|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Успехите и самодостатъчността
|
|
| Автор |
White_Witch (In Wonderland) |
| Публикувано | 06.07.13 05:10 |
|
|
Да се похваля - минахме през ужаса 7-ми клас и вече сме щастливо записани гимназисти в желаното от сина училище. Беше тежко, много внимавах да не стъпя накриво, защото бях сама и нямах коректив, гледах да не пренатегна пружината, да не фалирам преди края на сагата с уроците, да не му влияя твърде много върху избора с моите симпатии към езиковите гимназии...
Въобще беше трудно без коректив. За първи път от осем години изпитах така силно липсата на човека до мен. От друга страна си давам сметка, че тази липса ми позволи да се съсредоточа върху сина ми - затворихме се и учихме, без да знаем ден ли е, нощ ли е. Да, вземах решенията еднолично, но не ми се налагаше да споря с някой. В крайна сметка със сина стигнахме там, където искахме. Двамата заедно преминахме първото голямо препятствие в живота му.
То обаче ме накара да осъзная, че очевидно вече съм се научила да живея сама с всичките му там липси и да си бъда самодостатъчна. От това ме хваща страх....
Като се огледам, по това време на нощта май е нормално човек да изпитва страхове... Дано само усещането за самодостатъчност скоро да изчезне Или както се пее в една симпатична песен: "А дано, ама надали"
При вас изчезна ли това усещане? Кога? Или се задълбочава с времето....
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Това усещане изчезва, когато усетиш, че животът те е напляскал отново и имаш нужда от помощ.
WALL·E
| |
|
|
|
Въпроса е към женската част, предполагам?
Иначе съвременния живот е лесен и няма проблеми една жена да бъде самодостатъчна.
| |
|
|
|
Първо-ЧЕСТИТО за следседмокласните подвизи:))) Успех на гимназиста!
По другият въпрос и питанки:
Разни хора, разни усещания:)
Някои като мен така и не се научават май да са си самодостатъчни и винаги, когато съм сама си търся половинката...абе ужасно ми е тегаво и скучно , ако няма мъжки екземпляр наоколо ми да ми е под ръка образно казано:)))...изпитвам ужас да живея сама с дете...
Но пък други свикват и ги устройва това...и се чувстват добре да са си самодостатъчни в семеен аспект.
Важното е ти да се чувстваш добре...другото са предрасъдъци
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри КалиновРедактирано от Lira Emerald на 06.07.13 13:58.
| |
|
Тема
|
 Re: Успехите и самодостатъчността
[re: White_Witch]
|
|
| Автор |
won (cool) |
| Публикувано | 06.07.13 18:22 |
|
|
Браво за съвместния успех! Още много да имате!
No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.
| |
|
|
|
Научила си се да се справяш сама, не да живееш сама. Аз винаги съм се справяла сама и никога не съм могла да живея сама. Когато се науча да живея сама, тогава ще реша, че съм си самодостатъчна, само че не виждам как ще стане това. По-скоро ще си се справям с липсите и ще се правя, че нищо не ми липсва.
Естествено щях да забравя да ти честитя първия от поредицата успехи.
Най обичам да чета, ама не мога.Редактирано от Kpoacaнчeтo на 06.07.13 21:43.
| |
|
|
|
Благодаря на всичките ви за поздравленията. Да ви се връща!
Кроасанче, аз също не съм могла да живея сама. Ужасявам се, че свиквам. А не искам! Толкова много не искам...
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
|
|
Ти сега какво? Хвалиш ли се, или се оплакваш от самодостатъчността, защото в текста ти виждам и от двете?
И недей да питаш другите жени какво да направиш, защото няма те да живеят твоя живот, и отстрани е лесно да се дават съвети, щото тоягите при грешка са на чужд гръб.
А когато осъзнаем, че в същност решенията си ги взимаме сами, и когато осъзнаем, че това, което последва от решенията ни, е необратимо в повечето случаи... изведнъж ставаме доста по-внимателни.
Няма ме, не ме търсете.
| |
|
|
|
Не. Не свикваш. Друго е.
Няма ме, не ме търсете.
| |
|
|
|
честито на синът ти, и много успехи!
за другото... никой не иска да е сам! но... Животът е това, което се случва, докато правим планове, нали знаеш! Вероятно, след като веднъж си била в двойка когато срещнеш човек за теб, пак ще бъдеш! Просто не си го срещнала.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
