|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
|
|
|
Обаче пък влизам в друга глупава ситуация - от 6 години живея с него и изобщо не подозирам какъв е.
Значи съм много тъпа.
Кой иска такава глупачка да работи за него?
| |
|
|
|
Айде стига бе- всички в този клуб сме живяли години наред с партньора си, докато сме започнали да разбираме колко малко сме го познавали.
| |
|
|
|
Предполагам, че работодателя добре те познава и знае, че ти нямаш вина за издънката.
| |
|
|
|
Едно е да си се събрал с някого на 20-25 години, тогава има наивитет, липса на житейски опит, силни чувства и страсти.
Аз бях на 42.
Тъпа, наивна и глупава.
Няма да се променя.
| |
|
|
|
Поздравления за книгата!
Сега трябва да решиш-оставаш с мъжът си и да имаш семейство за в бъдеще...или се разделяте окончателно.
Действията му според мен са правилни, макар и да го е направил това с инспекцията под въздействието на импулс...емоционален човек е явно...жалко, че не се е съобразил, че ще навреди и на теб...но може би е искал и да те изпита кое ти е по-ценно. Може би просто му е писнало донякъде и от теб и твоят свят....
Животът те поставя на кръстопът-сродна душа, с която да продължите напред , защо не и ваш бизнес или работата ти и самостоятелен живот.
С една дума, ако усещаш, че семейството е тегава работа за теб...защото там се иска "заедност дори в критични моменти, изключая драматични такива маскарлъци-насилие, алкохол и пр." и не става с какво иска само единя и само неговата гледна точка:)...знаеш...та просто не си губи времето с това начинание!
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
| |
|
|
|
Лошото е, че работодателят се смени.
"Предприятието" бе продадено и тези собственици са от скоро.
Така, че не могат да ме познават така както предишните.
| |
|
|
|
Умна, хубава, амбициозна жена си-спасявай се овреме и не робувай на излишни скрупули.
| |
|
|
|
Какво означава да се "спасяваш"...или така общо образно казано викаш...?
Около 50-така...за какво спасение по-точно говорим?...с подрастващ младеж в притурка:)))
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
| |
|
|
|
Постъпката бих я разбрала, ако мъжът ти е сигурен, че при проблеми с работодателя ти(евентуално уволнение) може да поеме грижата за семейството.
| |
|
|
|
Не, Лира.
Решението ми вече е окончателно. Дори и да съм имала някакви съмнения досега.
Защото той ми беше споделил за идеята с инспекцията по труда и аз му бях обяснила всички последствия, които ще има за мен, а в това число и за семейството и смятах, че съм го разубедила, защото се кротна.
Сега аз не мога да му имам никакво доверие.
Но си мисля и друго. Че ако му тапосам документите за развода/които вече съм подготвила/ ще има и срещу мен удари под кръста.
жалко, че не се е съобразил, че ще навреди и на теб...но може би е искал и да те изпита кое ти е по-ценно. Може би просто му е писнало донякъде и от теб и твоят свят....
Хайде да помислим върху тези думи.
Но да не забравяме и съпътстващата обстановка. Имам две примки на врата - ипотечен кредит 700 лв. месечно и издръжка на детето във Варна - 500 лв.
Значи всеки месец аз трябва да имам 1200 лв. за отскок иначе съм глътнала вода.
На този фон, той се прави на велик и напуска работа с гръм и трясък, та да ми обеси и трета примка на врата.
Така не прави един мъж, който държи на теб, на семейството си с теб...
Може да преглътне това, че са забавили заплатата му и че му плащат по някой лев в сивия сектор.
Щото сега - къде му е редовната заплата, къде му е семейството?
Редактирано от Валерия на 24.03.13 10:44.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
