Ето ме отново. С болката, мъката и глупостта. Депресията яко ме е налегнала и аз се въртя в кръг без да знам как да се измъкна.
Скоро наближават две години от раждането на сина ни и също толкова от смъртта му. Някак си слях двете загуби в едно и пощурявам от болката по завинаги изгубеното.
Той, нашият татко иска да продължи сам. А аз не мога да го изгоня от сърцето си.
Съвсем я закъсах, рева си по цял ден. Както стоя така започват да ми се стичат сълзите. Вече изпускам нещата от контрол.

Толкова продължително време е признак за сериозна депресия. Моя съвет е да се обърнеш към лекар и да поискаш анти-депресанти. На твое място всеки би изпаднал в депресия - няма нищо срамно в това да потърсиш помощ, включително и лекарствена.
А като се по-възстановиш ще ги спреш.

Мила, вземи се в ръце и отивай на лекар, (или поне на психолог) веднага! Клубчето верно че изпълнява ролята на психотелапевт, но си има професионалисти за това. Ние само подкрепяме.

Прощавай, че ти противореча, ама това клубче много отдавна не изпълнява и 20% от това, което някога изпълняваше. Поне моите спомени са такива.

За сметка на това пък си имаме непрекъснато толкова интересни теми, че човек лесно може да забрави другите неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не стой сама. Гледай да има някой край теб, и ако решиш да се вслушаш в думите ми - добре е да е енергичен човек, дори и да ти се види груб в началото.

Няма ме, не ме търсете.

може би е време да престанеш да таиш нещата в себе си ... да разкажеш с подробности и детайли на приятелите на близките всичко каквото ти тежи. Трябва да излезе от теб... Като се върнеш назад може би ще приемеш че някой неща просто са си показвали че така ще се случат, че просто е трябвало да се мине през тях. Нужен ти е анализ и разбиране, тогава по - лесно се диша.

Ако позволиш и аз да се намеся, макар едва ли съм идеалният човек да ти дава съвети сега, мисля, че две години са ужасно много време за скърбене за човече, което е било толкова кратко в живота ти.
Нормално е таткото да иска да продължи сам, ако той е излязъл от тази скръб, а ти стоиш в нея и кой знае, може би така го дърпаш и него обратно.
Ако си в депресия, иди на лекар за нещо, което да ти помогне. Загубила си детето, сега си на път да загубиш и мъжа явно. Едното е необратимо, но второто все още можеш да го спреш. Само от теб си зависи.

За мен най-вероятно вече е късно. Не мога да си позволя абсолютно нищо. Втънала съм емоционална и финансово, абсолютно на цяло потъвам. Живея в ужас всеки ден и истериите ми избиват вече.
Лекарства не мога да взимам, все пак доколкото знам към тях човек се пристрастява, а на мен само това ми трябва- да не мога да "дишам" без вълшебните хапчета. Не, това не мога да си го позволя, наистина.

Таткото ли- мисля, че той още не е преодолял загубата на дечко. Все още очите му плуват, като види малко дете. Той отказа да се включва активно в живота още от загубата на детето, изблъска ме в страни и иска да е сам.
А аз се въртя като пеперуда около огън и се блъскам ли блъскам в болката .

тук е момента лекарите да се изкажат, но - доколкото съм чувал съвременните антидепресанти не предизвикват пристрастяване, а и при всички лекарства се претегля ползата и вредата. Като те чета как пишеш, че "потъваш и живееш в ужас всеки ден" - мисля, че в твоя случай ползата ще е несъмнено по-голяма от вредата.