може би повече за мъжкия клуб, но понеже засяга предимно разведените мъже ми се иска да я обсъдим тук. Прави ли ви впечатление колко недалновиден е българския мъж във възрастовия диапазон 40-50 оставил зад гърба си един брак и едно или повече деца по отношение на личния си живот.
Или аз все попадам на такива?
Една част от тях все още се бори за неосъществените си амбиции за професионална реализация, друга сваля всяко нещо в пола за да докаже на себе си и останалите колко''вървежни'' са още, трети от чист егоизъм гледа да не наруши личното си пространство и има сериозни опасения , че на практика не би могъл да се съобразява с друг човек около себе си.
За съжаление аз съм в същата възрастова група и се оказва,че не бих могла да намеря човек за съвместно съжителство.Вече се чудя на къде да погледна връзката с мъже над 50 години и такива под моите години като цяло не ми е по вкуса.
Та се питам какво направи български мъж такъв?

Във всяка десятка има нула

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може ли да смъкнем възрастта още надолу и да ги обхванем изцяло ? Същите са ми наблюденията и за диапазона 30-40...

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

... какво е чудното в случая ? Просто сме създадени да работим, правим секс и се забавляваме....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

....Не чета между редовете и затова пиша директно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Права си и преди десет години го забелязвах това, но някак си бях по толерантна особенно по отношение на професионалните им напъни.Въпреки, че и това ми е трудно да го разбера на мен никога не ми е пречело с развиването на професионалната си кариера успоредно да подържам и развивам и личните си отношения.Наистина ли е неумение това от тяхна страна или какво....?

Във всяка десятка има нула

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една част от тях все още се бори за неосъществените си амбиции за професионална реализация...

С това не съм съгласна. Мисля, че това ти изречение издава отношение, което не отчита факта, че за повечето мъже професията, колкото и несъществена да ти се вижда, има значение за личностното им самочувствие. Ако за жената реализацията може и да се ограничи до дома, за мъжа "битките" са основно "навън" и мисля, че е погрешно това да бъда омаловажавано.

Що се отнася до всичко останало, на тази възраст вече повечето мъже имат рани за близане, кофти уроци или просто стереотипи, с които не им се разделя. Мисля, че природата им е такава, че по- трудно рискуват в личните си отношения- за тази цел трябва да бъдат много силно мотивирани.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предполагам че и аз си имам много недостатъци, но последното което е да съм лепка.Имам си достатъчно мои интереси, работа пък и държа на личните си контакти и не ограничавам партньорите си съответно.
И идеята идва не от моите недостатъци, а от възприемането им на живота като цяло.
Не знам как да го обясня то е като нагласа.
Ако обърнем поглед вече към мъжете 50 и нагоре там картинката е друга,особенно за тези които са сами по една или друга причина, неистово търсят вече другарче и са готови на всичко за това.
Интерени са ми тези на 40, ако на тези години не успяват да организират личен живот какво ли ги очаква след това?

Във всяка десятка има нула

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В никакъв случай не омаловжавам ничи професионални напъни, било то женски или мъжки.Изумява ме просто дескредитирането на лични отношения за сметка на професионални.
А по отношение на мотивацията като изключим фактора дете което те така или иначе са направили вече, остава момента с манипулацията, а на мен не ми е в природата да насилвам някого предпочитам да съм с човек сам узрял за идея за съвместно съжителство, но е факт че хората които срещам не са с тази нагласа.

Във всяка десятка има нула

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Под силна мотивация имам предвид друго: ако на 25 е достатъчно (най- общо казано) да си в центъра на някоя хормонална буря, наречена накратко влюбване, за да решиш да пристъпиш към брак, на 45 са ти нужни доста повече неща, за да усещаш, че със съответния човек имаш шанс за общ проект. Обикновено търсиш и от гледна точка на натрупания опит човек, с когото да имаш възможност да живееш спокойно, приятно и с избора, на когото няма да сгрешиш, както вече си го правил. А за да не намесваш рациото толкова силно,трябва и да си силно емоционално привлечен. Така си мисля...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Струва ми се, че издребняваш в момента. Вярно е, че диапазона 40-50 е много калпав, но 39 или 51-годишните стават, по мои наблюдения. Пробвай се там.

М+З=ВЛ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оставам с впечатлението, че според мъжете "лични отношения" се възприемат като "даденост"...или нещо на което не е необходимо да се обръща толкова внимание ...и съответно не разбират, че трябва да се развиват и поддържат същите тези "лични отношения" ....

Редовно слушам неща от сорта "нямам свободно време" и подобни, но отговора ми е ...ами направи си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите