Благодаря за милите думи.
Повечето хора около мен се държат странно, неловко им е, не знаят какво да ми кажат и как да се държат, може би не знаят и какво да очакват от мен. Вярно е, че съм толкова нестабилна емоционално, че сигурно са прави.

О, Купичке, сигурно си права, но в този период на болката не мога да мисля по друг начин. Предполагам е част от целия цикъл на болката, фазата на черногледството, на отчаянието. В такива моменти гледам да не мисля за бъдещето, защото не виждам нищо в него, а изживявам минутите една по една. Помня една реплика на Камю от "Чужденецът": "Първите месеци бяха тежки. Но именно усилието, което трябваше да полагам, ми помагаше да ги изживея." Опитвам да се да се придържам към това просто да оставям времето да минава. Нали лекувало.

Той не беше просто близък, или приятел, или обичан човек. Той беше всичко. Имам приятели, но са малко, имам познати, но не поддържам връзка с моето семейство и той дълго време, преди детето, беше цялото ми семейство. Когато си вложил толкова много чувства и си натоварил с толкова много функции един човек, изгубиш ли го, все едно изгубваш много хора.

Разбирам част от статията, че трябва да направя нещо хубаво с живота си, че трябва да го живея пълноценно, защото е толкова кратък. Една част от мен се надява, че един ден може би ще успея.
Но идеята за неговата смърт като подарък в момента само ме отблъсква и ме кара да се чувствам виновна.

Заболя ме като те прочетох. Моите съболезнования.
Въобще не си стара. Просто си била изморена. Чакат те куп велики дела!
Не си виновна, но ще минеш цялата гама емоции - от самосъжаление до гняв. Нормално е. Поплачи си! Подлагам ти рамо.

Котко прекрасна!
........
направо ме отмести с тая новина
нареви се едно хубаво и стискай детето
......
абсолютно нищо не мога да кажа
прегръщам те!
уфх!

Не са прави, прсто са безсилни.....аз съм стъписана, очаквах да се похвалиш, а то.... Седя и ми гърми в главата....намираш човека за когото да кажеш тези думи: „Беши ми стена, чувствах се най-сугурна в ръцете му..." и го губиш......несправедливо, ужасно и не бива да се случва, но се случва и онемяваме пред това. Само който не е търсил такъв човек...той не знае за какво става дума, поняго един живот не стига да го намериш.... Пиша ти нахвърляни думи, разпиляни, но такива са и мислите ми. Да си нестабилна е нормално, светът ти се е променил.....посто говори, плачи, викай...всичко което искаш да направиш е нормално...
Не трябва да губим най-ценните хора, не трябва да губим тези които обичаме.....

Тя разбира ли какво се е случило? (Момиче беше, нали?)
Абе, имаме да учим някакви уроци. Аз още не съм открила какви са моите. Може би, че съм била егоист, знам ли. Обаче напоследък успявам да не се чувствам виновна заради това. Просто се простих с идеята за това колко съвършена трябва да съм.

Най обичам да чета, ама не мога.

Сега ще ти обясня за какво става дума, накратко, защото не съм изцяло посветена...само допусната:):

Ние пишем кармата си още преди да дойдем -да се родим. Знаеш теорията ,че децата сами избирали родителите си. Нещо подобно е. Ние идваме подсъзнателно подготвени за това, което ще ни се случи.

Преди още да дойдем на "белият свят" ние сме си очертали мисията, развитието, програмата един вид...знаели сме с кого ще се срещнем за важните моменти, с кого ще споделим живоа си...всеки дух е на различно ниво и идва със своята мисия. Още "преди" вие сте се уговорили един вид със съпруга ти и сте били наясно кой за какво идва на Земята и какви задачи си е поставил. Самата ти си се съгласила, и си знаела, че това ще се случи /макар д аен си го осъзнавала реално/...но ЛЮБОВТА ви на духовно ниво /отвъд реала/ е била силна и си знаела, че си готова да поемеш тази карма и превъзмогнеш това, но си държала да приемеш подаръка му да е с теб, макар и за кратко, той е бил спокоен, защото предварително си го знаела, не те е предал...твоят подарък към него е било детето:) Твоят подарък към него е бил , че си се съгласила да споделиш житейският му недълъг Земен път за да му позволиш да изпълни мисията си за която е дошъл.

Дано ме разбираш-отмалко поне.

п.с. Навремето в NYполучих едно послание, което не разбирах съвсем...четях го отвреме на време и се чудех, аджеба като как д аго тълкувам...от няколко години назад, особено в момента вече ми е много ясно и с еучудвам, че нещата с асе знаели, преди идея да имам въобще з анещата в развитие. Сега вече разбирам посланието. Толкова по този частен случай с мен. Сега ти си важната!

Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

за една почивка. Планирахме да отидем на почивка след месец, всичко е платено. Толкова се радвах и толкова я чаках...
Ако не отида предвид малкия срок ще ми върнат само малка част от сумата (което не е основният проблем), ако отида не знам дали след като си ни представях там двамата от дълго време няма само да ме боли. Мога да взема приятелка, но пак не знам дали няма да ми е много трудно. Не знам дори дали е правилно да отида.
А може би да отида някъде другаде?