За първи път, откакто го изгубих.
Чувала съм, че в подобно положение много хора не сънували дълго време половинките си и това ми тежеше. Надявах се, че ако той присъства понякога в съня ми ще е все едно все още го има до мен, дори за няколко секунди насън.
Оказа се, че много се лъжа.
Снощи започнах да сънувам собствения си реален живот. Насън изпитвах същите чувства, живеех в дома си, разхождах се, хващах автобуса, знаех, че го няма и се опитвах да се справя с това. Никога до сега не съм сънувала толкова ясно, толкова непроменен собствения си реален живот. И в този сън заспах и той се появи в сън в съня. Прегръщах го много силно и изпитвах толкова огромна болка, защото знаех, че това е сън и че той ще си тръгне, ще изчезне след секунда или две. Усещах мириса на брадата му, ръцете му. Помня, че го попитах защо не идва по-често, защото толкова много ми липсва, а той се пошегува, че за да идва си плаща много скъпо със седене в казана на ада. А после знам, че го попитах как се стигна до тук, а той отвърна, че и двамата страдаме, защото много сме се обичали. Събудих се от втория сън и се оказах обратно в първия сън и плачех, а болката ме събуди вече окончателно и продтължавах да плача. Цяла сутрин съм като отново ранено животно от онази огромна болка, която през две сънувания си остава всепоглъщаща. Нямам усещането, че обвинява мен за нещо, но сякаш обвинява любовта си към мен. Сякаш ми казваше: "скъпа, ти не си виновна за нищо, аз сам съм си виновен, стана така, защото те обичам".

Няколко дни след като пуснах последната тема се почувствах по-добре. Или в случая може би трябва да кажа, че не се чувствах толкова зле. Бях като примирена. Празна. Сигурно ви се е случвало да плачете толкова дълго, че когато спрете да не чувствате нищо, защото сте изчерпани. По подобен начин се чувствах и аз. Изпразнена. Примирена. Надявах се, че съм преминала през най-лошото, че дори както казваше Анбра да се връщам понякога назад, силата на онези емоции вече да е намялала и тяхната хватка да не е като усещане, че някой седи на гърдите ти и не можеш да дишаш.
После се оказа, че кръвното ми пада много (и двете граници бяха двуцифрено число), лекарят ми ми спря дсе от трите лекарства и намали последното. Разбрах, че част от спокойствието все пак се дължи и на тях, защото чувствата се завръщат. Трудно ми е да си мисля, че ще трябва отново да изживявам болката си, да слизам в Ада, а този път сама, без Беатриче за водач.
Психологът ми казва, че ще се справя и този път, след като съм се справила първия. Може би е прав, но боже, толкова не ми се иска да се налага.

Така че, сега се опитвам да запълвам живота си с правене на френски макарони. В кухнята ми мирише на бадемово брашно и навсякъде се търкалят черупки от яйца. Още не съм успяла да ги направя както трябва, но междувременно създадох перфектния мус о шокола.
И чакам кога ще ме удари втората вълна на мъката и скръбта. Посрещнах първата с лекарства, а след като тях ги няма ще посрещна втората с шампанско и макарони. Все пак е по-добре, от колкото да посегна към наркотици например, нали?

Ева, чела съм, че тези, които са си отишли се явяват в сънят ни, ако ТЕ поискат, а не ако ние ги зовем.
Наистина случило се е по-рано от обикновено и за мен това е доказателство, че нелепостта на събитията и някакво кармично объркване е объркало хода на Съдбата, която сега се стреми някак си да успокои непоправимото. Ох, пиша щуротии...всъщност радвам се на макароните

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ева, мисля, че си получила важна информация в съня си. Ето това изречение :
"...А после знам, че го попитах как се стигна до тук, а той отвърна, че и двамата страдаме, защото много сме се обичали", ме кара да мисля, че ако проявим малко ирационално мислене и приемем, че съществуването ни под една или друга форма, продължава и след смъртта, то бих тълкувала думите му така, че той страда. Сега. В неговото настояще. Където и да се намира духът му, енергията, или каквото и да е онова, в което се превръщаме, преминем ли в отвъдното. Неутешимата скръб, страдаш, сломена си и трудно приемаш случилото се, именно, защото си го обичала и продължаваш да обичаш. Да, но тази обич, е като свръх багаж и не позволява на душата му да извърви пътя, който има да извърви Там. Или поне го затруднява. Примири се, приеми загубата, прости си всичко, в което се обвиняваш, и на него прости / обвинява го, че си отиде, нали? /. Пусни душата му, тя има своя път, който вече няма нищо общо с нашия свят.
С риск да сметнеш, че "не съм у ред", написах всичко това, защото съм имала сън в съня, в който мъртъв, но много обичан от мен мъж, ми е казал всичко това. Тогава и аз също страдах за него и не знаех жива ли съм, или не съвсем.

Няма път към щастието. Щастието е пътя..

Наливай се с много вода и осолявай хапването-натрия в солта задържа вода, многото вода разрежда кръвта и ще ти вдигне налягането-без хапчета. Използвай вода добита с обратна освоза, че да не седи много време в организма-най-евтината бутилирана вода.

Хората, които са си отишли от този свят просто вече ги няма. Те не решават да се появят или не на някой, просто подсъзнанието ни изгражда образите и ги натоварва с емоциите, които ни измъчват. Мисля, че в първите месеци, когато човек още се бори да приеме случилото се за реалност е вид инстинкт за самосъхранение да не ги сънуваме. Или просто отричането стига и до съня и подсъзнанието не ги допуска.

Веднага щом направя естетически и вкусово приемлив макарон ще се похваля. Напоследък съм толкова обсебена от тези макарони, че чак съм изненадана, че не съм сънувала по скоро тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

с шоколадовия мус ще затлъстееш
от макароните, не
като ти се яви отново в съня съпружето го питай за макароните
гулема манджа са с домати и ситни парченца сушено месо
пробвай
и маслини, надробени без костилки
после свирни в клуба

Голям си чук, тва са други макарони, не паста

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирам какво ми казваш и ти благодаря за споделеното. Не мисля, че не си "у ред", напротив. Радвам се и одобрявам всяка една вяра или упование, което ни помага да се справим с лошото.
Но аз не съм вярваща и не мисля, че след края има нещо друго. Не вярвам, че духът или енергията продължават. За мен смъртта е смърт. Без предначертаност, без съдба, без продължаване някъде другаде под друга форма. В момента съм във фаза на приемане, че не нося цялата отговорност за случилото се (от където вероятно и подсъзнателното изграждане на фраза, с която съм "оневинена" и от него), но все още ми е трудно да приема цялата изгубена любов (а от тук пък изречението, че много сме се обичали). Всъщност целият сън е напълно логичен, защото експозира точно това, което ме вълнува в момента. С изключение на шегата, за която не намирам директно обяснение, освен че той имаше точно такова чувство за хумор и познавайки го някак съм го вмъкнала.
Можв би не съм го изразила добре с думи, но в този сън цялото страдание беше мое. При него не усетих нищо повече от една много лека тъга. Но болката идваше от мен, защото дори през две сънувания знаех, че той не е истински, че е при мен за кратко и че ще си тръгне.
Никога не съм го обвинявала, че си отиде. Наистина. Може би бях твърде заета да обвинявам себе си, но него никога не обвиних. Не мисля, че има и за какво - всичко се разви толкова бързо, той все пак реши отиде на лекар само след два или три дни, а ако аз не вярвах до последно, че е сериозно, как мога да обвинявам него?

А, той за тези ли макарони мисли? Точно се чудех как така с домати

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хамър се нарича, два бързо, преди отката да е отразил надигането

и това е стара римска рецепта за макарони
франсетата са се присетили по-късно
Ева се присеща за какво приказвам
...............
ходи се топни малко и после тука на доклад
в Сф не се живее абсолютно
и аз вия, ем съм кльощав