И чакам кога ще ме удари втората вълна на мъката и скръбта. Посрещнах първата с лекарства, а след като тях ги няма ще посрещна втората с шампанско и макарони. Все пак е по-добре, от колкото да посегна към наркотици например, нали?
Трябвада направиш всичко възможно да не стигаш до лекарства отново. Отктий дали чрез някави масжи, акупунктура, хомеопатия, ароматотерапия може да се намали тревожността ти, както и да възстановиш здравето и и имунитета си. Посъветвай се със специалисти и си намери някаква щадяща терапия.
Намери си хоби и си контактувай с хора, които имат същите интереси - може и сладкарство да е това, но да няма някаква бясна конкуренция, а само кеф.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от won на 29.07.13 17:28.

Знам, че няма да се оправя напълно. Има една част от мен, която беше негова и която той взе със себе си завинаги. Знаеш ли, в крайна сметка си мисля, че няма нищо лошо да не се оправя напълно. След като съм обичала така и съм била истински обичана, ми се струва предателство да ми "мине", сякаш той е бил някакъв летен вирус. Това, което не може да бъде излекувано, трябва да бъде изстрадано.

Ако съм прозвучала неуважително към теб, извинявай. Не ми е било целта, разбира се, че говорях само за моето схващане на нещата.
Дори леко ти завиждам, че имаш подобна искрена вяра. Вероятно с нея ще преживееш лошите неща по-леко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една жена ми каза наскоро: "Добре, бъдещето между вас е мъртво с него. Но миналото е все още живо с теб. И докато ти си жива, ще е живо и то.".
Аз съм последният човек, който си спомня. Който го познава най-пълно, най-дълбоко. Ако това познание се изгуби с мен, именно тогава и той ще е мъртъв за втори път, този път безвъзвратно. Не е от най-добрите причини да живея, но все е някаква.
Така че се старая да се грижа за себе си. "Милвам" идеята за евентуални хапчета така, както някога индийските махараджи са се радвали на кутийките с отрова - в случай че се наложи, но без реално някога да ги използват.

О, нямах предвид лично неуважително...просто принципно. Понеже са ми се случвали подобни лоши неща и за себе си дори имах доказателства за наличието на подобни енергии. Както и да е, темата е сложна и не ми се задълбава.
Всеки намира своят път, това е важното

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смяташ ли, че обикновеният масаж би и помогнал? Механичният класически масаж имам предвид?

Може би един два шоколадови масажа биха, но те не са трайно решение.

Другите предложения относно масажите бих искал не да ги пиша аз, а да ги прочета написани от хора, на които такива неща са помогнали.

Няма ме, не ме търсете.

Винаги с хората около нас си отива една част от нас - посвещаваме им я. Дори с тези, които мразим. Тя си е тяхна. Щото никой не остава същия. С годините се променяме, развиваме. И частите ни стават все повече. Докато имаме за даване - значи ни има. Да, понякога на един по-голямо парче сме дали, на друг по-малко. Но после тези липси се запълват и пак сме цели. И пак ще даваме. А твоето малко за един случаен човек може да е огромно.

Млада си, ще видиш, че имаш толкова шарена черга пред себе си...

Миналото си е минало. Човек живее в настоящето. Никой не знае бъдещето, каквото и да планува. Определено вярвам в такива странни енергии, защото имам случки. И не само това. На който не му се е случвало няма да повярва. Скоро ще видиш човек, който не си виждала от години. И лошото е, ако в съня ти се яви мъртъв човек, който те вика при себе си. Така че по-добре да не сънуваме мъртвите. Те са в друг свят , а ние трябва да продължим мисията си в този.

Не, няма да й мине. Според мен никакви масажи няма да й помогнат, болката й все пак не е физическа, а душевна. Каквото и да прави в момента, няма да й мине - само времето ще й помогне.

Изкуственото повдигане на духа в момент, в който човек, макар и с нисък тонус все пак е стабилен, по мое лично мнение е малко опасно.

По отношение на шоколадовите масажи, поне на тези, които са достатъчно на ти с материала е ясно какво е въздействието върху биохимията на човешкото тяло.

Оставям все пак нещо недоизказано, с надеждата и някой друг да се включи по темата.

Няма ме, не ме търсете.