Ева, няма да ти е лесно, но трябва да се справиш. Имаш детето, то е силата и живота. Гледай само напред и не се обвинявай за нищо. Миналото не може да се върне или поправи, а ината само те натоварва и смазва и единствената ти останала сила. Вярвай в бъдещето, щастието и любовта към детето ти. Мисля, че това са нещата, които ни крепят в такива моменти.
Вярвай, че този обичан за тебе човек живее чрез детето ви и ще бъде винаги до теб. Пожелавам ти сила и смелост- мисля, че ще са ти нужни.
Успех от мен!

Искрено съжалявам,че това ти се е случило.Сигурна съм,че болката еогромна, но вярвай сили ще намериш именно в спомена за този човек, който е бил до теб ,който е бил твоя опора и целия ти свят

Не съжалявай, че си писала, ти ме караш да се чувствам по-добре.
Той беше в тежко състояние, задъхваше се при малко физическо усилие, а беше много здрав и много силен. Съжалявам, че не реагирахме веднага, а после, докато се накани...
Остава ми цял живот да се проклинам, защо не отидохме на лекар поне един ден по-рано. Явно според Нети е можело да се направи нещо.
Но аз ще си живея с това. Ако не може просто и моето сърце да се пръсне и толкова.

Нети, позволи ми да ти дам един съвет - ако някога попаднеш в подобна ситуация, никога, за нищо на света не казвай това на човек, който само преди десет дни е загубил целия си свят и се побърква от въпроси и обвинения. Лъжи, лъжи, лъжи колкото е нужно. Но не му казвай това, по дяволите, защото това може да убие някой! Един ден, когато болката не е такава, може би истината ще намери място в съзнанието му. Но не и толкова скоро. Това е нечовешки жестоко.

Не говори така, нужна си на детето! И твоят път още не е извървян!

А кога е бил на преглед при кардиолог?

Да е имал тахикардия - постоянно ускорен пулс дори в покой?
Проблеми с кръвна захар, щитовидна жлеза? Наднормено тегло, напрегната работа?

Абе не трябва да се обвиняваш, трябвало и той повече да се наблюдава.
Ти се грижи за себе си, щото трябва да излезеш от този ад - всеки ден с по една крачка навън.

No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Имаше тахикардия. Денят преди да умре каза, че пулсът му бил учестен, дори като лежал и имаше съвсем лека температура. Иначе беше абсолютно здрав, нямаше наднормено тегло, беше в отлична форма, ходеше на фитнес през ден.
В спешното като го приеха му правиха снимка на гърдите, питаха дали не е бил изложен на някакви химикали или да е вземал някакви хапчета. И после той вече не можеше да диша, казаха ни да излезем и след един час ни съобщиха, че е починал.
Лесно е да се кажеш да не се обвинявам. Вие на мое място дали бихте послушали този съвет? Непрекъснато го въртя като филм из главата си, кога наистина стана сериозно, защо аз не го взех на серозно, защо не настоях да отиде на лекар.
Толкова пъти в живота си казваме, че е твърде късно за нещо, но всъщност рядко е истински твърде късно. Но в този случай е. Твърде късно. Само, ако бях повярвала, че е сериозно. А може той да е знаел, че е сериозно, но да си е мълчал, понеже бях скептична. Господи, а ако аз съм го убила?

Не е толкова лесно, имаш дете... Не се вини, просто недей...... Ако нямаш поне няколко симптома накуп....дори лекарите не се сещат, включително и спешните. Просто трябва да минеш през болката и да продължиш. Не всичко е в ръцете ни, не всичко бихме могли да предвидим и да контролираме.

Всъщност е толкова лесно. Детето ще порасне, ще е винаги финансово осигурено. И без това в момента ми е трудно дори да я гледам.

А може той да е знаел, че е сериозно, но да си е мълчал, понеже бях скептична. Господи, а ако аз съм го убила?
...излез от това. Човек мълчи и не вярва, че точно на него може да се случи........знаеш, че не говоря празни приказки. Каквото и да ти се случва...все мислиш, че ще мине и е нещо случайно.

Никога няма да и стига, на децата не им трябват пари....трябва им любов, мила. Децата растат с любов, сега трябва да даваш за двама, нямаш право да я лишаваш. Сигурно ти звуча като гаднярка, но е така. Нищо по-важно няма за едно дете от любовта на родител.