Белодробните емболии често стават причина за поставяне на погрешни диагнози. В много от случаите те остават клинично неразпознати. Само 1/3 от белодробните емболии се диагностицират преди настъпването на смъртта. Особено малките емболии с преходна симптоматика се пропускат, въпреки че обикновено те предшестват по-големите емболии.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Ти чуваш ли се да говориш, че на 32 си стара?????????


Имаш време и да потъгуваш, и отново да се влюбиш и дете да родиш !

Здравей, EvaB...

Моите искрени съболезнования!

Знам, че не е моментът за съвети. Давам само мнение, като човек, който е губил близки и роднини... многокрано...

Може би знаеш какво следва. А може би не...
Много чувства ще изпиташ. С някои от тях ще се гордееш, за някои ще съжаляваш, някои ще те плашат, други ще те удивляват, трети ще те карат да скърбиш, да плачеш, да крещиш и виеш - от болка, обич, скръб, безсилие и гняв, и... какво ли още не!

И след това ще повярваш.
Че има надежда.

И после... после всичко ще започне отначало:
... вина, гняв, любов, надежда...
... вина, любов, надежда, гняв...
... надежда, вина, ...
... любов, вина, надежда...

... и един ден ще осъзнаеш, че изпитваш само любов и надежда .

Желая ти този ден. Очакавам да прочета за него.

Това ще е денят, в който си разбрала какво те е сполетяло, осъзнала си го, приела си го, живееш с него и си готова да продължиш напред...

Животът не е лесен, ти го знаеш по-добре от всеки друг. Но през каквото и да минаваш - не си сама. Знам, че не си забравила това, но имаш детето си, близките си, приятелите си, колегите си, този клуб.

В момент като този, всяка добра дума е добре дошла. Приеми подкрепата на всеки, който ти я предлага. Има време за равносметка, по-натам ще мислиш кой каква какво ти е предложил и защо. Засега - наличието на хора, на които можеш да разчиташ, е достатъчно. Опри се на тях!
По най-грозния възможен начин казано, използвай ги... всичко останало - после!


Желая ти... спокойствие!

Да, това имам предвид, уви...дано не те натоварвам, не бих искала...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъпо е да се заформя такава дискусия, но не съм съгласна. ти говориш общо. Има разлика от инфаркт до инфаркт. Ако е масивен сърцето се пръска, то няма какво да се оправя дори в операционната пред очите на лекарите да се случи. Човек пада и за минути умира.
А лекарите, че могат да диагностицират белодробна емболия - могат. Ако се сетят. А за да се сетят, положението трябва да е станало вече сериозно.
Ти говориш в идеалния случай какво би могло. Но истината е, че дори да се диагностицира, пак операция следва и то нелека. И пак сърцето може да не издържи, защото явно има някакъв проблем, за да се е стигнало дотук.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

темата е да подпрем нашата Ева с рамо
Ева Браун е загубила нещо близко, съпруг и татко на дете
...................
темата не е да се ядем кой колко знае за инфарктите и "масата"
хм
само с кротост и доброта, викам

Със сигурност 3 дни, това са ужасно дълги дни на изпитание и мъки. При един инфаркт , или емлоли полмюнер, трябва да се реагира веднага, няма време за съмнение. Това ми е известно. Моя бивш съпруг премина през два. И е още жив.
С 30% не работещо сърце. Което се възтановява в последствие, за щастие.

Редактирано от princesse_azur на 21.04.13 00:21.

Мила Ева,

Прочетох много внимателно какво си написала, защото и аз преживявах подобна смърт преди няколко години. Е, не съпруг, но също така жизнено важен човек, любовно, човешки, всякак.

Когато разбрах, че е умрял, се вцепених. И така откарах няколко месеца - пълен отказ да разбера какво се случва, не ме интересуваше нито какво става с мен, нито със света. Макар че бях на погребението, уверих се, че е умрял и т.н. Карах си рутинните задължения по инерция. Това е първият период - отрицание, че се е случило, обикновено те сковава.

След това идва вторият етап - гневът. При мен бе насочен към мъртвия човек. Непрекъснато му се карах - как можа да ме оставиш, аз сега какво ще правя без теб, мама ти стара мръсна, кви са тези курвенски номера сега, ще ми умираш, ще те убия заради това. Съвсем реален период, уверявам те. Мразех го през цялото време - и досега малко го мразя, че умря.

Следващият период е опитът да се споразумееш със съдбата. Изглежда така - ама ако бях направила това, ако не бях направила онова. След като мине това, идва депресията - депресия толкова всепоглъщаша, че се чудиш как си жива. Не ти се става от леглото, не ти се живее. Хубавата новина е, че това е дъното. След това идва следващият период - приемането. Просто осъзнаваш какво се е случило, подреждаш го в живота си, наясно си как ще живееш с него и след това. И тогава тръгваш бавно да излизаш.

Това е класическа разбивка на чувствата, които изпитваш, когато умре много близък твой човек. Можеш да прескочиш някой етап по-набързичко, но не можеш да избягаш от пътеката.

Просто бъди силна. Съжалявам за загубата ти. Ще се оправиш, трябва ти време. Дай си време. И се жали, не се укорявай за нито едно чувство, което изпитваш. Ти си в траур, позволено ти е. Аз така се укорявах за гнева, който изпитвах към мъртвия човек - знам, че не е виновен, че е умрял, ама го мразех затова, че е умрял, от дъното на душата си. Смятах, че ми е врътнал номер по този начин. Рационално знаех, че не е така, но емоциите ми казваха другото.

Бъди силна!

С теб съм!

Вики

Нали това казвам - зависи от инфаркта, за Бога!

Освен това съжалявам вече, че писах. Но човекът очевидно не е бил в тежко състояние три дена, а е имал някакви неясни сравнително леки оплаквания. Какви неща пишете и аз не знам. Ми и между микроинсулт или масивен мозъчен кръвоизлив има разлика като от небето до земята. Мъжът ти не е критерий за състоянието на нейния!


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Така е, сигурно трябваше да си мълча. Но като ми е напълно неясно какво и защо се пише в някои мнения... Млади здрави хора и от грип си отиват. И в болници на венозен антибиотик да са пак си отиват. Неясно защо при някого така става, а друг, който е и с 5 инфаркта и нз още какво, го изкарва леко... Просто съдба. Това е истината. И няма такъв аргумент, че аз понеже съм изкарала 20 пъти грип, значи този, който си е отишъл от него, не е получил навременни и адекватни грижи. А в случая само 1/3 биват диагностицирани преди да си отидат... което не означава гаранция за излекуване, а започване на лечение с неясен завършек.
И освен това нещо грубо, но - на човек като му е писано, ако му се размине катастрофа, ще му падне билборд на главата и пак ще си отиде. Няма случайност в тези неща, че да мислим, че нещо бихме предотвратили. Едно ще предотвратим, друго ще дойде и по-лошо.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 21.04.13 01:58.