... не, Копа, предположението беше мое... аз реших, че е бил таен педофил... е, не бях права в злостното си изказване, ма понякога се увличам
... Набоков е голям автор... гадното е че се занимава с човешките слабости... особено тези на редовния човечец, образован с професия и някакво положенийце в обеството...

...къде го чукаш, къде се пука...

Разбрах сега, естествено си права, но Набоков е от малкото автори, които ме карат да примлясквам, докато чета съвършените му изречения. Не само в тази книга.... Лично мен, не бих си позволила да натрапвам това никому

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от chavdar4e на 08.08.13 20:46.

Кво лято, бре, докато народът си чете книжки под чадъра до бриза, некои се пържим в собствен сос и не можем да дишаме от ... бач

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази не съм я чела, благодаря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами не знам. Този път не ми направи впечатление възрастта на момичето. А как любовта на единия въздейства на другия и "извиква" най-лошото в него. Но това са чувствата от филма. Преди време преживях нещо подобно без да съм Лолитка и може би, затова възприех филма така. Някои от физиономиите, действията, думите съответстваха 100 % на действителното ми преживяване.

Ами сега, когато гледах филма за втори път, въобще не обърнах внимание на възрастта на момичето. Всъщност за любовта няма възрастови граници. Не, че подкрепям педофилството, в никакъв случай. Просто гледах чувства, мисли, действия...

Лолита не е ли горе долу на възрастта на Жулиета?!

Да си призная, Достоевски не мога да го прочета. Няколко пъти съм пробвала, но ми е много завладяващо песимистично и се отказах.

В последно време все се сещам за Козета, защото Василена си е харесала една кукла от телевизионна реклама и все ме убеждава да и я купя, но аз няма да и я купя. Беше много разочарована, когато не я получи за рождения си ден. А на мен ситуацията ми напомня за Козета, даже я разказвах на хлапетата. В последно време все тъжни истории си спомням и им разказвам. Чудя се какво ще е въздействието им.

Ох, Козета е вторият литературен образ, не, третият, за който съм плакала с глас, хлипайки, хълцайки, покъртително, с дни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз обичам веселите книги. Най- често тях чета, а и разказвам. Децата по едно време се бяха запленили да играят на Емил от Льонеберя със супника на главата. А Василена все ме кара да и чета за Пипи. Харесват принцеси, които си късат пантофките от танци-манци. Искат да летят с белия дракон на щастието и да се срещнат с детската царица.

Но ми се струва, че животът има и други страни и децата рано или късно трябва да ги видят. Въпросът, който, обаче, ме гложди е - наистина ли животът има и други страни, тъжните истории ли са другите страни, трябва ли да бъдат разказвани.

Спомням си един разказ за човек, който искал да стигне до един прекрасен град, но на пътят му все се изпречвали препятствия, които да преодолява. По едно време видял някакво дете и го попитал, защо е толкова труден пътят до града. А детето отвърнало: Не знам. Преди да се появиш ти, тези препятствия ги нямаше.

А мен винаги ме натъжаваха Малката Кибритопродавачка и Майчината сълза.

А вчера следобед разказвах на Наско Хвърчащата Класна Стая и ревнах (за потрес на детето и съвсем неочаквано за мен), че Мартин Талер не може да отпътува за Коледа при родителите си. Хем знам, че накрая всичко завършва добре.