След толкова много време и емоции, които оставих и дадох в този клуб, на различни хора в него, някои от които са все още тук, а други се надявам са излекувани и живеят щастливо живота си, не мислех, че някога ще пиша пак с молба за помощ.
Но животът е странно нещо и ето, сядам пак с рев да търся нещо успокоително, за което да се хвана.
Мъжът ми почина в четвъртък.
Няма думи, за да се опише чувствата, които се изпитват. Има я болката, гнева, вината. Неописуемият страх какво ме чака сама за напред. Ужасът да живея, че нищо хубаво няма да ми се случи вече, че никой повече няма да ме прегърне и целуне. Той беше моята опора, моята стена, знаех, че каквото и да ми се случи, той винаги е там. Нямаше друго място, където да се чувствам в безопасност освен между ръцете му. И сега изведнъж целият ми живот се разклати и рухна.
Има я и вината, защото той се почувства зле още в понеделник, а реагирахме толкова късно, чак в четвъртък. Но беше здрав, толкова невероятно здрав, че никой не повярва, че може да е сериозно. Задушава ме чувството, че даже аз не му повярвах докрай. Лекарите казват, че дори в началото шансът да се оправи е бил много малък и аз се хващам за това като удавник за сламка, но въпросът винаги ще остане в мен. Само, ако все пак бяхме отишли на лекар по-рано....
Съсипана съм, отчаяна, дори детето не успява да ме успокои. Има моменти, в които всичко ми изглежда нерално, като сън, казвам си, че трябва да издържа само още малко и ще се събудя. Има секунди, в които, ако спра да мисля или се разсея, за частици време сякаш го забравям и всичко е наред. А после истината нахлува и ме завладява цялата, свлича ме на колене и ме кара да искам да крещя. Всъщност казаха ми, че когато са ми казали, че е починал съм крещяла истерично, но дори не си го спомням. Помня само невероятната нереалност на ситуацията, сякаш не се случва на мен, сякаш е някаква лоша шега.
Плача за него, но плача и за мен. Чувствам се виновна дори за това, че не плача само за него. Не знам дали е нормално, дали е егоистично, дали това, че съм уплашена какво ще стане с мен, уплашена да живея без него и просто уплашена да живея ме прави лош човек.
Миналата седмица си мислех, че вече съм остаряла, че хубавите ми години са отминали и освен ритуната и скучния живот не ме чака нищо хубаво. От къде да знам, че ще е още по-зле и че не ме чака нищо хубаво без него... Чувствам се като наказана за тези мисли, сякаш някой е пожелал да ми се надсмее, да ме натисне.
Преди девет години, когато плаках тук бях млада и знаех, че болката ще мине все някога, че ме чака бъдеще, може би и друга любов. Сега съм стара, уморена и нямам дори тази надежда. Остава ми само самотата от тук до гроба.

Редактирано от EvaB на 15.04.13 13:32.

Каквото и да кажа няма смисъл, глупаво ще е. Ще седна просто до теб.... Говори за болката си, вина нямаш.....
Чувствам се ужасно глупава , толкова не ми стигат думи да ти ги кажа...

Искам да ти помогна или да ти дам някакъв съвет, но не те познавам, затова ще седна тук за да помълча и да тъгувам заедно с теб. На колко години си, че се чувстваш стара?

Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!

Мила Ева, страшно съжалявам, че те чета по такъв повод. Предполагам, че такава болка никога не изчезва напълно, а само времето я намалява. Надявам се поне, че имаш близки и приятели, които никога няма да те изоставят и на които да се опреш в този момент.
И недей да мислиш, че само самота те чака до края на живота ти, човек никога не знае какво ще му се случи и дай боже мрачните ти мисли да не се окажат реалност.

Нито си стара, нито си уморена!
Само леко прегряла, бих казал.
Нареви се хубаво. Не ни забелязвай за тъпотиите тук и ще ти отмине полека.
И аз изпозарових кого ли не като се почне от 1987 г. , та до оня ден пак.
Просто се нареви и не сваляй гарда.

WALL·E

Какво да кажа друго, освен че никой не заслужава да му се случва това, но факт е, че се случва и каквито и обвинения да си отправяме, това няма да помогне. Не знам какво казват психолозите, мога да ти кажа какво съм изпитвала аз, за да не се чувстваш виновна поне.
Първо не вярваш, че ти се случва. После изпадаш в истерия или просто гледаш тъпо, без никаква мисъл. После си мислиш, че се стягаш, но това е за кратко, докато безвъзвратно осъзнаеш, че повече никога няма да го видиш този човек, никога няма да се радвате заедно на детето си, няма да може дори да те ядоса... След това се разпадаш и известно време живееш като робот. Правиш нещата, които правиш всеки ден, обаче не знаеш за какво ги правиш и т.н. После, тъй като не си стара, природата започва да проговаря и започваш като всяко друго човешко същество да имаш нужда от близост. Тук една част от приятелите ти, които до момента са искали най-всеотдайно да ти помогнат, се отдръпват и се налага да си намериш нови приятели. През всичкото това време продължаваш да си ревеш и да не спиш по цели нощи. Предполагам, че всеки нормален човек минава през тези етапи.
Въпросът е как да оцелееш след всичко това. Ами, колкото и банално да е, първо си погледни детето и помисли какво ще му причиниш, ако не дай Боже се предадеш и решиш, че животът ти е свършил и той вземе наистина да свърши. Та, заради него трябва не само да оцелееш, а да го направиш във възможно най-добро здраве. Оттук нататък, за да си здрава, трябва да си щастлива. За да си щастлива, трябва да направиш всичко възможно да изхвърлиш всички мисли за старост и край на всичко хубаво. Твоят човек по някакъв начин е стигнал до този край на живота си, ти избираш как да стигнеш до твоя край.
Мога още много неща да напиша, ама се чудя кое по-напред. Колко голямо е детето ви?

Най обичам да чета, ама не мога.

Почти на три е.

Преди всичко-Моите съболезнования!

Не съм подготвена да разговарям лично по тези въпроси...затова мълча.

Няма да философствам, просто те моля...моля те, прочети много внимателно статията, която поствам и на която ти давам линк. Дори да се възпротивиш в първият момент...след няколко дни пак я прочети...след месец пак...ти ще разбереш..може и да ти помогне по някакъв начин.

Въпрос към КРИОН:

Наскоро загубих любим човек. Смъртта му беше неочаквана, а скръбта е съкрушителна. С ума си знам, че си е "отишъл у дома", но емоционално се чувствам съсипана. Как мога да се науча да разбирам и приемам смъртта!

Отговор:
Скъпа моя, в случая тук действа синхронността, защото един от каналите, се отнася за седемте връзки. Едно от тях е разбирането за смъртта:

3. Третата връзка е следващата най-значима и важна кармична съставка и се нарича СМЪРТ. Е, смъртта, която вие, като човешки същества познавате, е просто размяна на енергия. Но за вас смъртта на друг човек е свързана с много неща, а именно карма, тъй като скръбта също е карма. Какво ще направите с живота си в лицето на тази кармична връзка е друго голямо предизвикателство. Смъртта е обичайно явление за човека, затова е много подходящ инструмент, който вие сами сте създали, за да улесните развитието си - колкото и да е трудна за вас.

В живота си ще изживеете няколко вида смърт и сега нямаме предвид вашата собствена смърт. Всички знаете, че има навременна смърт на онези, които изглеждат възрастни, изживели са живота си на планетата и са преминали в отвъдното, когато им е дошло времето. Не че тази смърт е лека за вас, но поне е очаквана. Дори в тази привидно навременна смърт има урок. Защото вие преживявате нещо много дълбоко, когато си отиде близък човек. Онези, които са останали тук - бащи и синове, майки и дъщери - изведнъж осъзнават родовата си връзка. Останали сами, те се вглеждат в семействата си и осъзнават, че същото ще сполети и тях някой ден. Това са трудни моменти, когато се взимат много кармични решения - макар и в момент на привидно примирение с уроците на Духа. Духът много ви уважава за вашия път в тези трудни времена.

Но сега искаме да поговорим за онова, което вие, земните хора, наричате ненавременна смърт- макар че такова нещо няма. Не, скъпи мои, не се отнасяме несериозно към този проблем. Някои от вас наскоро са преживели подобни неща - смъртта на любим човек, който е бил съвсем млад. Може би дори смъртта на син или дъщеря. Възможно е този човек да е бил участник в масивна привидна злополука или трагедия и да е умрял заедно с много други хора. Нека ви кажа нещо: ТОВА СЪБИТИЕ Е ИЗПЪЛНЕНО С ЛЮБОВ И СМИСЪЛ!
О, скъпи мои, знаем, че мъката ви е голяма. Преди известно време една покрусена майка дойде на събиране на Крион и беше загубила сина си броени часове преди срещата. Погледнах я, видях мъката й и й казах чрез моя партньор: "Още ли не виждаш подаръка?" И тя отвърна, че не го вижда. По-късно тя се върна и Крион я попита: "Видя ли вече подаръка?" Сърцето й се развълнува и тя каза: "Да, видях го." Виждате ли, тя беше прозряла истината на събитието и беше разбрала какво трябва да направи с него - в знак на уважение към сина си. Когато неочаквано ви напуска любим човек и сте покрусени от скръб и си мислите, това беше изгубен живот, често скръбта ви кара да се съмнявате в Бог.
Слушайте! Животът не е загубен! Защото във върховния Божествен план с ваше позволение, този човек ви е казал: "Ако е уместно в дадения момент, това е моментът, когато ще мога да си тръгна - и изпитанието ще бъде какво ще направиш ти със смъртта ми." И така скъпи мои, в светлината на това ви казваме: Вземете тази смърт и я превърнете във ваша победа! Енергията на този човек още е с вас и той или тя е претърпял просто енергийна промяна.
Този човек е във ваше присъствие в момента и казва следното:
"Какво ще направиш с тази ситуация, която планирахме заедно? Защото аз го направих с любов, както се бяхме разбрали. И ти имаш избор сега: можеш да скърбиш до края на живота си и да бъдеш жертва, повтаряйки името ми всеки ден и тъгувайки се над него, или можеш да ми благодариш за дара на любовта и да решиш какво ще направиш с чувствата си." Ето тогава животът ви е назрял за решение и промяна! Защото вие сега сте в отлив, може би е време за намерение, за духовно събуждане. Наистина е време за това. Защото тези дарове са ви дадени, за да позволят на хората да взимат решения за цял живот. Виждате ли, Духът разбира вашата човешка природа! Така че няма ненавременна смърт. Макар да не се вижда, връзката на любовта винаги съществува. Независимо кой сте загубили, вие трябва да разберете, че той продължава да бъде сред вас (и нас). Не си е отишъл! Сменили са енергията си, а енергийната промяна е търсене на любовта, целяща да извиси планетата. И починалите продължават да стоят до вас и да казват: "Какво ще направиш със смъртта?"
О, скъпи мои, сега ще ви дам идеалния сценарий за следващия път, когато ваш близък преминава в отвъдното. Ако сте свързани по някакъв начин с планирането, помислете над следната церемония: Съберете се в група и отпразнувайте живота на починалия! Не оставяйте на показ останките от неговата биология. Отделете му място на церемонията - празен стол, примерно, и кажете на всички, че той още е сред вас. Искам да проявите чувство за хумор към ставащото - предизвиквам ви! Това е едно от най-силните качества на Духа и достига до вас непроменено през воала! Използвайте го! Ако го направите, ще почувствате енергията на този човек с вас. Ще разберете, че неговата енергия не си е отишла и ще видите огромната сила на онова, което правите. Защото е правилно да празнувате промяната на енергията. И е погрешно да се събирате и скърбите, сякаш човекът си е отишъл. Не можем да ви обясним колко важно е това, защото съдържа много уроци във връзка с любовта. Дълбоко ви уважаваме за вашия път на планетата. Затова го наричаме "работа".

Верният отговор в твоя случай е следният: (1) Скърби за любимия човек и не позволявай на другите да те спират. Това е напълно нормално и е знак на уважение към живота му. Ти никога няма да го забравиш и това също е в реда на нещата. (2) Постепенно разбери и почувствай истината, че вие двамата сте уговорили неговото преминаване в отвъдното, още преди да дойдете тук. Така че е "любовен подарък" от него за теб, който цели да ти даде развитие и просветление. Няма по-голям подарък от този и той те моли да го "приемеш", защото ти си участвала в изработването му. После реши по какъв начин можеш да зачетеш този дар, така че да промени в положителен смисъл живота ти. По този начин ще отговориш подобаващо на неговия подарък.
Мнозина използват този специален момент за само-осъзнаване и преминават към следващото ниво на просветление. (3) С течение на времето придвижи знанието на ИНТЕЛЕКТА, който смята, че той се е "върнал в дома" към СЪРЦЕТО ти. Знай, че само част от него е отишла някъде другаде, а енергията на любовта му остава с теб! Ти можеш да го усещаш и да общуваш с него, когато пожелаеш. Ако той реши, може дори да разговаря с теб в сънищата ти. Това е обичайно и съвсем реално изживяване.
Нима смятате, че не можем да разберем болката на сърцето? НИЕ СМЕ ЛЮБОВТА! Ние сме наясно, че едва ли има по-голяма болка за човека от тази на сърцето. Можете да носите със себе си енергията на този любим човек непрекъснато. Така че се чувствайте свободни да го чувствате около вас и да попивате любовта. Той не си е отишъл и ще ви съпровожда до края на живота ви.Толкова много ви уважаваме! Нашата любов прелива от възхищение за свършената от вас работа. Наистина е велика тази планета на свободния избор. Някой ден ще го разберете.

Крион

линка:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На трийсет и две съм.

След толкова много време и емоции, които оставих и дадох в този клуб, на различни хора в него, някои от които са все още тук, а други се надявам са излекувани и живеят щастливо живота си

За да ползва някой интернет , форуми и клубове не означава , че е болен:))...или неизлекуван:)) Това е друг вид духовно общуване...не се притеснявай от него...за момента обаче не го мисли това. Просто отбелязвам:)...на правилното място си, духът и потребностите му са те довели тук.

Факта, че пишеш някъде, че споделяш...или просто драскаш, не означава , че си нещастен. Освен реалният живот, бизнес и развитие...това е просто друг вид общуване...ако те влече, разбира се.

Поговори и с Алиса...клуб Християнство. Тя няма достъп да пише тук все още, но това не бива да те притеснява. Казах ти къде да я намериш-ако искаш.

Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

Благодаря за милите думи.
Повечето хора около мен се държат странно, неловко им е, не знаят какво да ми кажат и как да се държат, може би не знаят и какво да очакват от мен. Вярно е, че съм толкова нестабилна емоционално, че сигурно са прави.

О, Купичке, сигурно си права, но в този период на болката не мога да мисля по друг начин. Предполагам е част от целия цикъл на болката, фазата на черногледството, на отчаянието. В такива моменти гледам да не мисля за бъдещето, защото не виждам нищо в него, а изживявам минутите една по една. Помня една реплика на Камю от "Чужденецът": "Първите месеци бяха тежки. Но именно усилието, което трябваше да полагам, ми помагаше да ги изживея." Опитвам да се да се придържам към това просто да оставям времето да минава. Нали лекувало.

Той не беше просто близък, или приятел, или обичан човек. Той беше всичко. Имам приятели, но са малко, имам познати, но не поддържам връзка с моето семейство и той дълго време, преди детето, беше цялото ми семейство. Когато си вложил толкова много чувства и си натоварил с толкова много функции един човек, изгубиш ли го, все едно изгубваш много хора.

Разбирам част от статията, че трябва да направя нещо хубаво с живота си, че трябва да го живея пълноценно, защото е толкова кратък. Една част от мен се надява, че един ден може би ще успея.
Но идеята за неговата смърт като подарък в момента само ме отблъсква и ме кара да се чувствам виновна.

Заболя ме като те прочетох. Моите съболезнования.
Въобще не си стара. Просто си била изморена. Чакат те куп велики дела!
Не си виновна, но ще минеш цялата гама емоции - от самосъжаление до гняв. Нормално е. Поплачи си! Подлагам ти рамо.

Котко прекрасна!
........
направо ме отмести с тая новина
нареви се едно хубаво и стискай детето
......
абсолютно нищо не мога да кажа
прегръщам те!
уфх!

Не са прави, прсто са безсилни.....аз съм стъписана, очаквах да се похвалиш, а то.... Седя и ми гърми в главата....намираш човека за когото да кажеш тези думи: „Беши ми стена, чувствах се най-сугурна в ръцете му..." и го губиш......несправедливо, ужасно и не бива да се случва, но се случва и онемяваме пред това. Само който не е търсил такъв човек...той не знае за какво става дума, поняго един живот не стига да го намериш.... Пиша ти нахвърляни думи, разпиляни, но такива са и мислите ми. Да си нестабилна е нормално, светът ти се е променил.....посто говори, плачи, викай...всичко което искаш да направиш е нормално...
Не трябва да губим най-ценните хора, не трябва да губим тези които обичаме.....

Тя разбира ли какво се е случило? (Момиче беше, нали?)
Абе, имаме да учим някакви уроци. Аз още не съм открила какви са моите. Може би, че съм била егоист, знам ли. Обаче напоследък успявам да не се чувствам виновна заради това. Просто се простих с идеята за това колко съвършена трябва да съм.

Най обичам да чета, ама не мога.

Сега ще ти обясня за какво става дума, накратко, защото не съм изцяло посветена...само допусната:):

Ние пишем кармата си още преди да дойдем -да се родим. Знаеш теорията ,че децата сами избирали родителите си. Нещо подобно е. Ние идваме подсъзнателно подготвени за това, което ще ни се случи.

Преди още да дойдем на "белият свят" ние сме си очертали мисията, развитието, програмата един вид...знаели сме с кого ще се срещнем за важните моменти, с кого ще споделим живоа си...всеки дух е на различно ниво и идва със своята мисия. Още "преди" вие сте се уговорили един вид със съпруга ти и сте били наясно кой за какво идва на Земята и какви задачи си е поставил. Самата ти си се съгласила, и си знаела, че това ще се случи /макар д аен си го осъзнавала реално/...но ЛЮБОВТА ви на духовно ниво /отвъд реала/ е била силна и си знаела, че си готова да поемеш тази карма и превъзмогнеш това, но си държала да приемеш подаръка му да е с теб, макар и за кратко, той е бил спокоен, защото предварително си го знаела, не те е предал...твоят подарък към него е било детето:) Твоят подарък към него е бил , че си се съгласила да споделиш житейският му недълъг Земен път за да му позволиш да изпълни мисията си за която е дошъл.

Дано ме разбираш-отмалко поне.

п.с. Навремето в NYполучих едно послание, което не разбирах съвсем...четях го отвреме на време и се чудех, аджеба като как д аго тълкувам...от няколко години назад, особено в момента вече ми е много ясно и с еучудвам, че нещата с асе знаели, преди идея да имам въобще з анещата в развитие. Сега вече разбирам посланието. Толкова по този частен случай с мен. Сега ти си важната!

Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

за една почивка. Планирахме да отидем на почивка след месец, всичко е платено. Толкова се радвах и толкова я чаках...
Ако не отида предвид малкия срок ще ми върнат само малка част от сумата (което не е основният проблем), ако отида не знам дали след като си ни представях там двамата от дълго време няма само да ме боли. Мога да взема приятелка, но пак не знам дали няма да ми е много трудно. Не знам дори дали е правилно да отида.
А може би да отида някъде другаде?

Не си била егоист...прочети ме по-долу!
Напротив-помогнала си съгласявайки с епредварително идвайки д аизживееш Земният си път на тези души да изживеят техният си земен път свършвайки си мисията, която са си определили или им е определена...не всяка душа е натоварена с подобна благословия да помогне на тези, който са с по-кратки мисии, защото явно са свършили доста в предишни прераждания...та тия дето оставаме и тези дето доживяват старини са тези, които имат още да учат и да ручат жабетата...нооо това си е изпитанието-твоето, то няма нищо общо с отишлите си...егоист ще бъдеш, ако ги обвиняваш, че са си тръгнали:))...а ти не си такава-вярвам в това!

Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

Моето мнение е, че след като тази почивка е планирана, значи е трябвало да стане...ето още един от неговите подаръци:)
Вземаш детето и отивате, мож еи приятелка да вземете...няма нищо случайно.

Аз ако бях нямаше да променя дестинацията. Мож етам именно д аполучиш послание и просветление и да осъзнаеш как, какво и кое за в бъдеще ще осмисли дните ВИ! Не пропускай този знак на Съдбата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каква е тази скоропостижна смърт за 3 дни и как е могла да бъде предотвратена?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

егоист ще бъдеш, ако ги обвиняваш, че са си тръгнали Имала съм и такива моменти. Това е част от неприемането. После се изживява. И друго имам предвид като го казах. Когато всичко върви добре, човек някак си приема, че това е нормалното и не оценява това, което получава. Само се замисли колко пъти си пилила на мъжа си, примерно, че не е направил нещо си по най-добрия начин. После осъзнаваш, че това са били глупости и спокойно е можело да ги спестиш. Обаче вече не се обвинявам за това. Ми, аз съм човек и имам право на грешки. Да се самообвиняваш означава да се мислиш за всесилен.

Най обичам да чета, ама не мога.

Не го осъзнава и слава богу. Много е малка, надявам се един ден да си го спомня истински, а не от видеозаписи.
Сигурно си права, че имам още да се чупя и да пропадам, че ако сега едва осъзнавам, че го няма тепърва ще трябва да осъзная, че няма да го има никога повече.

И аз съм забелязала, че колкото и да се мъчим не можем да променим съдбата си. Просто трябва да се примирим и да приемаме всичко.

Белодробна емболия, масивен инфаркт...така и не стигнаха до единодушие. На смъртния акт пишеше "белодробна емболия". Това запушвало, спирало, тъканта умирала...

Ох, Орк, ох, боже...

Ясно, нищо не е зависело от теб, нито от лекарите. Поне и той не се е мъчил много. Успокой се поне от тази гледна точка, необратимо е. Хората умират в съня си по този начин. Беше ли с повишени килограми, пушеше ли , пиеше ли?

Факт е, че в този си брак не съм пилила на мъжът си ни един път-както и той на мен:)
Шегуваме се: Пълнолетен човек си-справяй се-щом съм те избрал/а значи ще нося и последствията:) Между другото не с всеки човек в съжителство се усеща това. Неслучайни са и разделите, те също са предначертани и са част от разтежа...в разделите ние израстваме, говоря за реални раздели...не свързани със смърт в момента. А разделите, когато има смърт са кармични и на друго духовно ниво! Затова са и повече за пример, смирение и уважение, защото там има саможертва и дух, израстнал за да понесе това в Земното измерение и друг дух, който е бил посветен в това.

Иначе, връщам се на другото-Ако е имало моменти дето аха и да изкоментирам: Абе защо така, а не онака...си казвам...ми той си е той, това е неговият начин и гледам да си се занимавам с моите си работи...ако е добре това дето е замислил или прави ще спечелим, ако не...ми ще си ручаме жабетата и т'ва е:))...така е бил и той:))...моите жабета са повече от неговите де:)...ма ги руча и ми казва: "Ако сам не го разбереш, никакви обяснения не вършат работа...с теб съм, ще се оправим!"

Това го пиша не за хвалба...не, опитвам се да обясня необяснимото май:)

Като заземен човек имаш право на грешки...на духовно ниво -НЯМАШ:)...колкото повече грешки правиш на заземено ниво, повече ще страдаш и кармично съответно най-любимите ти същества около теб и ти ще бъдеш свидетел на това.

Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

Редактирано от Lira Emerald на 15.04.13 16:03.

Неслучайно си е тръгнал докато детето е в неосъзната възраст! Това е ГОЛЯМ ДУХ...да знаеш!
Този ДУХ ви е обсипвал с подаръци...и тепърв аще го прави...тепърв аще го разбереш:)

Май е време д аспирам с бърборенето...ВЯРВАМ В ТЕБ!
Както съм чела да казва и Оркад, някъде, някога: Гледай в очите на детето...там ще намираш отговорите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мен ако питаш-най-трудно се учи урока с приемането...уффф.

Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

Много съжалявам, Ева!

Плачи колкото искаш и се чувствай нещастна, докато се чувстваш, но не се чувствай виновна, мила. Починалите липсват на нас живите и това ги прави ценни според мен.

Много ти е трудно. Няма да ти напомням, че ти си невероятно силна жена и ще се справиш, ти си го знаеш.

Искам да ти помогна някак, не знам как.

Прегръщам те!!! И скърбя с теб за загубата ти.

С възрастта ставаме по-улегнали и в това отношение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Ева, все по- рядко влизам тук и се зарадвах да видя никнейма ти отново след толкова време, въпреки малко смущаващата формулировка на темата ти. Но последното, което очаквах да прочета, бе това...

Сега, каквото и да ти кажа, сякаш ще е неуместно и недостатъчно. Но чувствала съм по подобен повод и знам, че човек има нужда даже и само от прегръдка в такива случаи, от съпричастие. Затова и си тук... Имаш ги. С цялата ми възможна виртуална топлина.

Съжалявам. Това е тежка загуба...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като смениш мястото и се откъснеш за малко от действителността си, може да е по-добре за теб.

Дали ще идеш с приятелка, ти си решаваш. На мен ми трябва самота за да се възстановявам, а ти как се възстановяваш?

Прегръщам те!!!

И не си стара и уморена и още много живот те чака, и няма да си сама. Но сега е тежко време за теб.

Ох, Господи, Ева, разбирам колко тежко трябва да ти е... Никога не съм имала в един човек "всичко", но вярвам, че си преживяла най- прекрасното нещо на този свят. И че все пак ти се е случило това, което на мнозина никога не се случва, именно защото си го заслужавала.

Млада си, много си млада, пред теб има път. Надявам се, когато минеш през всички метаморфози на болката, да оцелееш с още по- красив ум и душа, и да си заслужиш следващи дарове.

Извини ме за патетични тон, но е нормално. Развълнувана съм...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много верен подход... Понякога си мисля, че на истинска обич човек е способен само след подобни уроци и с постигане на зрялост във всеки един смисъл. Само тогава може да отиде на едно по- високо ниво, отвъд страстта, когато приемаш и се смиряваш пред една друга човешка същност, без да експонираш себе си и егото си върху нея. Без излишна гордост и претенции...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам, че го казваш с много внимание и тъга за мен, но виждаш ли, дори това, което казваш ме наранява. Ако на мнозина не се случва никога това, което на мен, какъв е шансът да ми се случи пак? Или поне някога да бъда обичана?

Имаш шанс, защото явно си узряла за него, преди такива като мен. Не е въпрос на възраст... Аз узрявах много бавно, но това е съвсем друга тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от PipilotaV. на 15.04.13 16:57.

Мисля, че не разбра какво точно ти каза Пипилота...не знам. Може би и аз не мога да те разбера в момента...нормално е.

Шансът, дали ще ти се случи отново нещо подобно или не е незнаен. Едно е знайно обаче...твоята промяна. В най-лошият и непожелателен случай, да не бъдеш никога вече обичана..пак има спасение...ТИ да раздаваш ЛЮБОВ/формата сама ще избереш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lira Emerald на 15.04.13 17:02.

В такива ситуации е действително много трудно да намериш думи, за да успокоиш човека, претърпял такава загуба. По-важното е да знаеш, че има хора, на които можеш да разчиташ, независимо дали мълчат и не знаят какво да ти кажат. Дори само да те изслушат и да ти дадат едно рамо да си поплачеш.
За вината - не се чувствай виновна. Аз например съм оптимист, и последното нещо, което ще ми хрумне, ако някой не се почувства добре, е, че умира. Такива мисли надали въобще биха ми минали през главата.

Стига с поученията в момента жената трябва да се научи да живее ден за ден и да не се лишава от нищо. Така лека по лека ще се стабилизира и болката ще намалее. Трябва да бъде егоистка в добрия смисъл и да не пропуска почивката.

Това не са поучения, а насоки за размисъл в бъдещето...мисля, че с оцеляването ден за ден тя е наясно...сама цитира пасаж от любима нейна книга и автор.

Понякога дори някой ей так ада си бръщолеви пак отнася и разсейва:)

Като ТАРО-картите...ей така слушаш какво ти плещят и в това бръщолевене, не, че приемаш буквално нещата...но подсъзнанието изведнъж намира някакъв ключ и само си доразработва информацията, съответно намираш и своето решение.

Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

Аз ти говоря за реални случки с третия вид, а ти не ме разбираш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ама и ти си един екземпляр;)

Отивам да пуша!

Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

Важното е, че си го имала, Ева. Нали, все пак е по-добре, че си го имала?
Няма никога повече да се случи същото, ще се случи друго и то ще е прекрасно по друг начин, мила. Но за това има време. Сега е време за тъга и обич. Защото обичта не свършва.

Прегръщам те!!!

Какво се случва или не на мнозина, няма никакво значение. Важно е какво се случва на теб и на теб ще ти се случват още много хубави събития и срещи, и отношения, когато им дойде времето.

Прегръщам те, Ева...
Сега е така, утре не се знае...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Съжалявам, момиче, много съжалявам за загубата ти. Пожелавам ти сила!
Колкото до това колко си стара, повярвай, това чувство, което идва някъде между 30 и 40, минава.
И моля те, не се вкопчвай в детето! Имаш тооооооолкова живот пред себе си и тоооооооолкова любов.

Сега си поплачи.

... просто е време да се научиш да вървиш сама... без опора...да продължиш по пътя..... боли, много боли,обаче не се привързвай към болката, като последен спомен от него... такъв е живота...

...къде го чукаш, къде се пука...

Ти си на 32? Та това е най-хубавата възраст за една жена! Вземи се в ръце, живота понякога е безмилостен и жесток, но той продължава. След лошите моменти непременно идват хубави такива. И за да не ти е скучно и самотно, аз ще остана да седя безмълвно до теб докогато имаш нужда и се съвземеш от ситуацията, която те е сполетяла. Знам какво е да загубиш много близък човек, аз за 4 дни загубих и двамата си родители, а бях невръстно дете... С теб съм, ако имаш нужда от нещо, каквото и да е то - ще се отзова. Сериозен съм.

Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!

Мила, не се познаваме, почти не сме общували .... това едва ли има значение. Това, което споделяш е наистина тъжно (не мога да намеря подходящи силни думи, но едва ли е необходимо).
Бих искала да намериш сили и да си простиш, още повече, че едва ли има за какво. Но ... за да продължиш напред, трябва да простиш първо на себе си. Обичай го, изстрадай болката си, но намери сили да продължиш напред. С детето и дай Боже, да имаш щанса да срещнеш сродна душа. 30-те години е прекрасна възраст и съм сигурна че ще мине време и ще откриеш красотата на живота отново. Стискам палци, това да е сравнително скоро.

Прегръщам те и бих искала да те познавам отблизо и да имам възможността да ти дам надежда и подкрепа в такъв тежък момент.

Животът, Ева, се променя на всеки 7 години... Понякога на 480 градуса.

Наскоро и аз преживях подобно "земетръсно" събитие. Така е било писано да се случи.

А на 32 г. си е много млада възраст. - Ще намериш друг спътник в живота си. Но сега се наревИ.

Прегръщам те.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздрави на Лиска.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съжалявам за загубата ти!
Но, моля те, заради голямата му любов и сърце, заради вашето дете - дишай, и дишай- отново! Научи се отново да се усмихваш и се радвай на красота и споделени мигове.
Моля те, Ева, не се предавай!
Прегръщам те!

No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Моите съболезнования, ЕваБ! Много тъжна новина. Плачи колкото ти се иска, но не се чувствай виновна. Мисля, че е добре да отидеш на тази почивка. Спомням си темата ти за капака на тоалетната чиния. Лека му пръст на човека! Обичайте се и се дръжте с детето. Чака ви път. Лек път и смисъл ви желая!

Гушвам те, ЕваБ - моите съболезнования. Съжалявам за загубата ти... не знам какво да кажа, наистина! А така се зарадвах да видя ника ти преди малко...

Хвани се за детенце - малката си няма другиго освен теб. От това по-голяма котва... И не се обвинявай, моля те! Старите хора имат една приказка: "каквото е на глАва писано - на камък няма да се разпише". Съдба - безсилни сме да я променим, колкото и да не ни се иска да е така. Нареви се, накрещи се и давай нататък: борИ ден за ден - като алкохолиците. Ще се справиш - той, твоята опора и стена, те е научил. А и нямаш друг избор, просто.

Гушвам те, пак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен, ако бяхте отишли на лекар по-рано, той дори нямаше да се сети да го изследва точно за това, т.е. вероятно щеше да остане без диагноза, а ти сега с огромен гняв, който няма да има къде да излееш.

Другото, което искам да ти кажа е, че млади хора, добри, които спестяват на другите своя гнев, раздразнение, които поемат повече отговорности и са много харесвани и обичани - такива хора обикновено си отиват по този начин. Това е цената, която е платил, за да бъде това, което е. Но пък иначе нямаше да е той, нали, а някой друг...

Май стигнахме и до най-кофти откровението - че ти завиждам. Завиждам ти за това, което си изживяла с него. И за това, че имаш дете от тази любов. Така и той винаги ще бъде с теб. На малко хора децата са плод на такава любов.

Има ли кой да вземе замалко детето? Че да си поплачеш, докато така се умориш, че просто не можеш повече. Това е моментът, в който човек може да е сам. После, гледай да не си сама. Да, вземи приятелка на почивката.

Колкото до него - да, ще изпусне порасването на детето си, но пък колко е получил - теб, нея, три щастливи години, а и тези преди това... Отишъл си е щастлив, в най-хубавия момент от живота си. Докато вие с детето имате още да преживявате и преодолявате. Изпитанието е за вас. Детето има нужда от време на време поне да минава някой приятел - човек от мъжки пол, да не сте само двете, поне да вижда, че има и други хора.

Да, може би след 10 години, поглеждайки назад, ще видиш колко силна те е направило това, но аз питам за какво ти е тази сила и каквото и да си говорим НЕСПРАВЕДЛИВО Е. И това е факт. Не е справедливо, не е логично, не е честно, не е заслужено - нито от теб, а още по-малко от детето. Просто е едно от ужасните неща, които са ти се случили и които те правят съпричастна на ужасните неща, които се случват ежедневно по света на различни хора. На всички нас. В този смисъл - не си сама. За съжаление.


А колкото до това дали пак ще бъдеш обичана и ще обичаш. Доказано е, че на хората, на които се е случило веднъж, има по-голяма вероятност да се случи отново, отколкото на тези, на които нито веднъж. На които два пъти - още по-голяма. И така. Защото да обичаш е индивидуална способност, а не всички на опашка и като дочакаш реда си.

Иначе не знам кога и доколко ще премине, но - болката и тя се уморява и започва да ти дава почивки - първоначално по-малки, после малко по-големи. И така... само не бъди сама.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Мила Ева, толкова съжалявам да прочета написаното от теб... каквото и да кажа - излишно е! Моите искрени съболезнования!

Просто... не мисли за вина, ние хората не разполагаме с времето си, вярвам, че има по-висша сила, която определя кое, кога... и все пак си само на 32 г., животът е пред теб. Разбира се, сега не го виждаш така, не го осмисляш така, с времето надали болката ще намалее, но явно човек е устроен така, че приема загубата, липсата, някак си свиква...
Погледни го и от страни, той не би искал да страдаш, да се измъчваш от нереални обвинения, макар и трудно, трябва да приемеш, че медицината не може да помогне винаги и може би е по-добре така, защото понякога удължената агония на болестта може да е по-страшна и жестока, и то не за близките...
Ти имаш една част от него и теб, която е плод на любовта ви, която е твоето семейство и това е детето! То има нужда от теб мила, знам, че е ужасно да ти казвам да си мобилизирана, да се държиш, знам колко ядосано ще гледаш на всичко това, но ти си млада - животът е пред теб, предстоят ти много и хубави неща! Ти си мама, а майките забравят себе си и мислят само за малкото човече, за което те са целият свят!
Много те прегръщам и целувам, миличка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не знам какво да кажа... съчувствам ти.
Не се отчайвай - живота продължава, а и ти имаш отговорности към дъщеря си.

Съболезнования.

32 казваш, че си стара?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би, че съм била егоист, знам ли. Обаче напоследък успявам да не се чувствам виновна заради това. Просто се простих с идеята за това колко съвършена трябва да съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съболезнования, наистина това е жестоко...препоръчвам ти една книга на Букай Пътят на сълзите има много съвети там, които биха могли да ти помогнат, въпреки че при подобни ситуации се изисква от теб самата да....се вдигнеш на крака и да продължиш, трябва време да мине, но мисля, че трябва да го направиш ЗАРАДИ теб самата и запомни, че в живота винаги има бъдеще докато сме живи и на този свят има бъдеще!

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Speechless...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще ми се да можех да ти помогна с нещо практично или недотам,
но като цяло дори не мога да си представя мащаба на твоята загуба и болка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Ева,
И това ще мине!

Тъжно, тежко, огромна загуба...
Но и това ще мине!

Бил е добър човек, оставил е страхотен спомен...
Ще дойде време и това ще мине!

Ти си в началото на живота си като зрял човек - стара си само спрямо младежките спомени и преживявания...
Е и това ще мине!

Сега тъгувай...
Докато премине!

Скъпа Ева,
Съболезнования от GEDLtd. и мен. В мислите си сме с теб и ти желаем сили.
Ние вярваме, че ти ще преминеш през това. И един ден пак ще търсиш живота и ще го намериш. Или той теб. Сигурни сме в теб.

моите искрени съболезнования.
така е, в безизходица се чувства човек, когато една опора се срути.
потъгувай, поплачи за човека и за себе си без него и се дръж за друга своя опора - детето. най-важното е то. то ще държи теб, а ти - него.

Здравей...до сега не съм писала тук, но като те прочетох, реших да се опитам, ако мога поне малко да облекча страданието ти, дори и само с това, като ти кажа, че не си сама.
Ева, човешкият живот е пълен с изпитания и наистина понякога е тежко, но ти не си сама, имаш дете, имаш близки, имаш приятели, имаш и цял един клуб, който иска да ти помогне, кой с каквото може. Тежко е, знам, боли, ама трябва да продължиш, заради детето, заради себе си и заради близките ти. Не изпадай в отчаяние, това е най-лошото, което може да ти се случи, просто се опитай да не мислиш за болката и за това как ще се справиш. Решенията понякога идват и без много да се мисли.
Не чувствай вина за нищо, не се измъчвай, просто трябва да се изправиш и то скоро, защото колкото повече отлагаш във времето, толкова по-трудно ще ти бъде...
И пак повтарям за да повярваш - не си сама...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам да кажа на всички, че не съм умряла и прочитам всичко, което ми пишете. Това много ме топли. Просто съм страшно заета, може би слава богу, защото нямам време да оставам сама с мислите си и не мога да отговоря на всеки.

Нети, от всичко, което прочетох разбрах, че в крайна сметка, ако сме реагирали по-рано е можел да бъде спасен. Това имаш предвид, като казваш, че "ще те утешат и успокоят, така че по-добре да си мълча.", нали?

Белодробните емболии често стават причина за поставяне на погрешни диагнози. В много от случаите те остават клинично неразпознати. Само 1/3 от белодробните емболии се диагностицират преди настъпването на смъртта. Особено малките емболии с преходна симптоматика се пропускат, въпреки че обикновено те предшестват по-големите емболии.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Ти чуваш ли се да говориш, че на 32 си стара?????????


Имаш време и да потъгуваш, и отново да се влюбиш и дете да родиш !

Здравей, EvaB...

Моите искрени съболезнования!

Знам, че не е моментът за съвети. Давам само мнение, като човек, който е губил близки и роднини... многокрано...

Може би знаеш какво следва. А може би не...
Много чувства ще изпиташ. С някои от тях ще се гордееш, за някои ще съжаляваш, някои ще те плашат, други ще те удивляват, трети ще те карат да скърбиш, да плачеш, да крещиш и виеш - от болка, обич, скръб, безсилие и гняв, и... какво ли още не!

И след това ще повярваш.
Че има надежда.

И после... после всичко ще започне отначало:
... вина, гняв, любов, надежда...
... вина, любов, надежда, гняв...
... надежда, вина, ...
... любов, вина, надежда...

... и един ден ще осъзнаеш, че изпитваш само любов и надежда .

Желая ти този ден. Очакавам да прочета за него.

Това ще е денят, в който си разбрала какво те е сполетяло, осъзнала си го, приела си го, живееш с него и си готова да продължиш напред...

Животът не е лесен, ти го знаеш по-добре от всеки друг. Но през каквото и да минаваш - не си сама. Знам, че не си забравила това, но имаш детето си, близките си, приятелите си, колегите си, този клуб.

В момент като този, всяка добра дума е добре дошла. Приеми подкрепата на всеки, който ти я предлага. Има време за равносметка, по-натам ще мислиш кой каква какво ти е предложил и защо. Засега - наличието на хора, на които можеш да разчиташ, е достатъчно. Опри се на тях!
По най-грозния възможен начин казано, използвай ги... всичко останало - после!


Желая ти... спокойствие!

Да, това имам предвид, уви...дано не те натоварвам, не бих искала...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъпо е да се заформя такава дискусия, но не съм съгласна. ти говориш общо. Има разлика от инфаркт до инфаркт. Ако е масивен сърцето се пръска, то няма какво да се оправя дори в операционната пред очите на лекарите да се случи. Човек пада и за минути умира.
А лекарите, че могат да диагностицират белодробна емболия - могат. Ако се сетят. А за да се сетят, положението трябва да е станало вече сериозно.
Ти говориш в идеалния случай какво би могло. Но истината е, че дори да се диагностицира, пак операция следва и то нелека. И пак сърцето може да не издържи, защото явно има някакъв проблем, за да се е стигнало дотук.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

темата е да подпрем нашата Ева с рамо
Ева Браун е загубила нещо близко, съпруг и татко на дете
...................
темата не е да се ядем кой колко знае за инфарктите и "масата"
хм
само с кротост и доброта, викам

Със сигурност 3 дни, това са ужасно дълги дни на изпитание и мъки. При един инфаркт , или емлоли полмюнер, трябва да се реагира веднага, няма време за съмнение. Това ми е известно. Моя бивш съпруг премина през два. И е още жив.
С 30% не работещо сърце. Което се възтановява в последствие, за щастие.

Редактирано от princesse_azur на 21.04.13 00:21.

Мила Ева,

Прочетох много внимателно какво си написала, защото и аз преживявах подобна смърт преди няколко години. Е, не съпруг, но също така жизнено важен човек, любовно, човешки, всякак.

Когато разбрах, че е умрял, се вцепених. И така откарах няколко месеца - пълен отказ да разбера какво се случва, не ме интересуваше нито какво става с мен, нито със света. Макар че бях на погребението, уверих се, че е умрял и т.н. Карах си рутинните задължения по инерция. Това е първият период - отрицание, че се е случило, обикновено те сковава.

След това идва вторият етап - гневът. При мен бе насочен към мъртвия човек. Непрекъснато му се карах - как можа да ме оставиш, аз сега какво ще правя без теб, мама ти стара мръсна, кви са тези курвенски номера сега, ще ми умираш, ще те убия заради това. Съвсем реален период, уверявам те. Мразех го през цялото време - и досега малко го мразя, че умря.

Следващият период е опитът да се споразумееш със съдбата. Изглежда така - ама ако бях направила това, ако не бях направила онова. След като мине това, идва депресията - депресия толкова всепоглъщаша, че се чудиш как си жива. Не ти се става от леглото, не ти се живее. Хубавата новина е, че това е дъното. След това идва следващият период - приемането. Просто осъзнаваш какво се е случило, подреждаш го в живота си, наясно си как ще живееш с него и след това. И тогава тръгваш бавно да излизаш.

Това е класическа разбивка на чувствата, които изпитваш, когато умре много близък твой човек. Можеш да прескочиш някой етап по-набързичко, но не можеш да избягаш от пътеката.

Просто бъди силна. Съжалявам за загубата ти. Ще се оправиш, трябва ти време. Дай си време. И се жали, не се укорявай за нито едно чувство, което изпитваш. Ти си в траур, позволено ти е. Аз така се укорявах за гнева, който изпитвах към мъртвия човек - знам, че не е виновен, че е умрял, ама го мразех затова, че е умрял, от дъното на душата си. Смятах, че ми е врътнал номер по този начин. Рационално знаех, че не е така, но емоциите ми казваха другото.

Бъди силна!

С теб съм!

Вики

Нали това казвам - зависи от инфаркта, за Бога!

Освен това съжалявам вече, че писах. Но човекът очевидно не е бил в тежко състояние три дена, а е имал някакви неясни сравнително леки оплаквания. Какви неща пишете и аз не знам. Ми и между микроинсулт или масивен мозъчен кръвоизлив има разлика като от небето до земята. Мъжът ти не е критерий за състоянието на нейния!


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Така е, сигурно трябваше да си мълча. Но като ми е напълно неясно какво и защо се пише в някои мнения... Млади здрави хора и от грип си отиват. И в болници на венозен антибиотик да са пак си отиват. Неясно защо при някого така става, а друг, който е и с 5 инфаркта и нз още какво, го изкарва леко... Просто съдба. Това е истината. И няма такъв аргумент, че аз понеже съм изкарала 20 пъти грип, значи този, който си е отишъл от него, не е получил навременни и адекватни грижи. А в случая само 1/3 биват диагностицирани преди да си отидат... което не означава гаранция за излекуване, а започване на лечение с неясен завършек.
И освен това нещо грубо, но - на човек като му е писано, ако му се размине катастрофа, ще му падне билборд на главата и пак ще си отиде. Няма случайност в тези неща, че да мислим, че нещо бихме предотвратили. Едно ще предотвратим, друго ще дойде и по-лошо.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 21.04.13 01:58.

Ева, няма да ти е лесно, но трябва да се справиш. Имаш детето, то е силата и живота. Гледай само напред и не се обвинявай за нищо. Миналото не може да се върне или поправи, а ината само те натоварва и смазва и единствената ти останала сила. Вярвай в бъдещето, щастието и любовта към детето ти. Мисля, че това са нещата, които ни крепят в такива моменти.
Вярвай, че този обичан за тебе човек живее чрез детето ви и ще бъде винаги до теб. Пожелавам ти сила и смелост- мисля, че ще са ти нужни.
Успех от мен!

Искрено съжалявам,че това ти се е случило.Сигурна съм,че болката еогромна, но вярвай сили ще намериш именно в спомена за този човек, който е бил до теб ,който е бил твоя опора и целия ти свят

Не съжалявай, че си писала, ти ме караш да се чувствам по-добре.
Той беше в тежко състояние, задъхваше се при малко физическо усилие, а беше много здрав и много силен. Съжалявам, че не реагирахме веднага, а после, докато се накани...
Остава ми цял живот да се проклинам, защо не отидохме на лекар поне един ден по-рано. Явно според Нети е можело да се направи нещо.
Но аз ще си живея с това. Ако не може просто и моето сърце да се пръсне и толкова.

Нети, позволи ми да ти дам един съвет - ако някога попаднеш в подобна ситуация, никога, за нищо на света не казвай това на човек, който само преди десет дни е загубил целия си свят и се побърква от въпроси и обвинения. Лъжи, лъжи, лъжи колкото е нужно. Но не му казвай това, по дяволите, защото това може да убие някой! Един ден, когато болката не е такава, може би истината ще намери място в съзнанието му. Но не и толкова скоро. Това е нечовешки жестоко.

Не говори така, нужна си на детето! И твоят път още не е извървян!

А кога е бил на преглед при кардиолог?

Да е имал тахикардия - постоянно ускорен пулс дори в покой?
Проблеми с кръвна захар, щитовидна жлеза? Наднормено тегло, напрегната работа?

Абе не трябва да се обвиняваш, трябвало и той повече да се наблюдава.
Ти се грижи за себе си, щото трябва да излезеш от този ад - всеки ден с по една крачка навън.

No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Имаше тахикардия. Денят преди да умре каза, че пулсът му бил учестен, дори като лежал и имаше съвсем лека температура. Иначе беше абсолютно здрав, нямаше наднормено тегло, беше в отлична форма, ходеше на фитнес през ден.
В спешното като го приеха му правиха снимка на гърдите, питаха дали не е бил изложен на някакви химикали или да е вземал някакви хапчета. И после той вече не можеше да диша, казаха ни да излезем и след един час ни съобщиха, че е починал.
Лесно е да се кажеш да не се обвинявам. Вие на мое място дали бихте послушали този съвет? Непрекъснато го въртя като филм из главата си, кога наистина стана сериозно, защо аз не го взех на серозно, защо не настоях да отиде на лекар.
Толкова пъти в живота си казваме, че е твърде късно за нещо, но всъщност рядко е истински твърде късно. Но в този случай е. Твърде късно. Само, ако бях повярвала, че е сериозно. А може той да е знаел, че е сериозно, но да си е мълчал, понеже бях скептична. Господи, а ако аз съм го убила?

Не е толкова лесно, имаш дете... Не се вини, просто недей...... Ако нямаш поне няколко симптома накуп....дори лекарите не се сещат, включително и спешните. Просто трябва да минеш през болката и да продължиш. Не всичко е в ръцете ни, не всичко бихме могли да предвидим и да контролираме.

Всъщност е толкова лесно. Детето ще порасне, ще е винаги финансово осигурено. И без това в момента ми е трудно дори да я гледам.

А може той да е знаел, че е сериозно, но да си е мълчал, понеже бях скептична. Господи, а ако аз съм го убила?
...излез от това. Човек мълчи и не вярва, че точно на него може да се случи........знаеш, че не говоря празни приказки. Каквото и да ти се случва...все мислиш, че ще мине и е нещо случайно.

Никога няма да и стига, на децата не им трябват пари....трябва им любов, мила. Децата растат с любов, сега трябва да даваш за двама, нямаш право да я лишаваш. Сигурно ти звуча като гаднярка, но е така. Нищо по-важно няма за едно дете от любовта на родител.

Твърде късно. Само, ако бях повярвала, че е сериозно. А може той да е знаел, че е сериозно, но да си е мълчал, понеже бях скептична. Господи, а ако аз съм го убила?

Не говори така, даже не го мисли!
Той е трябвало да се наблюдава повече! Какъв е този фитнес през ден?
А там самостоятелно ли се е тренирал и натоварвал или под контрола на инструктор?
В работата ако е имал стресов период, а във фитнеса се е донатоварил - може това да е.
Разширени вени да е имал? Знам че са особено опасни ако са по бедрото?

Абе не се обвинявай! Той е трябвало да се консултира периодично с лекар!

No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Редактирано от won на 21.04.13 17:58.

Първо, моите дълбоки съболезнования!

Чета те и искам да ти кажа нещо. Бях на фризьор оня ден при една млада жена (около 35), при която ходя отвреме навреме от години, знам че е омъжена, има дъщеря в гимназията, виждала съм семейството й. На влизане в салона мярнах на вратата на входа (към блока, не към нейния салон точно) некролог на млад мъж, но не се загледах, помислих си колко млади хора умират в България. Докато ми миеха косата се сетих да питам дали познават починалия млад мъж и не мога да ти опиша какво изпитах, когато тя ме погледна и тихо каза "Това е съпругът ми".

Починал преди няколко месеца, тумор в мозъка. Не знаех, че боледувал 2 години. Разказвам ти това, защото тя се питаше същото като теб - не съм ли виновна за смъртта му, защо не отидохме на лекар по-рано, след първия припадък, защо не погледнах достатъчно сериозно на нещата, може би ако бяха открили тумора по-рано... Каза ми, че едва започва да осъзнава загубата си, че е била като вцепенена дълго време. Смяташе, че няма да намери друг мъж като него..

Ти не си отговорна за смъртта на твоя мъж, Ева, както и тя не е. Това е съдбата, която понякога нанася удари, от които е много трудно да се съвземеш. Може би вярата помага в такива случаи и осъзнаването, че всички сме твърде за малко на тая земя и всеки ден ни е подарен. И че трябва да се съсредоточим върху важните неща.

Желая ти душевни сили да преодолееш тежкия момент. Вярвам, че ще намериш смисъл да продължиш и да започнеш пак да се радваш на живота. Сърдечно те прегръщам.

Не си помислила, че може да е сериозно, защото няма как човек да помисли дори за миг, че има шанс да изгуби най-близкия си човек. Няма как да решиш, че може да е нещо толкова сериозно особено след като с него си се чувствала сигурна и спокойна - той ти е създал такова усещане, че ще бъде вечно с теб, че ти е нямало как да допуснеш обратното - това значи да се усъмниш в целия си свят и в него.
Твърде много сте се обичали, твърде много сте си имали доверие един на друг и твърде нормални и неневротични сте били, за да реагирате с паника на някакво неразположение и да отпрашите по лекари.
Цената на това да отидеш навреме, е много пъти да отидеш без нужда, да си тревожен, да се стряскаш от малкото, да си хипохондричен, ако щеш... И аз с кашлица без прекъсване с дни и температура 40 градуса си стоях вкъщи и чаках да се оправя и не пих даже аналгин - понеже е нормално човек да има доверие на тялото си, на себе си, да се опита първо да се оправи... Това е нормален импулс на човек, който е сигурен в себе си. Заведе ме майка ми на лекар, но тя е безумно истерична, прави вегетативни кризи - т.е. на психологична основа сърцебиене и всякакви други, че аз сред приятелите си такъв човек нямам и не бих имала. Защото ти не можеш да се разбираш с такъв човек изобщо. Така че това, което се е случило, просто е цената на това, което сте. Но то само по себе си е толкова хубаво. Както казва народът - много хубаво не е на хубаво, ама какво да се прави? Някои хора навършват 90-100, но всеки ден треперят над живота си. Те умират много пъти в мислите си. А други, дори когато им е зле, гледат напред и не им минава и мисъл за край.
Когато човек е влюбен и щастлив, той е оптимист, той вярва... За да си помислиш, че е възможно да стане най-лошото всъщност е трябвало някъде в живота ти преди това да си преживяла сходна травма... и оттам това да ти е останало като рана и така да реагираш, че да скочиш, когато той ти спомене, че не е добре. Всъщност ако трябва да търсим някаква причинност - възможно е това да е тази травма, която е трябвало да ти се случи, за да спасиш някой друг в някое друго време. Може би детето, знам ли... Това е от тежкия опит, който съдбата ни изпраща, но един ден може да благодариш, че си минала през нещо такова, за да знаеш как да реагираш... Иначе знам, че в момента по-скоро ще кажеш майната му на този един ден, не го искам, искам край тук и сега и да отида при него. Но за съжаление животът взима своето и ще притъпи болката, което ще те раздели още повече от него.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 21.04.13 19:31.

... Ева, няма да те успокоявам, защото едва ли има думи, с които да можеш да се успокоиш.... боли и ще боли страшно и дълго... ако е имало шанс да бъде спасен, щял е да се спаси, щял е да го усети и поиска сам... не се коси, не се вини, не се самобичувай... това е непоправимо, не се вкопчвай в болката като единствено останалото от него нещо... има едно друго , едно малко момиченце пълно с живот, което е загубило баща си и стои самотно, забравено от всички и изоставено от тебе ... не отнемай и майка му... колкото и да те боли, ти си майка и... спомни си за нея, трябваш и на нея сега...

...къде го чукаш, къде се пука...

А може той да е знаел, че е сериозно, но да си е мълчал

Така не правят истинските мъже.

Не се самообвинявай. Поплачи си. После продължи пътя си, Ева.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преживявала съм сходна травма преди, някога, много отдавна, когато бях още ужасно млада загубих човека, който обичах, само че тогава не беше болест.
Причината, че съм била невнимателна не е това. Просто бях решила, че съм си платила всичко вече в този живот. Бях изгубила една голяма любов, самата аз бях болна сериозно и дълго, разделих се с друг мъж, който много обичах. Считах, че вече съм си взела количеството болка в този живот и че няма какво още да ми се случва. Че няма право, защото съм си платила достатъчно.
Освен това нашето не беше от онова безкрайно щастие, от което чак се плашиш. Беше нормален семеен живот. С нормалните скандали понякога, със сърдене. Винаги с любовта, която слагаше край на всичко негативно и рутинно. Не мислех, че съдбата може да ми вземе този скучен, нормален живот.
И за това може би станах невнимателна. Не ми хрумна, дори до последно, не ми хрумна, че може да го загубя.
И това е още една причина да се чувствам толкова виновна. Ами ако това именно е било щастието, а аз не съм го оценявала истински?

Известно време няма да пиша тук. Прегръщам ви и ви благодаря на всички, но изпитвам просто много силна болка. Не съм в състояние да чуя гласовете ви истински от моя собствен.
Ще се върна, когато съм по-добре.

Остава ми цял живот да се проклинам, защо не отидохме на лекар поне един ден по-рано. Ева, съпругът ти не е бил малко дете, че да го водиш ти на лекар. Ако е дете, ще разбера самообвиненията ти. Ти не си била в неговата кожа, че да знаеш как се чувства. Той е трябвало да отиде на лекар като е усещал, че е зле.
Ако не може просто и моето сърце да се пръсне и толкова. Не си вкарвай такива мисли в главата, защото от мисълта до болестта пътят не е толкова дълъг.

Най обичам да чета, ама не мога.

Дори когато ти се е случвало, пак не бива да живееш непрекъснато с мисълта, че нещо лошо ще се случи. Какъв живот ще е това, в непрекъснат страх?

Най обичам да чета, ама не мога.

Именно... Точно това е. Какъв живот ще е това? Затова реакцията й е била най-нормалното нещо на света.

А това "ами ако" всеки поглеждайки назад си го казва и пренаписва дори миналото така, че да изглежда, че нещо е можел да направи. Напр. можел е да тръгне по-рано за работа, можел е да не свива до магазина за фреш, можел е много неща - едно малко забавяне и е нямало да се случи... Всъщност точно това говори, че всичко е водило натам да се случи - всяка уж случайна малка крачка е водила натам. А не че всяка случайна малка крачка е можела да го предотврати.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Съжалявам изключително много, че не си била права за лошото, което е останало зад гърба ти. Явно няма справедливост в този живот и няма лимит на нещастията. И все пак това е единственият нормален начин да се живее... И ти си го оценявала, не се съмнявай в това. Какво означава истински? Всяка секунда да благодариш на Бог? Това е формалност. Била си с него, родила си му дете - оценявала си го.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Ева, поговори и с психолог, ако нашата помощ не ти помага!
С теб сме и те искаме тук или някъде другаде, но отново щастлива и обичаща!

No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Да. Много точно казано и изживяно от мнозина от нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+ 1

Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!

справедливост в този живот

И "справедливостта", и "този живот" са относителни-абстрактни понятия, които имат много видове дефиниции. През погледа на моя мироглед животът е строго справедлив и не започва с прерязването на пъпната връв, еле пък да завършва с погребението.

Иначе си права - Ева в момента се самобичува и мен лично ме притеснява, че може да извърши някоя много глупава постъпка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма сходни травми, всичко е различно, махни се от тук и живей реалният си живот, това бих те посъветвала.... много ще ти е трудно, много мъчно, но няма начин, трябва да го преживееш, и ще го преживееш, след много време, имаш дете, бъди с него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите