|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
|
|
|
На мене лично "Копелето на Истанбул" ми хареса повече. Интересно пише, малко многословна...
Иначе и аз имам книги, които не мога да прочета като "Спасителя в ръжда" и "По пътя" на Керуак. Почвала съм ги няколко пъти. Каквото се сетиш на Стендал, все до някъде съм го докарала. От "Трейнспоситг" започна да ми се гади на 8 страница. "Пътеводителят на галактическия стопаджия" я прочетох с голям зор. Иначе чета постоянно.
Както казва моят духовен гуру "Проблемът не е в това, че двама души харесват различни книги. Проблемът е, когато единият чете, а другият - не!"
| |
|
|
|
Аз пък прочетох "Трейнспотинг" бързо и се замислих, че е много подходяща книга за бъдещи потенциални наркоманчета....
"Копелето на Истанбул" ще я прочета след "Любов", но след казаното от теб се колебая дали да не я прочета първа.
Иначе е нормално разни много известни книги да се възприемат по различен начин от различни хора. Моят случай със стъклените перли, е, не ми е интересна тази книга и не ми е смилаема.
| |
|
|
|
И мен не ме впечатли тогава.
Много нещо изчетохме на млади години, защото беше модерно. Повечето вече не помня, но от вредните елитарни предстви, които си създадохме тогава, аз си патя и досега. Иска ми се нищо да не бях чела и да съм проста.
| |
|
|
|
Купих си " Любов" на Елиф Шафак повлияна от позитивни отзиви в и-нет, че и клип в бокса гледах с авторката от презентацията на книгата. Е, да, но не ме заинтригува, четох през страница, прескачах цели пасажи. Започва добре- живот на съвременна домакиня- рецензент на книги, малко отегчена от домакинство и семейни грижи, а след това се намесват едни дервиши, ханджии, учители, страноприемници, блудници, султани, воини и всичко това в 13 век. Нещо като книга в книгата е, но мен ме отегчи.
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
| |
|
|
|
Мъжът ми много чете. Онази вечер, когато видях темата ти тук, го попитах чел ли е " На изток от рая". Отговори ми, че я е чел, но дали ще му допадне на човек, зависи от възрастта му. Изненадах се да чуя точно това, което току-що бях видяла същото мнение от теб тук..
Обожавам да чета, но не ми остава много време покрай малкия. Но пък имам книгата и ще й хвърля поглед, защото ме заинтригува емоцията, с която описа преживяното след прочетеното
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
| |
|
|
|
като прочетох за завистта и аз осъзнах, че я усещам
| |
|
|
|
Това е страхотно четиво!
Убедена съм, че за всяка книга, филм, музика е необходимо точното време и настроение!
Моите срещи с Маркес са съвсем умишлено сведени до почти нищо - "Историята на една предизвестена смърт" с Орнела Мути и Антъни Делон. МНого ме впечатли и не посегнах към книгата. След години, вече женена с деца, една приятелка, чието мнение много уважавам ми даде "Любов по време на холера". Точно навреме! После гледах филма, но имах такива живи образи изградени, че не ми хареса чак толкова.
"Английският пациент" ми е любим филм. Книгата не ми дава това, което ми дава филмът. Особено протяжния прекрасен глас на Марта Себестиен:
Мисля, че съществуват хиляди прекрасни книги, които ме чакат д а ги прочета и затова не се ядосвам, че не мога да подхвана "Дзен или изкуството да поддържаш мотоциклет" на Пърсиг, "Името на Розата" и "Махалото на Фуко" на Еко. Поне съм виждала махало на Фуко
Радвам се, че историята ти допада. Тази книга си я имаме в 2 екземпляра- мой и на мъжа ми от преди да се оженим
| |
|
|
|
Последно така и не разбрах какво става в тази книга ("Любов"), защото и аз прескачах...
Остави си мъжа и децата и после?
И нещо стилът и никак не ме кефи.
| |
|
|
|
Да, героинята изоставя семейството си и заминава за Амстердам, от където беше мъжът, в когото се влюби чрез размяна на писма. Но той пък почина преди изобщо да са имали някакъв общ живот, като в крайна сметка, остава усещане за незавършен финал. От 2 август във Варна има Панаир на книгата и въпреки, че има такова многообразие, все не успявам да си избера четиво, пълно е с писани редове, прошнуровани между лъскави корици, подредба от думи, които нито докосват съзнанието, нито душата.
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
| |
|
|
|
Аз много чета. И след години препрочитам някои книги и автори. Тази съм чела 3 пъти през доста години. Не мога да кажа кога ми е харесала най-много - май всеки път. Но Стайнбек ми е един от любимите. При мен е странно, че почти нищо не помня от подробностите на книгите след години, но емоцията си я пазя. И знам кога какво да препрочитам, ако имам нужда от точно това преживяване. И новите книги така чета - сякаш ги намирам от раз според чувството, от което имам нужда. Рядко се разочаровам. Това естествено включва и несериозни, и дори глупави книги
Иначе ако някой тепърва ще открива Стайнбек, по-лесна за четене е Улица Консервна, а къса, но култова е За мишките и хората. Но и трите са много различни. Не че другите не са хубави, но сякаш тези трите са трите страни на автора.
Не съм съгласна с теб, че някои книги са за 50. На някои хора животът им протича сякаш по стълбичка, на други - повече като спирала. Аз на 16 бях едно доста мъдро дете - четях, пишех и говорех умни неща, после оглупях, пак поумнях... и така. И спираловидно ми се въртят любови, умори, лудости и интереси. Та не, няма възраст за книгите.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
