже не ни поздравява.
Чудя се, дали някои хора никога не са били деца или никога не надрастват тази възраст.
Не знам дали детството е щастливо време. То е време, в което опознаваш света около себе си. Честно казано откакто съм пораснала, съм много по-щастлива въпреки всичко, отколкото, когато бях дете. Когато си дете нямаш толкова отговорности, но пък си зависим от другите и те могат да правят с теб, буквално каквото им хрумне.
|
|
|
|
|
Мииии, аз лично и до днес опознавам света около себе си
И някои хора си правят, каквото им хрумне с мен...
А децата има чудесни сензори, те веднага различават добрия от лошия и го елиминират. Освен това са прекрасни егоисти, те самите са си най-важни, което в нашето постсоциалистическо общество успяваме да убием с възрастта. А мисля, че егоизмът ни е зададен от Природата/Бог или който там ни е направил..
Децата са творци, те имат страшно интересни виждания, а ние се опитваме, и много често успяваме, да ги смачкаме, да затрием творческото у тях, да направим сенки на дивото, което им всяко дете у себе си, вкарваме мисленето им в коловози, потискаме въображението им и желанието да са индивидуалности.
|
|
|
|
|
Да, нещо подобно ме притеснява. Аз не съм успял човек. Била ли съм възпитавана правилно или не. Защо се е получило така. Как възпитавам хлапетата. Какво ще излезе от това ми начинание.
Въпросът кое е правилно и кое - не, всъщност, няма отговор. Та просто се надявам всичко в края на краищата да свърши добре.
А за света, тамън решиш, че си го опознала, и той се промени и започваш отначало.
|
|
|
|
|
Знаеш ли аз как възпитава моите? Приятел съм им и им вярвам, доверявам им се. Слушам ги, чувам, надявам се.
И много се обичаме.
А се обичаме, защото си вярваме.
А където има любов, разбирателство и единение, там има спокойствие.
Звучи витиевато така написано, но е напълно реално
|
|
|
Тема
|
Re: "На изток от рая"
[re: chavdar4e]
|
|
| Автор |
Orcad (регистриран) |
| Публикувано | 10.08.13 00:44 |
|
|
пионерова!
Бог с вами будеть
...............
уфх!
не съм злопаметен, ама още помня, като твой най-дребен се катереше по едни камъняци, в една кръчма
мен не ми бяха дали за пореден път щерчо
аз си отидох уж да пикая и си тръгнах
оставих си раница и документи
и манджа
едни клубари ми пратиха раницата
платили ми и бирата, която съм пил, 17.40 лева бира, 6 и нещо пратка
с Еконт
не съм им се издължил още на тия клубари
щях да пукна, не, от пиячка, а от тъпня моя
просто не ми дадоха щерчо мой
да го доведа на кръчма
и съм си тъп
ама вече ми е минало
..........
тая клубарка не пише вече в клуба, беше с нейн син,
аз си помислих, че й е гадже,
седяха на съседна маса
глей кво се сещам значи,
просто бях ужасно тъжен, ама се прикривах
.......
но ще е коректно да ги чуя и да черпя бира и прочие
така си мисля
|
|
|
|
|
Майка ми, когато растях, твърдеше, че ми е приятелка. Но аз си имах приятелки, исках майка. И сега ми казва, че сме приятелки, но аз и сега не искам да съм и приятелка.
Разбирам какво искаш да ми кажеш. Надявам се, че и при нас нещата ще се получат. Но, вероятно, си е нормално да си се притеснявам понякога.
|
|
|
Тема
|
Re: "На изток от рая"
[re: Orcad]
|
|
| Автор |
chavdar4e (бивше 4ave) |
| Публикувано | 12.08.13 23:29 |
|
|
Винаги за теб има запазено място в сърцето и на масата ми
|
|
|
|
|
И аз те разбирам, уви.
Майка ми твърдеше, че критиката е добра и истинска само от хора, които са ти приятели и те обичат и ме скъсваше от такава Пак тя твърди и до ден днешен, че никой, който не ти е "приятел" няма да ти каже истината, колкото да е неприятна.
Аз пък си мисля, че приятелите са хора, които те подкрепят и в грешките ти, и в глупостите ти, на чието рамо да можеш да се наревеш и да се правиш на другия ден, че няма нищо, щото те, нещата, са казани. Които те подкрепят в успехите ти и казват, че можеш, защото.... Хора, които присъстват в живота ти без да се натрапват, но чиято прегръдка и усмивка знаеш, че имаш.
Същото е с родителството. За мен. Лично
П.П. Въплъщение на всичко написано беше баща ми.
|
|
|
|
|
Относно критиката, винаги си спомням примерът с гълъба от Едноминутния мениджър - Колкото и да биеш, да наказваш, да критикуваш един гълъб, той никога няма да мине през начертаната жълта линия и да натисне с краче големия червен бутон.
Мдааа, навремето какви бащи имаше.
При мен, пък, майка ми е показала с годините, че е въпреки недостатъците си е в пъти по-добра и свястна като човек от баща ми. И все пак, аз съм по-критична и тя ме дразни повече от баща ми. Чудя се, дали това са мои лични чувства или съм възприела отношенията на родителите ми един спрямо друг. Макар че баща ми е егоист и неблагодарник, майка ми винаги му прощава и го обича, макар че майка ми е раздавателна и прощаваща, баща ми винаги я критикува и трудно я понася.
|
|
|
|
|
Четох я преди доста години- може би преди 20 години.
Щастлив е този, който може да вижда Слънцето ....
|
|
|
|
|
Опитвам се да се сетя колко годишна съм чела книгата. Помня само, че много ми хареса, забравила съм подробности.
|
|
|
|
|
В този клуб не пиша (макар да чета понякога), но ето, че ме провокира, Лира :).
Тази книга я прочетох на 30, малко след като бях родила първото си дете. Взех я от библиотеката и я прочетох на един дъх, като теб. После отидох на "Славейков" и си я купих на старо, макар екземплярът да беше съвсем нов и неотварян. Оттогава съм я препрочитала няколко пъти и все откривам нещо ново.
Държа си я в България, в библиотеката, и ето че миналата година и порастналата ми дъщеря (първото дете) я прочете и беше много впечатлена, въпреки че беше само на 22 години.
Жалко само, че книгата вече е разпарчетосана, в началото на 90-те такива ги правеха книгите, с лошо лепило свързаваха колите. Май ще трябва да я дам да я поправят, че както е тръгнало и аз, и щерка ми ще я препрочитаме отново .
П.П. Стайнбек ми е любим автор.
|
|
|
|
|
Джон Стайнбек е хванал писалката за да ни разкаже за злото и доброто, за силата и слабостта, за любовта и омразата, за красивото и грозното. Казано с други думи - за Християнството погледнато практически във времето.
Библията ни дава теорията, практиката е самата истина!
Книгата намеква за библейската връзка на Грехопадението и изгонването на първото семейство на изток от Рая.
ПП: Преди 35 века някой си Мойсей е поставил законите на 'петото' семейство и за съвременното бащинство.
|
|
|
|
|
Да! Има разни енергии и най-великата е Бог.
За това, че има Бог са дадени следните доказателства:
1. .
2. .
3. .
4. .
5. .
6. .
7. А без Вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има БОГ, и че той възнаграждава тези, които го търсят с истинско чисто сърце.
|
|
