За първи път, откакто го изгубих.
Чувала съм, че в подобно положение много хора не сънували дълго време половинките си и това ми тежеше. Надявах се, че ако той присъства понякога в съня ми ще е все едно все още го има до мен, дори за няколко секунди насън.
Оказа се, че много се лъжа.
Снощи започнах да сънувам собствения си реален живот. Насън изпитвах същите чувства, живеех в дома си, разхождах се, хващах автобуса, знаех, че го няма и се опитвах да се справя с това. Никога до сега не съм сънувала толкова ясно, толкова непроменен собствения си реален живот. И в този сън заспах и той се появи в сън в съня. Прегръщах го много силно и изпитвах толкова огромна болка, защото знаех, че това е сън и че той ще си тръгне, ще изчезне след секунда или две. Усещах мириса на брадата му, ръцете му. Помня, че го попитах защо не идва по-често, защото толкова много ми липсва, а той се пошегува, че за да идва си плаща много скъпо със седене в казана на ада. А после знам, че го попитах как се стигна до тук, а той отвърна, че и двамата страдаме, защото много сме се обичали. Събудих се от втория сън и се оказах обратно в първия сън и плачех, а болката ме събуди вече окончателно и продтължавах да плача. Цяла сутрин съм като отново ранено животно от онази огромна болка, която през две сънувания си остава всепоглъщаща. Нямам усещането, че обвинява мен за нещо, но сякаш обвинява любовта си към мен. Сякаш ми казваше: "скъпа, ти не си виновна за нищо, аз сам съм си виновен, стана така, защото те обичам".

Няколко дни след като пуснах последната тема се почувствах по-добре. Или в случая може би трябва да кажа, че не се чувствах толкова зле. Бях като примирена. Празна. Сигурно ви се е случвало да плачете толкова дълго, че когато спрете да не чувствате нищо, защото сте изчерпани. По подобен начин се чувствах и аз. Изпразнена. Примирена. Надявах се, че съм преминала през най-лошото, че дори както казваше Анбра да се връщам понякога назад, силата на онези емоции вече да е намялала и тяхната хватка да не е като усещане, че някой седи на гърдите ти и не можеш да дишаш.
После се оказа, че кръвното ми пада много (и двете граници бяха двуцифрено число), лекарят ми ми спря дсе от трите лекарства и намали последното. Разбрах, че част от спокойствието все пак се дължи и на тях, защото чувствата се завръщат. Трудно ми е да си мисля, че ще трябва отново да изживявам болката си, да слизам в Ада, а този път сама, без Беатриче за водач.
Психологът ми казва, че ще се справя и този път, след като съм се справила първия. Може би е прав, но боже, толкова не ми се иска да се налага.

Така че, сега се опитвам да запълвам живота си с правене на френски макарони. В кухнята ми мирише на бадемово брашно и навсякъде се търкалят черупки от яйца. Още не съм успяла да ги направя както трябва, но междувременно създадох перфектния мус о шокола.
И чакам кога ще ме удари втората вълна на мъката и скръбта. Посрещнах първата с лекарства, а след като тях ги няма ще посрещна втората с шампанско и макарони. Все пак е по-добре, от колкото да посегна към наркотици например, нали?

Ева, чела съм, че тези, които са си отишли се явяват в сънят ни, ако ТЕ поискат, а не ако ние ги зовем.
Наистина случило се е по-рано от обикновено и за мен това е доказателство, че нелепостта на събитията и някакво кармично объркване е объркало хода на Съдбата, която сега се стреми някак си да успокои непоправимото. Ох, пиша щуротии...всъщност радвам се на макароните

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ева, мисля, че си получила важна информация в съня си. Ето това изречение :
"...А после знам, че го попитах как се стигна до тук, а той отвърна, че и двамата страдаме, защото много сме се обичали", ме кара да мисля, че ако проявим малко ирационално мислене и приемем, че съществуването ни под една или друга форма, продължава и след смъртта, то бих тълкувала думите му така, че той страда. Сега. В неговото настояще. Където и да се намира духът му, енергията, или каквото и да е онова, в което се превръщаме, преминем ли в отвъдното. Неутешимата скръб, страдаш, сломена си и трудно приемаш случилото се, именно, защото си го обичала и продължаваш да обичаш. Да, но тази обич, е като свръх багаж и не позволява на душата му да извърви пътя, който има да извърви Там. Или поне го затруднява. Примири се, приеми загубата, прости си всичко, в което се обвиняваш, и на него прости / обвинява го, че си отиде, нали? /. Пусни душата му, тя има своя път, който вече няма нищо общо с нашия свят.
С риск да сметнеш, че "не съм у ред", написах всичко това, защото съм имала сън в съня, в който мъртъв, но много обичан от мен мъж, ми е казал всичко това. Тогава и аз също страдах за него и не знаех жива ли съм, или не съвсем.

Няма път към щастието. Щастието е пътя..

Наливай се с много вода и осолявай хапването-натрия в солта задържа вода, многото вода разрежда кръвта и ще ти вдигне налягането-без хапчета. Използвай вода добита с обратна освоза, че да не седи много време в организма-най-евтината бутилирана вода.

Хората, които са си отишли от този свят просто вече ги няма. Те не решават да се появят или не на някой, просто подсъзнанието ни изгражда образите и ги натоварва с емоциите, които ни измъчват. Мисля, че в първите месеци, когато човек още се бори да приеме случилото се за реалност е вид инстинкт за самосъхранение да не ги сънуваме. Или просто отричането стига и до съня и подсъзнанието не ги допуска.

Веднага щом направя естетически и вкусово приемлив макарон ще се похваля. Напоследък съм толкова обсебена от тези макарони, че чак съм изненадана, че не съм сънувала по скоро тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

с шоколадовия мус ще затлъстееш
от макароните, не
като ти се яви отново в съня съпружето го питай за макароните
гулема манджа са с домати и ситни парченца сушено месо
пробвай
и маслини, надробени без костилки
после свирни в клуба

Голям си чук, тва са други макарони, не паста

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирам какво ми казваш и ти благодаря за споделеното. Не мисля, че не си "у ред", напротив. Радвам се и одобрявам всяка една вяра или упование, което ни помага да се справим с лошото.
Но аз не съм вярваща и не мисля, че след края има нещо друго. Не вярвам, че духът или енергията продължават. За мен смъртта е смърт. Без предначертаност, без съдба, без продължаване някъде другаде под друга форма. В момента съм във фаза на приемане, че не нося цялата отговорност за случилото се (от където вероятно и подсъзнателното изграждане на фраза, с която съм "оневинена" и от него), но все още ми е трудно да приема цялата изгубена любов (а от тук пък изречението, че много сме се обичали). Всъщност целият сън е напълно логичен, защото експозира точно това, което ме вълнува в момента. С изключение на шегата, за която не намирам директно обяснение, освен че той имаше точно такова чувство за хумор и познавайки го някак съм го вмъкнала.
Можв би не съм го изразила добре с думи, но в този сън цялото страдание беше мое. При него не усетих нищо повече от една много лека тъга. Но болката идваше от мен, защото дори през две сънувания знаех, че той не е истински, че е при мен за кратко и че ще си тръгне.
Никога не съм го обвинявала, че си отиде. Наистина. Може би бях твърде заета да обвинявам себе си, но него никога не обвиних. Не мисля, че има и за какво - всичко се разви толкова бързо, той все пак реши отиде на лекар само след два или три дни, а ако аз не вярвах до последно, че е сериозно, как мога да обвинявам него?

А, той за тези ли макарони мисли? Точно се чудех как така с домати

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хамър се нарича, два бързо, преди отката да е отразил надигането

и това е стара римска рецепта за макарони
франсетата са се присетили по-късно
Ева се присеща за какво приказвам
...............
ходи се топни малко и после тука на доклад
в Сф не се живее абсолютно
и аз вия, ем съм кльощав

Казват, че разводът е малката смърт. Не го вярвам. Тежи, боли, но човекът е там и диша и се смее, нищо че с друг. Смъртта е друго.

Не мога да го усетя напълно - да загубиш партнъор, дете. Не го познавам наистина. Не се страхувай, ще го преодолееш и без лекарства. Щото трябва (колко глупаво звучи подобно нещо, но по-умно не е измислено). И после загубата ще отстъпи на хъса. Винаги така става, трябва да стане. Да тръгнеш напред и нагоре и да се смееш. Умира един, другият живее. А в живота има толкова болка, но и радост. Късмет!

Да, съвсем различно е. Защото съм преживяла и тежката раздяла (добре, не е развод, но не беше развод само, защото нямаше подписи) и смъртта мога да кажа, че всичко е толкова различно. Докато смъртта не ни е докоснала всичко - стига да има желание - е поправимо. Сетих се за една мисъл на Хобс - адът, това е късно осъзнатата истина.
Липсва ми Асасин. Не бях права за него. Не го видях както трябва, самият човек зад думите.
Дано синът му е добре.

Асьо!?
сферичен интеграл разлагаше, само и само да не го победиш
теоретично може и е допустимо
........
голяма душица беше Ассасин
адския убиец от ада
.........
синчето му май е добре,
обади се в клуба, че намерил бач
дано е точно

.............
познавах Асьо, от няколко сбирки клубни
веднъж и бонбоните на лазурната принцеса опаткахме
извън пиячката

голям мозък беше
личност

И на мен ми липсва Асасин. Голяма драка на моменти... но още по-голяма душа беше, и умееше да докосне човека отсреща. Малко хора изобщо го умеят това.

А ти ще се оправиш. Не точно така, както искаш, защото живота е една вечна променлива, но ще се изправиш на крака и ще продължиш.

Няма ме, не ме търсете.

Малко качествена кока не вреди принципно. Ама е хубаво първия път да е с някой, който знае как се потребява.

Subdominans.

Ева пише от доста преди женитбата с нейното съпруже
по нейни писания я теглят железата
саби и пищови
........
ако я потегли химията за дрог, спирам да я обичам
дано не посегне
комплексарска е тая работа
друго си е джелязото и виската в захлас
и пържолаци, също, на дървени въглища, барбекю
........
това е само мое мнение и никой от клуба не е длъжен да се съобразява

E, тук определено се различаваме...аз вярвам в енергията отишла в отвъдното и връзката с нея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Откакто е починал баща ми, съм го сънувала един единствен път и все си мисля, че нещо ми е сърдит и затова не се явява в сънищата ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И чакам кога ще ме удари втората вълна на мъката и скръбта. Посрещнах първата с лекарства, а след като тях ги няма ще посрещна втората с шампанско и макарони. Все пак е по-добре, от колкото да посегна към наркотици например, нали?
Трябвада направиш всичко възможно да не стигаш до лекарства отново. Отктий дали чрез някави масжи, акупунктура, хомеопатия, ароматотерапия може да се намали тревожността ти, както и да възстановиш здравето и и имунитета си. Посъветвай се със специалисти и си намери някаква щадяща терапия.
Намери си хоби и си контактувай с хора, които имат същите интереси - може и сладкарство да е това, но да няма някаква бясна конкуренция, а само кеф.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от won на 29.07.13 17:28.

Знам, че няма да се оправя напълно. Има една част от мен, която беше негова и която той взе със себе си завинаги. Знаеш ли, в крайна сметка си мисля, че няма нищо лошо да не се оправя напълно. След като съм обичала така и съм била истински обичана, ми се струва предателство да ми "мине", сякаш той е бил някакъв летен вирус. Това, което не може да бъде излекувано, трябва да бъде изстрадано.

Ако съм прозвучала неуважително към теб, извинявай. Не ми е било целта, разбира се, че говорях само за моето схващане на нещата.
Дори леко ти завиждам, че имаш подобна искрена вяра. Вероятно с нея ще преживееш лошите неща по-леко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една жена ми каза наскоро: "Добре, бъдещето между вас е мъртво с него. Но миналото е все още живо с теб. И докато ти си жива, ще е живо и то.".
Аз съм последният човек, който си спомня. Който го познава най-пълно, най-дълбоко. Ако това познание се изгуби с мен, именно тогава и той ще е мъртъв за втори път, този път безвъзвратно. Не е от най-добрите причини да живея, но все е някаква.
Така че се старая да се грижа за себе си. "Милвам" идеята за евентуални хапчета така, както някога индийските махараджи са се радвали на кутийките с отрова - в случай че се наложи, но без реално някога да ги използват.

О, нямах предвид лично неуважително...просто принципно. Понеже са ми се случвали подобни лоши неща и за себе си дори имах доказателства за наличието на подобни енергии. Както и да е, темата е сложна и не ми се задълбава.
Всеки намира своят път, това е важното

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смяташ ли, че обикновеният масаж би и помогнал? Механичният класически масаж имам предвид?

Може би един два шоколадови масажа биха, но те не са трайно решение.

Другите предложения относно масажите бих искал не да ги пиша аз, а да ги прочета написани от хора, на които такива неща са помогнали.

Няма ме, не ме търсете.

Винаги с хората около нас си отива една част от нас - посвещаваме им я. Дори с тези, които мразим. Тя си е тяхна. Щото никой не остава същия. С годините се променяме, развиваме. И частите ни стават все повече. Докато имаме за даване - значи ни има. Да, понякога на един по-голямо парче сме дали, на друг по-малко. Но после тези липси се запълват и пак сме цели. И пак ще даваме. А твоето малко за един случаен човек може да е огромно.

Млада си, ще видиш, че имаш толкова шарена черга пред себе си...

Миналото си е минало. Човек живее в настоящето. Никой не знае бъдещето, каквото и да планува. Определено вярвам в такива странни енергии, защото имам случки. И не само това. На който не му се е случвало няма да повярва. Скоро ще видиш човек, който не си виждала от години. И лошото е, ако в съня ти се яви мъртъв човек, който те вика при себе си. Така че по-добре да не сънуваме мъртвите. Те са в друг свят , а ние трябва да продължим мисията си в този.

Не, няма да й мине. Според мен никакви масажи няма да й помогнат, болката й все пак не е физическа, а душевна. Каквото и да прави в момента, няма да й мине - само времето ще й помогне.

Изкуственото повдигане на духа в момент, в който човек, макар и с нисък тонус все пак е стабилен, по мое лично мнение е малко опасно.

По отношение на шоколадовите масажи, поне на тези, които са достатъчно на ти с материала е ясно какво е въздействието върху биохимията на човешкото тяло.

Оставям все пак нещо недоизказано, с надеждата и някой друг да се включи по темата.

Няма ме, не ме търсете.

Обичал ли си някога жена,
така, че хляб и глътка да забравиш?
Да те боли проклетата душа,
да я изтръгнеш - за да се избавиш!
Обичал ли си някога жена,
която влиза в потока да се къпе?
И по прилепналата риза, о плътта,
като вода - по нея да се стичаш!
Обичал ли си някога жена,
която в прегръдките на друг се вплита?
При всяка ласка между тях,
отново и отново да умираш!
Обичал ли си някога жена?
Един път може да е само.
Не си живял напразно на света.
Поне си се научил и да страдаш.

Милко Раев

WALL·E

Понеже са ми се случвали подобни лоши неща и за себе си дори имах доказателства за наличието на подобни енергии.

+1

задгробен живот има, просто не всички са се "сблъсквали" приживе с него,
а може би не на всички е нужно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и моя близка имаше подобен сън, точно "сън в съня",
по-късно разбрахме от една книга, че не било обикновен сън и се наричало съновидение, което представлява сън, в който душата на починалия ти се явява, т.е., действително преживяване на душата ти, но под формата на сън, защото наяве, разбира се, би било твърде голям шок...
на моята близка (която страдаше безутешно) нейния починал близък й беше казал в това съновидение Да спре да плаче и да пита Защо, и че Така е трябвало да бъде... мисля си, че това е предостатъчно за всеки нормален човек да разбере, че мъката му не само е излишна, но може и да се окаже вредна за душите на обичаните от нас хора...

П.П.
на мен баба ми почина наскоро и плаках като побъркана на погребението й, а сега не знам какво стана, но просто сама се чудя как така аз повече не мога да заплача

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

знаеш ли, не е нужно да вярваш, сам "ще ти се покаже"
единият начин е чрез съня, но има и още много начини - любима (твоя, ваша или негова) песен, която "случайно" се завърта по радиото точно когато имаш нужда да чуеш текста или да те усмихне, когато мислиш за него... други разни познати и любими неща, които ти говорят и напомнят за него... душите не само, че не умират, но според мен и търсят начини да ни покажат, че още са до нас, особено когато любовта е била толкова голяма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

може да опиташ йога - успокоява и тонизира
абе трудно е да се опише с думи, трябва да я пробваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Що да не е чрез логиката и разума? Доказано е, че тъмната материя във вселената е повече от светлата, за която хората имаме сетива и познание. За тъмната нищо не знаем, освен чрез математиката. Въобще ние знаем твърде малко, за да се осланяме на разума и логиката, а сме твърде несъвършени, за да вярваме насетивата си.

Да, точно съновидение се нарича, но не ми се изпадаше в подробности, за да не излизам от контекста на темата. Но сега тъй, като става дума за това, ще си позволя да се обоснова по-подробно защо вярвам в съществуването на Оня свят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно ти вярвам за историята!
Хубаво си направила с името на детето!

Иначе аз пък обратното. Сънувайки баба ми, която ме е отгледала и обичам и считам за моя майка като отношение...години след като почина я сънувах в квартала, как се качва на трамвая и ми маха за довиждане. Аз се втурнах да я гоня и да искам да се кача при нея, а тя сърдита ми прави жест-"махай се, махай се!"...аз тичах да се кача, трамвая вървеше и се отдалечаваше, тя ме гледа от последнто задно стъкло и ме пъди ядосана...а аз така исках да съм с нея тогава...събудих се с усещането: "Защо тя не ме иска вече?"...после се осъзнах...мани, мани

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

разплака ме...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напротив, много красиво звучи. Добре дошла отново в този свят. Чела съм една книга, преди много време и бях много впечатлена.
И хората, на които им се беше случило, разказваха как след това са се променили коренно. Със сигурност от една страна, това е един шанс. И такива хора като теб са изключителни. Целувам те.
Да си жива и здрава!

Неправилно са преведени- макарони. Те се казват- макарон- в единствено число, както и в множествено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от princesse_azur на 05.08.13 01:24.

...а и не би ти подхождало да се возиш в трамвай. По би ти отивала каляска, кочияш, кадифени ръкавици, кафе, карти, клюки, живот на Кралица

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снощи не исках да натъжавам с написаното, но в този клуб и аз съм плакала на споделени истории. Хубаво е, че сме запазили чувствителността, това толкова човешко качество

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Толкова хубави думи и наяве не съм чувала скоро и колко мило ми стана, когато прочетох твоите към мен. От сърце благодаря и само добро желая и за теб, Принцес.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се, че си още тук.
Всичко останало...ако ТИ така го чувстваш и вярваш няма причина да не е твоята истина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И на мен ми стана приятно, че са те докоснали. Жалко само, че нямаш хора около теб, които не се страхуват,
или срамуват, да ти ги казват. В България само един път чух
да употребяват много мили думи в едно семейство. Направи ми силно впечатление,
бях на 20 години. И още тогава разбрах, че думите са нещо вълшебно и че никога не трябва да правим икономия.
Зарадва ме , че съм стоплила сърчицето ти.
La vie est belle!
Целувам те!

Какво стана с макарон? Докара ли ги?
Според мен на вкус са подобни на българските ореховки, само че са бадемовки.

Преди време вярвах, че всичко, което ни се случва е с цел да ни научи на нещо, бях го прочела някъде. Сега се чудя, дали това наистина е така. Бях прочела и друго: Светът е несправедливо място - това ми се струва по-вярно. Започва да ми омръзва да си задавам въпроса Защо и той да няма отговор. Но аз съм прост човек - радвам се на всекидневните дребни чудеса, благодаря, че ги има поне тях и се усмихвам. И аз сънувам. Не толкова странни сънища, като теб, но много живи и когато се събудя ми е криво. Но най-ужасните сънища, които помня е да сънувам, че съм бременна или че имам деца, да се събудя и да разбера, че това е било само сън. Струва ми се, че е по-добре нещо да го е имало, даже и да приключи, отколкото никога да го е нямало. Знам ли.

И аз съм сънувала много силни и въздействащи сънища, понякога страшни, от които се събуждаш със сълзи или ускорен пулс. Някъде четох, че човек съзнателно в будно състояние трябва да измисли края на ситуацията, развръзката.
Просто измисляш щастлив край, или смешен, или че това не е карай и т.н.
Измисляш си още герои, финали, вадиш цветните боички...абе въобще трябва да се вкараш в релси отново.

Звучи лесно, но не е - при всички положения трябва да е съзнателно режисирано измъкването от емоциите, които е предизвикал съня. Повтарям - измъкването, а не само преживяването.

П.П. Почива ли някъде с малките ( вече 3-годишни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от won на 09.08.13 21:43.

Сега сме на море. Хлапетата казаха, че искат да купя къща на морето и тук да живеем.

Всеки път щом заспя откакто сме тук, сънувам баща им. Той е жив, и въпреки това е ужасно. Дори не мога да си представя какво и е на Ева.
Но все си мисля, че е по-добре да си имал любов и деца, отколкото те да са само в сънищата ти, като неосъществен копнеж.