|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Възможно ли е това
|
|
| Автор |
kikimonik (nevidimka ) |
| Публикувано | 07.01.13 15:15 |
|
|
Вижте за какво иде реч.
Аз, че съм като пате на лед, това е ясно, ама как да не се забъркам още повече.
Накратко моето хлапе ми каза директно, че иска да живеем при баща му. Обясних как стоят нещата /и това не е за първи път с обяснението де/, но по блесналите очички пълни с недоверие разбрах, че пак не съм се справила.
Та се чудя, дали е добра идея според вас да говоря с въпросния баща и да организирам една среща на нас тримата. Та да може да стане ясно веднъж за винаги- че ние няма как отново да бъдем семейство.
Дали това обаче няма допълнително да травмира детето ми?
Таткото определено не желае да се занимава с него и когато му го заведох изненадващо дори не проведе нормален разговор с него. Имам чувството, че ако можеше щеше да избяга. Малко преди празниците с таткото се виждахме, в момента в който заговорих за детето- той отклони темата. За него просто бащинските му задължения приключват с превода на издръжката за месеца.
Искам сина ми да се кротне и да престане да таи надежди, че някога ще живееем при баща му и отново ще сме семейство ние тримата.
| |
|
|
|
Май, бащата не взема детето ти никога? Не може ли да го взема понякога, поне за часове?
Детето обясни ли защо иска това?
А ти какво направи с втория татко?
| |
|
|
|
Иска си старото семейство, което всъщност никога не е имал. Синът ми за първи път видя баща си това лято. Всъщност беше го виждал, когато беше почти на три годинки, но е забравил. Беше си създал някакъв измислен фантастичен образ за него и аз за това го заведох- поне да го види реално.
С втория татко ли- ами засега нищо. Изчаквам- все пак той трябва да си реши, дали иска да сме тримата заедно.
Засега се върнахме в началото на връзката ни от преди 6 г. - срещаме се тайно
| |
|
|
|
По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай. Нека види детето, че не влиза в плановете на баща си. Иначе то се самонавива, с което се травмира и себе си, и теб в пъти повече. Така, както пишеш, надали въобще и до среща ще се стигне, но съвременната телефонна техника позволява - набираш го и пускаш разговора на спикърфон, да чува и то за какво иде реч. И, да ме прощават тук майките тип орлици, ама мисля, че с малко помощ от психолог тези драми с детето ти могат да се преустановят. И, повярвай ми, ще е за негово добро, въпреки, че трудно ще го приеме. Безсмислено е да се разделяте с мъж, с когото се обичате, и който няма отрицателно отношение към детето ти по принцип, само заради моментните му състояния не детенце. Овладей го детето, така ще му направиш в пъти повече добро, отколкото и ти и то да сте нещастни.
НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!
| |
|
|
|
Ти пък като си го знаеш бившият защо ти трябваше въобще на баир - лозе?
Да беше измислила, че е в Африка, например...
| |
|
|
|
Детето ти изживява тежка емоционална криза и е объркано.
Но това трябва да се изживее и прекрати. Ако трябва не е лошо наистина д апосетите психолог по казуса.
За целта: Трябва да му бъдат секнати илюзиите за вас като семейство-тримата с баща му /които са подхранвани от детска фантазия, инат, проклетия и глезотия...типична и за възрастта/.
За целта му кажи директно, но спокойно и КАТЕГОРИЧНО, че вие сте разделени и няма шанс да бъдете отново заедно. Като порасне още малко ще разбере защо. До тогава трябва да се стреми да свиква с нещата такива, каквито са! Това е положението.
Ако се срещнете с таткото, то той трябва да му каже, че за него/детето/ е най-добре да е при мама и да я слуша. Да му каже ако трябва, че заминава далече на работа и няма да се връща скоро./благородна лъжа/
Но все пак смятам, че среща с таткото е излишна, особено, ако ще е насилена работата. Казвай му, че таткото заминава за 5 години да работи в чужбин аи това е.
На дечко му се казва в прав текст, че работата няма да стане и да свиква с положението. Да си учи и да си гледа детството, такова, каквото е и че всички му мислите доброто. Пък като порасне и стане на 18 да прави каквото прецени за най-подходящо./ние също вече у дома говорим за тая 18 годишнина и малката/сега е на 10г./ си знае, че тогава нещата ще се поотхлабят:))...от една страна ми каза, че ще ги чака с нетърпение тия години, от друга решава, че не иска...абе маймунки бре:)))/
Не е лошо бързо да се разберете с приятелят ти като как ще ви бъде и да поемате по стабилен път-заедно или не, но да си направи добре сметката ще го бъде ли като баща на детето ти /ако не, ако е уклончив и позамислящ се-махай тая връзка!/...тоя разкрач на никой не е полезен!
Това е!
Редактирано от Lira Emerald на 07.01.13 16:53.
| |
|
|
|
Абсолютно, току що и написайх нещо подобно за статута му:)
Но и сега не е късно-да спретват легенда, че заминава надалеч на работа задълго..и да престанат да се занимават и танцуват ту Дайчовото, ту Криво или право хоро пред малкия а той да ги прави на луди калинки:))
И време е майка му да заиграе вече и лошото ченге
| |
|
|
|
Ами споделих в другата тема за Суворовските училища...
Децата се чувстват по-добре при определени ясни граници, правила и т. н.
| |
|
|
|
Точно така...и не само децата...всички сме така...хахаха:)))
| |
|
|
|
Не. Не мисля, че е вариант. Защото ще има - ми няма да сме с тоя чичко, ще чакаме тати. Просто и челно с горчивата истина. Не влизаме в сметките на баща ти. И оттам нататък вече ще намерят начин да му бъде обяснено на детето, че майка му и въпросният се обичат, и ще живеят заедно.
НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
