|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Снощи го сънувах
[re: EvaB]
|
|
| Автор |
Haглeц (Чуций) |
| Публикувано | 31.07.13 09:34 |
|
|
Обичал ли си някога жена,
така, че хляб и глътка да забравиш?
Да те боли проклетата душа,
да я изтръгнеш - за да се избавиш!
Обичал ли си някога жена,
която влиза в потока да се къпе?
И по прилепналата риза, о плътта,
като вода - по нея да се стичаш!
Обичал ли си някога жена,
която в прегръдките на друг се вплита?
При всяка ласка между тях,
отново и отново да умираш!
Обичал ли си някога жена?
Един път може да е само.
Не си живял напразно на света.
Поне си се научил и да страдаш.
Милко Раев
WALL·E
| |
|
|
|
Понеже са ми се случвали подобни лоши неща и за себе си дори имах доказателства за наличието на подобни енергии.
+1
задгробен живот има, просто не всички са се "сблъсквали" приживе с него,
а може би не на всички е нужно
| |
|
|
|
и моя близка имаше подобен сън, точно "сън в съня",
по-късно разбрахме от една книга, че не било обикновен сън и се наричало съновидение, което представлява сън, в който душата на починалия ти се явява, т.е., действително преживяване на душата ти, но под формата на сън, защото наяве, разбира се, би било твърде голям шок...
на моята близка (която страдаше безутешно) нейния починал близък й беше казал в това съновидение Да спре да плаче и да пита Защо, и че Така е трябвало да бъде... мисля си, че това е предостатъчно за всеки нормален човек да разбере, че мъката му не само е излишна, но може и да се окаже вредна за душите на обичаните от нас хора...
П.П.
на мен баба ми почина наскоро и плаках като побъркана на погребението й, а сега не знам какво стана, но просто сама се чудя как така аз повече не мога да заплача и сега докато пишех пак се замислих и ми дойде един отговор в главата, който ме усмихна, а той е следният: " ами как ще плача, като баба е толкова силна и стремглава, че най-вероятно просто не ми го позволява! "
| |
|
Тема
|
Re: Снощи го сънувах
[re: EvaB]
|
|
| Автор |
Paйън () |
| Публикувано | 04.08.13 01:45 |
|
|
знаеш ли, не е нужно да вярваш, сам "ще ти се покаже"
единият начин е чрез съня, но има и още много начини - любима (твоя, ваша или негова) песен, която "случайно" се завърта по радиото точно когато имаш нужда да чуеш текста или да те усмихне, когато мислиш за него... други разни познати и любими неща, които ти говорят и напомнят за него... душите не само, че не умират, но според мен и търсят начини да ни покажат, че още са до нас, особено когато любовта е била толкова голяма не ти казвам да вярваш на всичко, но просто се опитай да не се затваряш прекомерно, недей непременно да се опитваш да си обясниш всичко с логиката и разума, има и неща, които стоят над тях и именно, когато успееш да се изключиш (мисловно) те ти стават по-леснодостъпни... някакси се настройваш на честотата, а по-нататък е песен - достатъчно е само "да имаш уши да я чуеш " успех!
| |
|
Тема
|
Re: Снощи го сънувах
[re: 2biri]
|
|
| Автор |
Paйън () |
| Публикувано | 04.08.13 01:51 |
|
|
| |
|
Тема
|
Re: Снощи го сънувах
[re: EvaB]
|
|
| Автор |
Paйън () |
| Публикувано | 04.08.13 01:53 |
|
|
може да опиташ йога - успокоява и тонизира
абе трудно е да се опише с думи, трябва да я пробваш
| |
|
Тема
|
Re: Снощи го сънувах
[re: Paйън]
|
|
| Автор |
echr () |
| Публикувано | 04.08.13 09:43 |
|
|
Що да не е чрез логиката и разума? Доказано е, че тъмната материя във вселената е повече от светлата, за която хората имаме сетива и познание. За тъмната нищо не знаем, освен чрез математиката. Въобще ние знаем твърде малко, за да се осланяме на разума и логиката, а сме твърде несъвършени, за да вярваме насетивата си.
| |
|
|
|
Да, точно съновидение се нарича, но не ми се изпадаше в подробности, за да не излизам от контекста на темата. Но сега тъй, като става дума за това, ще си позволя да се обоснова по-подробно защо вярвам в съществуването на Оня свят.Защото съм била Там, но лекарите ме върнаха. И не само те
Преди самата операция, която беше по спешност, в три поредни нощи имах сън- починалия ми дядо ме викаше при себе си, а аз на сън осъзнавах, че не бива да тръгвам с него и се страхувах. Но той много настояваше, молеше ме и увещаваше. Аз много си обичах деденцето и насън много страдах, че се налага да бягам от него. Събуждах се като след тежък кошмар. След това се наложи да ме оперират по спешност, помня само тичащите лекари, кислородната маска и сондата в носа, стигаща до стомаха. Извинявам се за натурализма. Помня какво "сънувах", докато съм била под наркоза- дядо ми / същият / и баба ми/ също починала /. Този път, вместо той да умолява мен да отида при него, то тя молеше него да не ме взима. Толкова ярко и ясно помня този сън или каквото и да се нарича това, което подсъзнанието ни фабрикува, в състояние, като моето тогава... Дядо ми беше седнал на камък, а тя в нозете му, ридаеше и измолваше от него още живот за мен, и все му повтаряше: " Остави я, Марине, нея я чака Божи дар ". След това чух силно пърхане, като криле на големи птици, видях много тучни поляни, не се наемам да опиша природата, защото няма да намеря думите и баба и дядо, които се отдалечаваха от мен, усмихнати, а аз им махах за сбогом. Изведнъж дойдох на себе си, свестих се в реанимация и се видях как ръкомахам с ръце, а над мен надвесени хора, които виждах тройни
Та, винаги ще съм благодарна на екипът от лекари, които ме върнаха от Оня свят. И на баба ми. Само няколко месеца по-късно, бях бременна с момченцето си. Което кръстих Божидар. Той е моят нов свят, моята неписана приказка и моят Божи дар, за който за първи път чух от баба ми Там.
Може да "звучи" налудничаво, но пък преживяно
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
| |
|
|
|
Напълно ти вярвам за историята!
Хубаво си направила с името на детето!
Иначе аз пък обратното. Сънувайки баба ми, която ме е отгледала и обичам и считам за моя майка като отношение...години след като почина я сънувах в квартала, как се качва на трамвая и ми маха за довиждане. Аз се втурнах да я гоня и да искам да се кача при нея, а тя сърдита ми прави жест-"махай се, махай се!"...аз тичах да се кача, трамвая вървеше и се отдалечаваше, тя ме гледа от последнто задно стъкло и ме пъди ядосана...а аз така исках да съм с нея тогава...събудих се с усещането: "Защо тя не ме иска вече?"...после се осъзнах...мани, мани.
От тогава има май 10г. не съм я сънувала вече. Хем ми е мъчно, хем разбирам защо...
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
| |
|
|
|
разплака ме...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
