безумие / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Бях написал нещо такова -

Не свързвам определението на Ламби с вас. И няма нужда да се обясняваш и аргументираш, особено пред нас - очевидно е, че работиш много, а и помня, че получаваш признание за труда си, демек работиш на високо ниво.

Мислих си за това дали има смисъл да говориш с работодателя. От негова (емоционална) гледна точка, сигурно ще му е важно да научи за твоята лоялност, но на рационално ниво ще е наясно, че не си участвала, дори с премълчаване. Та ако ще говориш - по-добре да е кратко и не в режим обяснение - максимум две изречения, уместно подбран момент, израз, интонация.

За друго се сетих - казваш, че не трябва да узнават работодателите един за друг - малко вероятно е да не знаят - хем си много открит човек, така че все някой ще е споменал някому и т.н., хем активно пишещият човек е разпознаваем по стил, та все някой ще се усети. Та по-добре да презюмираш, че знаят и че статуквото се пази не поради незнание, а по рационални причини и зависи от професионализма ти.

Дали си горе или долу се определя от нещата, в които вярваш. Това, което беше написала и се чудеше дали не е наивност, че не очакваш лошо и т.н. - прекрасно е! Докато така го усещаш и разбираш ще си горе. Уморена си, но така е в живота - низ от върхове и падения, продължавай, както досега напред и имай търпение, докато дойде хубавото време. Както казва Сън Цу - "Ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш труповете на враговете си, да се носят по течението покрай теб". Струва си да му вярваме, той ги е разбирал тези неща. :)