Вижте за какво иде реч.
Аз, че съм като пате на лед, това е ясно, ама как да не се забъркам още повече.
Накратко моето хлапе ми каза директно, че иска да живеем при баща му. Обясних как стоят нещата /и това не е за първи път с обяснението де/, но по блесналите очички пълни с недоверие разбрах, че пак не съм се справила.
Та се чудя, дали е добра идея според вас да говоря с въпросния баща и да организирам една среща на нас тримата. Та да може да стане ясно веднъж за винаги- че ние няма как отново да бъдем семейство.
Дали това обаче няма допълнително да травмира детето ми?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май, бащата не взема детето ти никога? Не може ли да го взема понякога, поне за часове?

Детето обясни ли защо иска това?

А ти какво направи с втория татко?

Иска си старото семейство, което всъщност никога не е имал. Синът ми за първи път видя баща си това лято. Всъщност беше го виждал, когато беше почти на три годинки, но е забравил. Беше си създал някакъв измислен фантастичен образ за него и аз за това го заведох- поне да го види реално.
С втория татко ли- ами засега нищо. Изчаквам- все пак той трябва да си реши, дали иска да сме тримата заедно.
Засега се върнахме в началото на връзката ни от преди 6 г. - срещаме се тайно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай. Нека види детето, че не влиза в плановете на баща си. Иначе то се самонавива, с което се травмира и себе си, и теб в пъти повече. Така, както пишеш, надали въобще и до среща ще се стигне, но съвременната телефонна техника позволява - набираш го и пускаш разговора на спикърфон, да чува и то за какво иде реч. И, да ме прощават тук майките тип орлици, ама мисля, че с малко помощ от психолог тези драми с детето ти могат да се преустановят. И, повярвай ми, ще е за негово добро, въпреки, че трудно ще го приеме. Безсмислено е да се разделяте с мъж, с когото се обичате, и който няма отрицателно отношение към детето ти по принцип, само заради моментните му състояния не детенце. Овладей го детето, така ще му направиш в пъти повече добро, отколкото и ти и то да сте нещастни.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!

Ти пък като си го знаеш бившият защо ти трябваше въобще на баир - лозе?
Да беше измислила, че е в Африка, например...

Детето ти изживява тежка емоционална криза и е объркано.
Но това трябва да се изживее и прекрати. Ако трябва не е лошо наистина д апосетите психолог по казуса.
За целта: Трябва да му бъдат секнати илюзиите за вас като семейство-тримата с баща му /които са подхранвани от детска фантазия, инат, проклетия и глезотия...типична и за възрастта/.
За целта му кажи директно, но спокойно и КАТЕГОРИЧНО, че вие сте разделени и няма шанс да бъдете отново заедно. Като порасне още малко ще разбере защо. До тогава трябва да се стреми да свиква с нещата такива, каквито са! Това е положението.

Ако се срещнете с таткото, то той трябва да му каже, че за него/детето/ е най-добре да е при мама и да я слуша. Да му каже ако трябва, че заминава далече на работа и няма да се връща скоро./благородна лъжа/
Но все пак смятам, че среща с таткото е излишна, особено, ако ще е насилена работата. Казвай му, че таткото заминава за 5 години да работи в чужбин аи това е.

На дечко му се казва в прав текст, че работата няма да стане и да свиква с положението. Да си учи и да си гледа детството, такова, каквото е и че всички му мислите доброто. Пък като порасне и стане на 18 да прави каквото прецени за най-подходящо./ние също вече у дома говорим за тая 18 годишнина и малката/сега е на 10г./ си знае, че тогава нещата ще се поотхлабят:))...от една страна ми каза, че ще ги чака с нетърпение тия години, от друга решава, че не иска...абе маймунки бре:)))/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lira Emerald на 07.01.13 16:53.

Абсолютно, току що и написайх нещо подобно за статута му:)
Но и сега не е късно-да спретват легенда, че заминава надалеч на работа задълго

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами споделих в другата тема за Суворовските училища...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така...и не само децата...всички сме така...хахаха:)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не. Не мисля, че е вариант. Защото ще има - ми няма да сме с тоя чичко, ще чакаме тати. Просто и челно с горчивата истина. Не влизаме в сметките на баща ти. И оттам нататък вече ще намерят начин да му бъде обяснено на детето, че майка му и въпросният се обичат, и ще живеят заедно.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!

Кики, хубаво ти пусках линкове с книги, но май няма да ти свърши работа на този етап.
Познавам лично невероятен детски психолог, млада жена, но с невероятен опит. Много фин и деликатен човек. Ако си в София и искаш, пиши да ти дам координати.
И не се плаши от титлата... Не е като по филмите. Няма кушетки, хипноза и страшни разговори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе аз щях да пиша, да каже че е умрял таткото, ама да не го погребваме без време човекът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Melany99 на 07.01.13 17:58.

Бeз психолог няма да се мине в тоя случай наистина...мнооого кофти ситуация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А откъде му е дошла тази идея, че може да се съберете? От теб ли?

Баща му съвсем ли отказва да го вижда?

Правиш грешка. Ако държиш на сегашния си любовник, опитай се да го запознаеш с сина си и те да станат приятели. Има предостатъчно развлечния, на които може да идете заедно...

Жената е слабо, беззащитно създание, от което няма спасение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...абе като не можете да се справите като родители защо не го дадете това дете на някое семейство да го отгледа или на някои от вашите родители ..мисля че това ще е много добро решение за детето, така като те чета, то направо се е спихусало от вас и вие от него ....ням да стане тази работа , да знаеш ...

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От какъв зор пък ще се виждате тайно с втория "баща"?!! Много детайли липсват от тази история и краските допълнително ще я доукрасят в негативен смисъл, така ми се струва... И въпреки всичко е странно баща да не иска да си види детето. Това става само в екстремни случаи, явно е бил подлаган на големи изтезания. Има ли друго дете и семейство?

Според мен то не иска конкретно баща си, просто в него вижда някаква промяна за добро. Не му е комфортно, не се чувства добре... а това идва от други причини.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

На детенцето може би не му липсва непременно неговия баща, от когото така или иначе няма много, нито пък положителни спомени, а по-вероятно е да има емоционална потребност да общува с мъж, който успешно би заменил функцията на бащата. И мисля, че приятелят ти точно навреме може да влезе в тази функция и роля, с подход, търпение и най-вече с желание. Сега му е времето, детето само го подсказва.
Мъчно ми стана за хлапето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никой около мен няма търпението да изслушва малкия и да издържа на капризите му. Единственото решение е да живеем двамата сами, за да потръгнат нещата. На мен ми идват в повече истериите на другите, заради проблемите които прави сина ми.
Сега сме временно при майка ми- адът там е невероятен. Нямам нищо против жената, но тя е на възраст и се държи като 5 годишно хлапе. Ако ми беше дете- щях да им разпределя задачите и съответно наказанията, ако е нужно и да се кротнат. Но тя ми е майка, а не другото ми дете.
Навярно проблема е и в мен. Казвала съм го и преди- аз имам нерви и търпение единствено и само за сина си. Той е дете, а другите около него трябва да разберат това и да не го третират като зрял възрастен човек. Да, ама нещо не ми се получава.
...абе като не можете да се справите като родители защо не го дадете това дете на някое семейство да го отгледа или на някои от вашите родители ..мисля че това ще е много добро решение за детето, така като те чета, то направо се е спихусало от вас и вие от него ....ням да стане тази работа , да знаеш ...

И мислиш ли, че на детето ще му е добре в приемно семейство? Аз не мисля така.

Никой около мен няма търпението да изслушва малкия и да издържа на капризите му.
Ами и ти не си длъжна нали, за капризите?

Единственото решение е да живеем двамата сами, за да потръгнат нещата.
И те (нещата) ще бъдат докато се появи отново мъж.

На мен ми идват в повече истериите на другите, заради проблемите които прави сина ми.
Честно, не разбрах какви проблеми създава детето, освен, че е капризен, умее да те манипулира и да се налага. Психологическа помощ и за двама ви е наистина разумно решение. Не се връзвай на хлапето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявай, но не те разбирам. Детето ти нали не е на 3-4 години, защо да не го третират като зрял човек? Аз пък съм на мнение, че с децата трябва да се отнасяме като към възрастни. Всъщност как смяташ, че трябва да се отнасят хората към детето ти? По какъв начин?
Ако трябва да съм честна - и аз не съм в състояние да издържа на постоянните капризи на което и да е дете, дори на моето собствено, ако проявява такива.

какво разбирам под капризи?
Ето един пример- инати се и не желае да си напише домашните. Циркът е голям от нямам домашно през писъци и крясъци до няма да пиша пък. Ако започне настояване и опит да пише насила става още по страшно. Моята реакция е - добре щом няма да пишеш тогава ще си понесеш последиците в училище, а иначе аз ще те накажа за това , че се инатиш. Следва малко тропане и после пристига с тетрадките да пише. Иначе е умен прави домашните вярно и точно много бързо, стига да е достигнал до момента да се занимава точно с тях.
Знам, че звучи страшно отстрани, но моето дете е такова. Опитах едва ли не всичко и този вариант сработва най-добре.
Да, но не всеки може да изтърпи до момента, в който той сяда да пише с желание домашните си. Да си призная и аз не винаги успявамда изтрая до момента, особено когато вече минава 8 ч. вечерта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, значи имаш решение на проблема. Не знам в кой град си, но наемите са паднали много. "Хвърляш" всякакви ключове, и си заживявате с момчето само двамата. Да, капризите му ще растат, дано да е в аритметична, а не в геометрична прогресия, но ти ще се справиш. Е, може 'капризите' да излезнат от 'вкъщи', и да се пренесат в училище, ама - училища-бол. Най-много за пореден път и от поредна клубарка да четем теми - детето на 12-13, къде сгреших, всичко направих за него, а той ми посяга и ме бие/удря. Но и това е до време. В един момент, абсолютно непригоден ще го завари гадният живот, който няма да има и грам намерение да му търпи капризите, и така ще го ошамароса, че ще съжаляваш ти, че овреме не си реагирала адекватно.
Сори за бруталната прогноза, но, повярвай ми, не съм си я измислила. Виждала съм я вече. Нееднократно.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!

Той е дете, а другите около него трябва да разберат това и да не го третират като зрял възрастен човек. Да, ама нещо не ми се получава.
Бъркаш! Той не е възрастен човек, обаче има изисквания към децата на всяка възраст!
Ти не му ли казваш "не" за нещо неправилно или опасно - още от памперс-възрастта? После в малко по-късна възраст да изискваш да си прибира играчките, да е учтив, да помага на възрастните за някои домакински работи и т.н. Е, да можеш да обясниш защо това се прави така или защо трябва да се направи, но щом е правилно или задължително, то трябва да се направи.
Ходил ли е на градина преди да тръгне на училище?
10-годишно дете би трябвало да е научило доста неща и да има изисквания към него. Трябва и да му даваш възможност да избира понякога - но да си понесе последствията от избора. Училището е задължение и трябва да си го изпълнява. Всички негови връстници го правят. Кажи му, че 2-ката означава, че не се справя, а всяка друга оценка показва, че се справя. Също, че и 6 е повече от 3, ама докъдето я докара. Не мога, не искам - няма такъв вариант. Да каже кое му е трудно и там помагай. Не пиши домашни, а учете заедно определения, правила и т.н.
Като чета двете ти теми от тази година, а и темата от 2008 година, ти си много мека с него. 5 години видимо са изпуснати и ти си действаш все по един начин и се съобразяваш с капризите му.

А сега по казуса в темата. Трябва да говориш с бащата какво ще правите. Трябва заедно и категорично да заявите на детето, че не искате и не можете да живеете заедно.
Ако бащата не желае такава среща и разговор, то поискай да му се обади и да каже, че заминава да живее в друга страна и да те слуша тебе.
Ако не желае и това да направи, кажи че ти ще го кажеш на детето, но той да не го търси повече. Кажи на бившия, че нямаш избор, трябва да се прекратят тия фантазии на детето за събиране и то сега, веднага.
Ако и това не помогне - тичай при детски психолог.



No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Редактирано от won на 08.01.13 22:14.

Ами не го карай, нека първо си почине, пък в 8 сам да седне да ги пише.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Не мога да пиша по темата ти. С момиче на възрастта на сина ти излизах за малко 2-3 дена. Тя ми откри светове.
Не обвинявам сина ти ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от danaia nn на 08.01.13 22:54.

Плетохте си плитки и се возихте на трамвай!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен описаната от теб случка не е каприз. Защо момчето не иска да си пише домашните? - Скучно му е, досадно, не му е интересно, трудно му е, мрази учителката, мързи го ... Отстрани на теб ти изглежда като лигост, но той си има причина да го прави.
Накрая, когато вече няма накъде се захваща с домашните.

Щом мъжът ти се среща тайно с теб, значи си те иска. Много по-трудно е да живееш с родители, отколкото с мъж, според мен. Май, и при теб е така.

Според мен, моля да не ми наскачат всички останали, за децата е добре да живеят в семейство от мъж и жена, защото имат нужда да се учат и от мъжкото, и от женското поведение.

Какво ще стане, ако ситуациите, в които синът ти капризничи, ги поемеш ти? Т.е. ясно казваш, в момента на майка си, а после и на приятеля си, че напр. писането на домашни е грижа на теб и сина ти и не ги намесваш по никакъв повод.

Не просто от друго мъжко присъствие. Трябва да има трети, който е ценен за майката. Иначе детето ще израсне с мисълта, че то е целия свят и всеки трети, който се появи - конкуренция за работа, любов, приятелство, ще иска да го отстрани директно. Детето може да е принцът на мама, но не е кралят. Като порасне ще стане крал и ще има своя кралица, но тя няма да е майка му. Много са важни тези неща. И детето е нормално да иска цялото й внимание. Тя е тази, която да постави границите. Също по принцип е добре от майката да идва грижата, а от бащата ограниченията. Вкл. нейния приятел е окей да ги налага.

Но за домашните - много често родители, вкл. моите са искали да ги пиша веднага.... това е пълна глупост за едно дете. Да ги напише когато си иска, ако ще цяла нощ да будува. Постепенно само ще си намери кога му е най-добре за него. А с наказание защо само го заплашваш? Дай му свободата да прецени какво да прави, пък ако после има много лош резултат - директно го накажи. И така.... но без емоционално изнудване и колебания - нека така създадеш чувство за справедливост.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 09.01.13 13:25.

Винаги е много ценно да те чета.

В случая се чудя, какъв ще е резултата, ако ограниченията идват предимно от бащата. Чела съм за такива бащи само в художествената литература. На практика, за да постави някой баща наистина сериозни ограничения, майката го е "изръчкала".
За съжаление, дядо ми, който е поставял ограничения, е имал 2 дъщери и не знам резултата при син. Дъщерите му разчитаха на него, но се страхуваха от него и не му се доверяваха. И в двете и до сега има "малко момиченце", което всички трябва да пазят и за което всички трябва да се грижат. Ние всичките деца не тези две жени сме се чувствали със сменени роли с майките си и ни е било трудно.

Сега повсеместно са сменени ролите. Може би не е толкова лошо чак. Но това, което исках да кажа е, че поне в ранните години е доста объркващо като трябва един да те ограничи и после на същия този да се оплачеш от това ограничение и той да те утеши. Нямаш накъде да реагираш... защото е само този човек. А като тати каже - докато не напишеш домашните няма да излезеш от стаята, винаги можеш да отидеш да поплачеш на мама, че точно сега ти дават любимото детско и първо да го гледаш, пък после да напишеш. Поне аз така си мисля.
Иначе когато единият родител е твърде мек, а другият твърде строг, се препоръчва смяна на ролите. Така мекият няма да прекалява в наказанията, но ще се научи на тях, а строгият няма да прекалява в утехите и глезенето, но ще се научи и на тях.
И между другото няма такова нещо като разглезено дете. Това са други неща, но това е израз, който абсолютно нищо не значи. Обикновено като се пита и какво му е разглезеното и се казва, че не иска да си пише домашните или че като види в магазин зрънчо или играчка и ги иска.... А това е най-естественото и нормално поведение.
А това, че в случая майката се детронира от позицията на възрастен и оставя детето да я ръководи тотално и да се пазари с него кога да си ги напише, е съвсем друг въпрос. Детето има нужда от граници, но то естествено, че ще се опитва да ги провери докъде са. Въпросът е родителят да устои, а не да почне пазарене и да предаде топката у детето. Това на него му се отразява доста дестабилизиращо, между другото, въпреки че уж протестира от другото, то има нужда от него.
В нейния случай може би е добре наистина майката да поставя границите, понеже първо тя ще се научи и второ - приятелят й няма да поставя на изпитание отношенията си с детето, ами ще изгради връзка на доверие... Но е хубаво да се консултират.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 09.01.13 13:49.

И какво прави майката, на чието рамо плаче детето? Какво му казва?

Защото не е възпитателно единия родител да забранява, а другият - да отменя забраните.

Аз много разсъждавам кои деца са разглезени и дали глезя моите. Вчера ги вземам от градината, те излизат навън затичаха се и се разкрещяха. Цял ден са стояли вътре и са били послушни, имат нужда от отдушник, какво като тичат и викат навън, на никого не пречат. После се прибираме вкъщи и спокойно си играем. Убедена съм, че майката на друго дете от групата им ги помисли за разглезени, защото нейното вървеше тихо и кротко, хванато за ръка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Утешава го и му обяснява защо е добре да си пише домашното, как после ще може да си гледа... как баща му му мисли доброто и затова. Такива неща. И на детето му минава яда и мъката, защото е прегърнато и утешено вътре в ситуацията на фрустрация. Без да е отменена тя, да.

Няма значение какво е помислила тя. Точно това казвам - че е криворазбрано. Палавите, шумните деца са добре гледаните и здрави деца. Послушните обикновено имат проблеми.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 09.01.13 14:10.

Така, както си го написала, звучи много хубаво и аз си представям, че така трябва да се случва.

Но децата са хитрушковци. Той отива при майка си не само да бъде утешен, но и защото иска да гледа детското, и защото иска да стане на неговото. И когато не получи всичко, към което се е стремял, може да и каже: Ти не ме обичаш. Никой не ме разбира и обича. Той не ми е баща (в случая с кикимоник), затова е толкова лош и несправедлив. Искам си моят татко...

Спомням си разказа на моя приятелка за дъщеря и: Стаята е разхвърляна, детето си играе на ком-па и не иска да прибере. Приятелката ми казва: Прибери си играчките и после пак ще седнеш на комютърпа, иначе ще ти забраня да се занимаваш с компютъра. Според приятелката ми - най-разумното е хлапето да си прибере играчките за 3 минути и после да си прави каквото иска. Но не - хлапето драматично се хвърля към неяс думите: О, моля те, само не и компютъра. Не можеш да постъпваш така жестоко с мен. Аз ще умра, ако ми вземеш компютъра. - И през ум не му минава на детето да прибере играчките.

Децата проверяват докъде са границите. Но истината е, че имат нужда от граници. Без тях губят сигурност.
А вече конкретните случаи на приоритетите кога една стая да бъде подредена и дали трябва да е веднага или да се даде по-дълъг интервал от време първоначално, за да има детето известна свобода само да си планира дали сега или след половин час да го направи... това си е въпрос на преценка и приоритет. Има и друг момент, че докато играе на компютъра как може изобщо да се проведе сериозен разговор... по-скоро да спре за малко или по друго време да седнат, да се каже, че толкова време на компютъра е здравословно и позволено, стаята трябва да е оправена докрая на деня, такива неща... да се обясни все пак защо това е важно. И тн. А това, че "ще умре" изразява силната му емоция, но не е хубаво да му е приоритет. Но пък аз знам защо - по принцип това е един от начините за социализация и комуникация. И искаме или не голяма част от живота ни е там... зад екрана.

Иначе винаги може да е формулировката не "ако не направиш това, ще ти взема това", а "за да можеш да правиш това от днес ще трябва да правиш и ето това". Но е важно родителят да устои. Което не значи чрез насилие и детето да се чувства унижено и притиснато. Но с твърдост. И нищо не пречи като каже, да го остави и само да си отреагира. То първо ще се гневи, после ще се нареве, накрая ще помисли... ще се примири вероятно.... И ще дойде само с някакво предложение или измислена "сделка", с която да вземе част от контрола - напр. ще направя еди какво, ама после още половин час на компютъра... това е окей да се позволи да има такива преговори.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 09.01.13 14:34.

Да, но ние преди да сме родители, сме хора и имаме слаби места и емоции. Не знам как е с децата, които не са наша плът и кръв, надявам се един ден, в скоро бъдеще, да разбера, но тези, които са наша плът и кръв ни усещат не само с разума и емоциите си, но и с гените си (може да не се изразявам правилно, но се надявам да разбереш какво имам предвид). Докосват раните ни, нервите ни, чувството ни за вина, и, макар че, се стараем да сме обективни, най-често не сме.

Аз ще прочета книгите за възпитанието, но дано успея да ги приложа на практика.

Вярвам, че и кикимоник ще направи верния избор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е толкова нужно да сме обективни, а искрени. Да показваме като сме наранени, да изразява гнева си сериозно, а не с неловка усмивка, такива неща... просто да има съвпад между думи, мимики, дела... Най-нормалното, най-естественото обикновено е правилното. А повечето грешки идват от "ама сега да не го разглезя", "в училище да не решат, че съм лоша майка, ако трябва с бой ще го накарам да има 6-ци" или "да не съм прекалено строга, дай по-добре да си ме обича да не му противореча", "ще се стресне, ако му покажа, че съм ядосана, дай да го излъжа", "да не се почувства виновно, че ме е наранило с поведението и думите си, дай да скрия" и т.н. Оттам идват повечето от проблемите. Та...не прекалявай с книгите. По-скоро прочети през какво минава едно дете в развитието си, за да знаеш, че като се изака напр. и ти го поднесе - то те имитира. Ти му даваш храната - твоят продукт, то ти дава единственото, което е направило.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Още не съм прочела нищо. Освен две книги за отглеждане на бебета.
Но ще прочета. За много по-дребни събития в живота си се готвим продължително и сериозно, а за отглеждането на деца решаваме, че е лесна работа. Да, идва ни отвътре, но запознаването с чуждия опит помага.

Само че внимавай, защото там, където има съвети, понякога има големи глупости. То някои хора нали мислят, че "дете се целува само като е заспало" и такива неща.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Не просто от друго мъжко присъствие. Трябва да има трети, който е ценен за майката. Иначе детето ще израсне с мисълта, че то е целия свят и всеки трети, който се появи - конкуренция за работа, любов, приятелство, ще иска да го отстрани директно. Детето може да е принцът на мама, но не е кралят. Като порасне ще стане крал и ще има своя кралица, но тя няма да е майка му. Много са важни тези неща. И детето е нормално да иска цялото й внимание. Тя е тази, която да постави границите. Също по принцип е добре от майката да идва грижата, а от бащата ограниченията. Вкл. нейния приятел е окей да ги налага.

Но за домашните - много често родители, вкл. моите са искали да ги пиша веднага.... това е пълна глупост за едно дете. Да ги напише когато си иска, ако ще цяла нощ да будува. Постепенно само ще си намери кога му е най-добре за него. А с наказание защо само го заплашваш? Дай му свободата да прецени какво да прави, пък ако после има много лош резултат - директно го накажи. И така.... но без емоционално изнудване и колебания - нека така създадеш чувство за справедливост.

Мда....за домашните съм съгласен. Аз също казвам на моето. Имаш това и това да свършиш. Ще го свършиш днес. Ако искаш сега ако искаш после. Да знаеш, че имаш и да вечеряш, миеш и т.н. Ако не го свършиш сега, то няма да ми се сърдиш, ако го вършиш, когато нещо интересно по ТВ дават. Ти си реши кога. Моето мнение е да го направиш, докато така или иначе скучаеш. Но ако не искаш - хубу - но да знаеш, че ще го свършиш, ако ще и да не спиш. То с ти е ЗАДЪЛЖЕНИЕ, а коментар не може да има.

За другото....майка му го лъже и се крие по ъглите. Не го зачита като мнене. Очаква тй да я зачита.
Това е човек - мисли, чуства....
Представям си аз да се "крия по ъглите" от детето ми и после да изисквам честност.
Някои неща, с оглед на възрастта, се спестяват, НО за да искаш честност - трябва да дадеш такава.
Родителя поставя границите.
Няма да говоря за мене и дечко, а ще дам пример с приятел.
Той се оженни за жена с дете - отървано отвсякъде - писъци, инати.
Не го е бил или наказвал - просто му постави граници - и да не му харесва - трябва да се спазват. Вдигна си и успеха детето и всичко.
Но майката застана зад него, с оглед на границите.
Детето се промени.
Моя не познава майка си, но не бих обвинил нея за мои неуспехи с детето.
Аз пък мразя тая двоична система. Бащата строил, а то да реве на майка си или обратното.
По този начин единия "рони" авторитета на другия.
Ако аз кажа нещо - 15 майки да се наредят - ТОВА Е. Никой не може да го промени. Може, но самото дете, ако дойде и каже. Ако видим къде е проблема. Възможно е и аз да греша - човек съм - но той трябва да се научи да си изкаже мнението. Ако греша нейде....ще се коригирам. То най- лесно да се наказва и заплашва. Ще подейства някоя и друга година и....после?
Може и да греша. Така мисля, обаче.

Моя не познава майка си, но не бих обвинил нея за мои неуспехи с детето.
Аз пък мразя тая двоична система. Бащата строил, а то да реве на майка си или обратното.
По този начин единия "рони" авторитета на другия.
Мда, това е стар капан за родители, в които не трябва да попадат, както нормално женените, така и разведените родители. За последните е далеч по-трудно, защото често са в конфликт помежду си, но това не прави капана по-малко вреден.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Разбирам, че може би е встрани от темата... но много ми е интересно къде си ти във всичко това и на кого се опитваш толкова страстно и всеотдайно да угодиш...
- на десет годишното миломаминомомченце, което само след 2-3 години ще се прави, че не те познава;
- на тати по някакъв странен начин (да го накажем, ако можем);
- на всичките си роднини;
- на много специалния втори тати, който... доколкото си спомням... май и преди пет години много не беше навит да става втори тати...

И въобще - ако си представим нещата като един театър... ти живееш, заобиколена от някакви огледала, които отразяват самата теб, собствените ти мисли, чувства и желания - и те естествено се пренасят и попиват от детето.
И преди съм ти казвала, преди много години - докато не си наясно със самата себе си, с това какво искаш ти и от какво се нуждаеш, нещата ще са точно такива - неопределени.
За теб. За детето ти. За баща му. За другия мъж.
Въпросът е ти да решиш да пораснеш, а не да се оправдаваш с желанията на детето.

Dance Dance Dance

Дааа, проблема ми идва от нещо подобно на описаното от теб.
Аз все още не съм пораснала в очите на роднините си. Аз съм по-малкото дете в семейството и всички просто умират да ме покровителстват и да ми набиват канчето при всяка моя грешна/според тях/ .
А аз все искам синът ми да спре да бъде дечко, а да е пораснало момче.