е това ми хареса / Взаимопомощ / Клуб на разведените

В книгата Вашите слаби места от Уейн Дайър:

"Тези, които разглеждат проблемите като естествен спътник на човешкия род и не измерват щастието с отсъствието на проблеми, са най-интелигентните хора. Но те се срещат най рядко."

Във връзка с това ми стана любопитно да чуя ваши лични дефиниции за щастие - така, както вие го усещате, ако ще дори да е много лично и ограничено като примерно: Щастлива съм когато децата ми са щастливи.

И дали наистина интелигентните хора според горния цитат са толкова малко.
Както вече се оплаках, много зле ми тръгна годината и все още тази тенденция не се е променила. Тъкмо отхвърля някой проблем и веднага нещо друго се появи да ме мъчи. В резултат съм си нон стоп или тъжна, или притеснена, или ядосана или всичките тези на куп. Изобщо от Нова година насам не съм имала шанс да се зарадвам истински или е било много за кратко и после се окаже, че съм се объркала и не събитието хич не е било толкова радостно. Та като изключим такива грешки и разбира се облекчението след вземането на изпитите, аз съм си в перманентно тъпо и депресарско настроение. Но въпреки всичко се усещам щастлива, защото аз и семейството ми сме живи и здрави и сме заедно. Мисля, че само трагедии в семейството ми могат да ме направят нещастна. Всичко останало може да ме разочарова, натъжи, издразни и дори вбеси, но това пак няма да промени усещането ми за щастие.
Та като гледам мене си си мисля, че повечето хора би трябвало да са като мен - т.е. усещането им за щастие им да не се влияе от трудности и проблеми и лично аз не мога някак си да го свържа с интелигентността. Според горния цитат съм интелегентна, ама не бързам да се самолаская преди да се убядя, че той е верен и щастливите хора наистина са толкова малко (защото е ясно, че всички се борим с някакъв вид проблеми и трудности и това е почти перманентно).

Какво е за вас щастието, усещате ли се щастливи и прави ли е Уейн Дайър?

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.