Твърде късно. Само, ако бях повярвала, че е сериозно. А може той да е знаел, че е сериозно, но да си е мълчал, понеже бях скептична. Господи, а ако аз съм го убила?

Не говори така, даже не го мисли!
Той е трябвало да се наблюдава повече! Какъв е този фитнес през ден?
А там самостоятелно ли се е тренирал и натоварвал или под контрола на инструктор?
В работата ако е имал стресов период, а във фитнеса се е донатоварил - може това да е.
Разширени вени да е имал? Знам че са особено опасни ако са по бедрото?

Абе не се обвинявай! Той е трябвало да се консултира периодично с лекар!

No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Редактирано от won на 21.04.13 17:58.

Първо, моите дълбоки съболезнования!

Чета те и искам да ти кажа нещо. Бях на фризьор оня ден при една млада жена (около 35), при която ходя отвреме навреме от години, знам че е омъжена, има дъщеря в гимназията, виждала съм семейството й. На влизане в салона мярнах на вратата на входа (към блока, не към нейния салон точно) некролог на млад мъж, но не се загледах, помислих си колко млади хора умират в България. Докато ми миеха косата се сетих да питам дали познават починалия млад мъж и не мога да ти опиша какво изпитах, когато тя ме погледна и тихо каза "Това е съпругът ми".

Починал преди няколко месеца, тумор в мозъка. Не знаех, че боледувал 2 години. Разказвам ти това, защото тя се питаше същото като теб - не съм ли виновна за смъртта му, защо не отидохме на лекар по-рано, след първия припадък, защо не погледнах достатъчно сериозно на нещата, може би ако бяха открили тумора по-рано... Каза ми, че едва започва да осъзнава загубата си, че е била като вцепенена дълго време. Смяташе, че няма да намери друг мъж като него..

Ти не си отговорна за смъртта на твоя мъж, Ева, както и тя не е. Това е съдбата, която понякога нанася удари, от които е много трудно да се съвземеш. Може би вярата помага в такива случаи и осъзнаването, че всички сме твърде за малко на тая земя и всеки ден ни е подарен. И че трябва да се съсредоточим върху важните неща.

Желая ти душевни сили да преодолееш тежкия момент. Вярвам, че ще намериш смисъл да продължиш и да започнеш пак да се радваш на живота. Сърдечно те прегръщам.

Не си помислила, че може да е сериозно, защото няма как човек да помисли дори за миг, че има шанс да изгуби най-близкия си човек. Няма как да решиш, че може да е нещо толкова сериозно особено след като с него си се чувствала сигурна и спокойна - той ти е създал такова усещане, че ще бъде вечно с теб, че ти е нямало как да допуснеш обратното - това значи да се усъмниш в целия си свят и в него.
Твърде много сте се обичали, твърде много сте си имали доверие един на друг и твърде нормални и неневротични сте били, за да реагирате с паника на някакво неразположение и да отпрашите по лекари.
Цената на това да отидеш навреме, е много пъти да отидеш без нужда, да си тревожен, да се стряскаш от малкото, да си хипохондричен, ако щеш... И аз с кашлица без прекъсване с дни и температура 40 градуса си стоях вкъщи и чаках да се оправя и не пих даже аналгин - понеже е нормално човек да има доверие на тялото си, на себе си, да се опита първо да се оправи... Това е нормален импулс на човек, който е сигурен в себе си. Заведе ме майка ми на лекар, но тя е безумно истерична, прави вегетативни кризи - т.е. на психологична основа сърцебиене и всякакви други, че аз сред приятелите си такъв човек нямам и не бих имала. Защото ти не можеш да се разбираш с такъв човек изобщо. Така че това, което се е случило, просто е цената на това, което сте. Но то само по себе си е толкова хубаво. Както казва народът - много хубаво не е на хубаво, ама какво да се прави? Някои хора навършват 90-100, но всеки ден треперят над живота си. Те умират много пъти в мислите си. А други, дори когато им е зле, гледат напред и не им минава и мисъл за край.
Когато човек е влюбен и щастлив, той е оптимист, той вярва... За да си помислиш, че е възможно да стане най-лошото всъщност е трябвало някъде в живота ти преди това да си преживяла сходна травма... и оттам това да ти е останало като рана и така да реагираш, че да скочиш, когато той ти спомене, че не е добре. Всъщност ако трябва да търсим някаква причинност - възможно е това да е тази травма, която е трябвало да ти се случи, за да спасиш някой друг в някое друго време. Може би детето, знам ли... Това е от тежкия опит, който съдбата ни изпраща, но един ден може да благодариш, че си минала през нещо такова, за да знаеш как да реагираш... Иначе знам, че в момента по-скоро ще кажеш майната му на този един ден, не го искам, искам край тук и сега и да отида при него. Но за съжаление животът взима своето и ще притъпи болката, което ще те раздели още повече от него.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 21.04.13 19:31.

... Ева, няма да те успокоявам, защото едва ли има думи, с които да можеш да се успокоиш.... боли и ще боли страшно и дълго... ако е имало шанс да бъде спасен, щял е да се спаси, щял е да го усети и поиска сам... не се коси, не се вини, не се самобичувай... това е непоправимо, не се вкопчвай в болката като единствено останалото от него нещо... има едно друго , едно малко момиченце пълно с живот, което е загубило баща си и стои самотно, забравено от всички и изоставено от тебе ... не отнемай и майка му... колкото и да те боли, ти си майка и... спомни си за нея, трябваш и на нея сега...

...къде го чукаш, къде се пука...

А може той да е знаел, че е сериозно, но да си е мълчал

Така не правят истинските мъже.

Не се самообвинявай. Поплачи си. После продължи пътя си, Ева.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преживявала съм сходна травма преди, някога, много отдавна, когато бях още ужасно млада загубих човека, който обичах, само че тогава не беше болест.
Причината, че съм била невнимателна не е това. Просто бях решила, че съм си платила всичко вече в този живот. Бях изгубила една голяма любов, самата аз бях болна сериозно и дълго, разделих се с друг мъж, който много обичах. Считах, че вече съм си взела количеството болка в този живот и че няма какво още да ми се случва. Че няма право, защото съм си платила достатъчно.
Освен това нашето не беше от онова безкрайно щастие, от което чак се плашиш. Беше нормален семеен живот. С нормалните скандали понякога, със сърдене. Винаги с любовта, която слагаше край на всичко негативно и рутинно. Не мислех, че съдбата може да ми вземе този скучен, нормален живот.
И за това може би станах невнимателна. Не ми хрумна, дори до последно, не ми хрумна, че може да го загубя.
И това е още една причина да се чувствам толкова виновна. Ами ако това именно е било щастието, а аз не съм го оценявала истински?

Известно време няма да пиша тук. Прегръщам ви и ви благодаря на всички, но изпитвам просто много силна болка. Не съм в състояние да чуя гласовете ви истински от моя собствен.
Ще се върна, когато съм по-добре.

Остава ми цял живот да се проклинам, защо не отидохме на лекар поне един ден по-рано. Ева, съпругът ти не е бил малко дете, че да го водиш ти на лекар. Ако е дете, ще разбера самообвиненията ти. Ти не си била в неговата кожа, че да знаеш как се чувства. Той е трябвало да отиде на лекар като е усещал, че е зле.
Ако не може просто и моето сърце да се пръсне и толкова. Не си вкарвай такива мисли в главата, защото от мисълта до болестта пътят не е толкова дълъг.

Най обичам да чета, ама не мога.

Дори когато ти се е случвало, пак не бива да живееш непрекъснато с мисълта, че нещо лошо ще се случи. Какъв живот ще е това, в непрекъснат страх?

Най обичам да чета, ама не мога.

Именно... Точно това е. Какъв живот ще е това? Затова реакцията й е била най-нормалното нещо на света.

А това "ами ако" всеки поглеждайки назад си го казва и пренаписва дори миналото така, че да изглежда, че нещо е можел да направи. Напр. можел е да тръгне по-рано за работа, можел е да не свива до магазина за фреш, можел е много неща - едно малко забавяне и е нямало да се случи... Всъщност точно това говори, че всичко е водило натам да се случи - всяка уж случайна малка крачка е водила натам. А не че всяка случайна малка крачка е можела да го предотврати.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Съжалявам изключително много, че не си била права за лошото, което е останало зад гърба ти. Явно няма справедливост в този живот и няма лимит на нещастията. И все пак това е единственият нормален начин да се живее... И ти си го оценявала, не се съмнявай в това. Какво означава истински? Всяка секунда да благодариш на Бог? Това е формалност. Била си с него, родила си му дете - оценявала си го.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!