|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
|
|
|
Оооо, Емил е наш семеен герой, този прословут супник, пушкътъ и шапкътъ
Пипи и Мечо Пух, дори имаше семейна битка, когато в детската кръстиха малкия Йори Мииии... при трима Даниел-овци и един Йордан, той получи индианското си име, с което се представя само пред хора, които го познават от градината. А слънчевото енергично врабче няма нищо общо с тъжния и мрънкащ Йори, затова беше битката!
Вещи, аз мисля, лично аз, че детството е най-щастливото време, децата полека и неизбежно се срещат с грозното, гадното, с лъжите, с предателствата, с изоставянето, със смъртта .. но трябва ли да го научават от приказките и детските книжки?!?
Това идва от противния манталитет на северните страни, които почти нямат слънчево огряване
Моят отговор е твърдо не!
| |
|
|
|
И прасенцето, което скача на въже, и с което се напиват. И коня Лукас.
Ох, подсети ме.
Запознахме се с някакъв възрастен човек на име Юри (съсед ни е). А Наско му казва Йори и го пита, защо носи име на магаренце. Човекът ни е напълно обиден и вече даже не ни поздравява.
Чудя се, дали някои хора никога не са били деца или никога не надрастват тази възраст.
Не знам дали детството е щастливо време. То е време, в което опознаваш света около себе си. Честно казано откакто съм пораснала, съм много по-щастлива въпреки всичко, отколкото, когато бях дете. Когато си дете нямаш толкова отговорности, но пък си зависим от другите и те могат да правят с теб, буквално каквото им хрумне.
| |
|
|
|
Мииии, аз лично и до днес опознавам света около себе си
И някои хора си правят, каквото им хрумне с мен...
А децата има чудесни сензори, те веднага различават добрия от лошия и го елиминират. Освен това са прекрасни егоисти, те самите са си най-важни, което в нашето постсоциалистическо общество успяваме да убием с възрастта. А мисля, че егоизмът ни е зададен от Природата/Бог или който там ни е направил..
Децата са творци, те имат страшно интересни виждания, а ние се опитваме, и много често успяваме, да ги смачкаме, да затрием творческото у тях, да направим сенки на дивото, което им всяко дете у себе си, вкарваме мисленето им в коловози, потискаме въображението им и желанието да са индивидуалности.
| |
|
|
|
Да, нещо подобно ме притеснява. Аз не съм успял човек. Била ли съм възпитавана правилно или не. Защо се е получило така. Как възпитавам хлапетата. Какво ще излезе от това ми начинание.
Въпросът кое е правилно и кое - не, всъщност, няма отговор. Та просто се надявам всичко в края на краищата да свърши добре.
А за света, тамън решиш, че си го опознала, и той се промени и започваш отначало.
| |
|
|
|
Знаеш ли аз как възпитава моите? Приятел съм им и им вярвам, доверявам им се. Слушам ги, чувам, надявам се.
И много се обичаме.
А се обичаме, защото си вярваме.
А където има любов, разбирателство и единение, там има спокойствие.
Звучи витиевато така написано, но е напълно реално
| |
|
Тема
|
 Re: "На изток от рая"
[re: chavdar4e]
|
|
| Автор |
Orcad (регистриран) |
| Публикувано | 10.08.13 00:44 |
|
|
пионерова!
Бог с вами будеть
...............
уфх!
не съм злопаметен, ама още помня, като твой най-дребен се катереше по едни камъняци, в една кръчма
мен не ми бяха дали за пореден път щерчо
аз си отидох уж да пикая и си тръгнах
оставих си раница и документи
и манджа
едни клубари ми пратиха раницата
платили ми и бирата, която съм пил, 17.40 лева бира, 6 и нещо пратка
с Еконт
не съм им се издължил още на тия клубари
щях да пукна, не, от пиячка, а от тъпня моя
просто не ми дадоха щерчо мой
да го доведа на кръчма
и съм си тъп
ама вече ми е минало
..........
тая клубарка не пише вече в клуба, беше с нейн син,
аз си помислих, че й е гадже,
седяха на съседна маса
глей кво се сещам значи,
просто бях ужасно тъжен, ама се прикривах
.......
но ще е коректно да ги чуя и да черпя бира и прочие
така си мисля
| |
|
|
|
Майка ми, когато растях, твърдеше, че ми е приятелка. Но аз си имах приятелки, исках майка. И сега ми казва, че сме приятелки, но аз и сега не искам да съм и приятелка.
Разбирам какво искаш да ми кажеш. Надявам се, че и при нас нещата ще се получат. Но, вероятно, си е нормално да си се притеснявам понякога.
| |
|
Тема
|
Re: "На изток от рая"
[re: Orcad]
|
|
| Автор |
chavdar4e (бивше 4ave) |
| Публикувано | 12.08.13 23:29 |
|
|
Винаги за теб има запазено място в сърцето и на масата ми
| |
|
|
|
И аз те разбирам, уви.
Майка ми твърдеше, че критиката е добра и истинска само от хора, които са ти приятели и те обичат и ме скъсваше от такава Пак тя твърди и до ден днешен, че никой, който не ти е "приятел" няма да ти каже истината, колкото да е неприятна.
Аз пък си мисля, че приятелите са хора, които те подкрепят и в грешките ти, и в глупостите ти, на чието рамо да можеш да се наревеш и да се правиш на другия ден, че няма нищо, щото те, нещата, са казани. Които те подкрепят в успехите ти и казват, че можеш, защото.... Хора, които присъстват в живота ти без да се натрапват, но чиято прегръдка и усмивка знаеш, че имаш.
Същото е с родителството. За мен. Лично
П.П. Въплъщение на всичко написано беше баща ми.
| |
|
|
|
Относно критиката, винаги си спомням примерът с гълъба от Едноминутния мениджър - Колкото и да биеш, да наказваш, да критикуваш един гълъб, той никога няма да мине през начертаната жълта линия и да натисне с краче големия червен бутон.
Мдааа, навремето какви бащи имаше.
При мен, пък, майка ми е показала с годините, че е въпреки недостатъците си е в пъти по-добра и свястна като човек от баща ми. И все пак, аз съм по-критична и тя ме дразни повече от баща ми. Чудя се, дали това са мои лични чувства или съм възприела отношенията на родителите ми един спрямо друг. Макар че баща ми е егоист и неблагодарник, майка ми винаги му прощава и го обича, макар че майка ми е раздавателна и прощаваща, баща ми винаги я критикува и трудно я понася.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
| 
|
|
