- Господи помилуйййййй... приеми своята рабиня бооожияяя ... мръъън мръъън....
/Селският поп опява починалата старица в дома й пред събралите се роднини и познати.
Настойчив сигнал на телефон. Звъни та се къса. Надига се възмущение у хората.
Изведнъж попът както си опява, запрята расото и започва да рови в панталона си./
- И тъй както каааазааа сина бооожиииий..... Къде е тоя телефон, бе?!?
/Намери го. Натисна копчето./
- Здравей, Мите, къде си? Не, не мога сега, на погребение съм. Да, изчакай ме, качи са на втория етаж, пусни си телевизия... Господиииии поооомилууууууй...... мръъъън мръъън мръъън...


Не, не е виц.
Това все пак беше погребението на баба ми.
И това не е всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Лили Bиxpoнpaв на 15.07.13 23:44.

Мир и светлина на душата на баба ти!
А иначе, приеми станалото с усмивка! Религията отдавна не е това, което е. Поповете отдавна са куче- касичка (с малки изключения). И изобщо, всеки се спасява поединично.

Най обичам да чета, ама не мога.

Като в разказ на Чудомир...
Съболезнования.

Няма път към щастието. Щастието е пътя..

Ами, то ясно си го казала.
Не е всичко...
Дано поне не е бил пиян преждевременно.
Абе, имали са закачка с баба ти явно и те затова и Господ им е дал финален нишан.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Haглeц на 16.07.13 08:43.

Съболезнования,
Дано има по-добро място, където скъпите ни хора, които са ни напуснали са добре и ни очакват. Вярвам, че ако е така, те нямат нужда от мрънкащ човек с дрънкащ телефон за да им покаже пътя до там.
Другото няма нужда от коментар.

Абе, имали са закачка с баба ти явно и те затова и Господ им е дал финален нишан.

Баба ми беше на 92, а попът е поне 40 години по-млад.
Освен това бабата от 10 години не живее на село и не го познава.

А това не е всичко, защото абсурдите продължиха.
Разказах ви за опелото вкъщи.
От там тръгна процесията към църквата.
Оглеждаме се за детето ми - няма го. По едно време го забелязах, че е най-отпред, носи кръста, след него на 5 метра върви попът, а след него катафалката. Кой му ръгна този кръст в ръцете, при все че виждаше мъртвец за пръв път - не разбрах.
Ужасен пек, прашен път.
След катафалката вървим аз, майка ми и брай й. След нас непосредствено са две бабички, който може би недочуват, защото на висок глас се обясняват как обрали кайсиите и ще варят ракия.

Стигаме църквата. Ковчегът е положен. Попът бъзика нещо телефона си, а всички мълчат.
"Тоя игрички ли си цъка" - пита детето ми. Отчето изчезна нанякъде и не се появи няколко минути, при което синът ми предположи, че пасиансът му не излиза.

Дойде по едно време и започна да оглежда с критично око.
"Тези свещи са меки от жегата, огъват се. Купете си нови - има и по 20 стотинки, има и по левче" - даде инструкции той.
След като бяха подменени, опелото започна.
Пак имаше
"Гооосподиии помиииийлуууй, рабиняяяяя божияяя.... да се възкаааачиии душаааатааа ййй... Абе, не бутай тая свещ навън да капе на килима! Аз я бутам навътре, ти навън! И кактоооо казаааа госооод боооог..."

Редактирано от Лили Bиxpoнpaв на 16.07.13 08:59.

Извини ме за хумореската със заиграването!
Беше си хумореска.
А за другото - ми, гледал съм го и съм участвал в това няколко пъти. Така е по селата. Уж се спазва нещо, но не могат да излязат от ежедневието си. Ползват поводите да се преброят и толкова.

Ся да ти кажа една смешка.
Отиваме веднъж на скокове - 7-8 камиона войска и оборудване към едно полево летище до едно безименно село.
И изведнъж, след 1 час друсане в каросерията, на последния километър насред селото нещеш лш - погребална процесия.
Хуква бай редник-шофьор да изпревари бавния ход и изведнъж го стряска един глас: "Момче, не се ебавай с господ, нямаш за къде да бързаш, че да изпревариш баш мъртвия!" Щото нали и при нас малко суеверие, ще вземе тъкмо в тоя ден някой да се откине от бързане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм чела надолу, но аз заради поповете спрях да влизам в църква, преди ходех да си паля по една свещичка (като Бай Ганьо - "не вреди")

Откак видях един поп как изхвърли на улицата някакъв пиян, изпаднал почти в несвяст, а беше зима и студ и сняг, рита го до шосето, където минават коли, и го псуваше..

Оттогава бойкот на българската църква, то не че има такава (това пък и от другаде го знам със сигурност). Единици са нормалните (не казвам свястните) попове

съболезнования за баба ти.

че то погребение може и без поп, сега се сещам, вие що сте викнали? баща ми го погребахме без тия дивотии