Здравейте, "колеги",
Накратко с вече бившата ми съпруга се разведохме (след дълга процедура) и понеже се разбрахме и като хората, се стигна до решението "оставаме приятели кой-от къде е". Обаче, бившата ми ме помоли да и дам възможност да сме съквартиранти известно време-хем докато си намери адекватно жилище , хем един вид по - лесно да го приемат общите ни приятели. Сдихвало я е, че сме се развели, за това иска да остане още време при мен. Лично аз съм 50:50, моите приятели , съзират задни мисли в желанието и и за това се допитвам до вас. Имали ли сте подобни казуси за решаване и как сте ги решили, имало ли е последствия? Нямаме деца. Бракът ни продължи 6 години.

Мерси предварително.

... ами, да имали сме... всичко продължава постарому, и няма нито идея нито шанс да се поправи... накрая се оказваш в ад, позволен от теб самия... моят съвет е, да срежеш веднага и дълбоко... така приятелите ще приемат раздялата по лесно...
би ли ракказал защо все пак се разведохте...

...къде го чукаш, къде се пука...

Ами най-общо казано-променихме се и двамата, липсата на деца, вероятно, пиеше жена ми, повече от необходимото-в началото ми беше забавно , но после стана проблем. Няма някаква случка, повлияла на решението, просто натежаха много неща в ежедневието ни, уж дребни, но постоянни.

съжалявам, че ще го кажа, но - колкото по-бързо скъсаш всички връзки - толкова по-добре ще е и за двамата.
Бившата ти жена да си намери квартира, ако иска да си намери равностойни съквартиранти и да се бори със зависимостите си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от won на 24.07.13 18:56.

Ком ти го е рекъл хубаво.
На мен като ми го казаха...аз все гледах другояче...че то моето е по- различно :))

Да бе да :))))

Редактирано от 4ycмивkи на 24.07.13 19:05.

Здрасти.
Всичко така или иначе си е мое-не съм купувал жилище по време на брака си, бях си го купил преди това.Напусналият жилището - жена ми едва ли ще се върне при родителите си, по-вероятно е да си намери квартира. Развода ни се води "по взаимно съгласие" -аз го "инициирах", но и при двамата имаше желание.

Проблема ми е, че макар, че нямам чувства към бившата- като жена, донякъде ми е трудно да и кажа да изчезва, защото значителен етап от живота ми е минал с нея. Някак нехуманно ми се види, де да знам.

В моята глава, наистина не ми се живее с нея обективно казано, приятелите ми ми казват, че щом развода е налице-не съм длъжен да нося никаква отговорност за нея,нямам и желание, редвид, че съм го правил толкова години, но все пак остава и някакъв процент "нормални човешки отношения", които ме човъркат.

Редактирано от deepsilver на 24.07.13 19:38.

Здрасти.
Всичко така или иначе си е мое-не съм купувал жилище по време на брака си, бях си го купил преди това.Напусналият жилището - жена ми едва ли ще се върне при родителите си, по-вероятно е да си намери квартира. Развода ни се води "по взаимно съгласие" -аз го "инициирах", но и при двамата имаше желание.

Проблема ми е, че макар, че нямам чувства към бившата- като жена, донякъде ми е трудно да и кажа да изчезва, защото значителен етап от живота ми е минал с нея. Някак нехуманно ми се види, де да знам.

В моята глава, наистина не ми се живее с нея обективно казано, приятелите ми ми казват, че щом развода е налице-не съм длъжен да нося никаква отговорност за нея,нямам и желание, редвид, че съм го правил толкова години, но все пак остава и някакъв процент "нормални човешки отношения", които ме човъркат.

Душичка 1:1 с мене :)
п.п: Само дето...., "моите дисаги" бяха и с бебе на месеци....то там стана кофтито....
Инак - ей на - свят голям - забавлявай се.
Човешкото си е човешко, ама като усетят тая струна и как заиграват по нея.....
Как ще я оставиш на улицата....
Аз така спях и на дивана на нашите, че....благородно, бе :)))))
Квартири и оглеждах и кво ли не.
Накрая....заминах на почивка и ....ама много бързо си намери хубава квартира :)

п.п: А и кой да и я плаща

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от 4ycмивkи на 24.07.13 20:12.

Има резон определено :)

4 сутринта е. А не мога да заспя! Предвид, че се занимавам с биохимия и фармация-да се самоприспя е много лесен за мен изжод, но не.
Днес я няма бившата. Не съм свикнал да гледам жилището толкова самотно.Неспането ми е провокирано от всякакви мисли- от това къде е сега, до какви ли не още в стил "къде сбъркахме".
Аз съм грешил много, тя е грешила много. Изхода-развод. Обаче това, което ме човърка е дадохме ли всичко от себе си-дали не трябваше да стисна зъби?!? Тая ми мисъл се попарва от идеята пак да си легнем в едно легло и да ми е неприятно да се докосваме дори. ..Другото стряскащо е, че ние не сме имали нито финансови, нито сексуални проблеми, докато имахме брак, и въпреки това се стигна до този "блстящ" финал.Не сме си изневерявали-поне аз не съм, а и нямам сведение отсрещната страна да е. Просто се изчерпахме. Неприятно е, а още повече ме дразни факта, е не знам изхода на такава ситуация-заложил съм на "времето лекува" , но просто не знам какъв е изхода да се измъкна от това. Прегледах доста теми и мнения, но не намерих изход в тях.
Измъчва ме и мен хорското мнение-ще одумват, ще говорят, а не искам д е така. Развода ми донесе и първия си подаръл-смятам се вече за втора ръка човек,разведен човел и понеже искам да съм искрен-срам ме е от това. Провалих се в това. Етап от живота, в който много руги са успели.

Редактирано от deepsilver на 25.07.13 04:12.