.... ами, проблемът е точно в границите и поглеждането през очите на другия... нима поглеждаме през очите на всички други, особено, когато знаем, че правейки го губим своята гледна точка... не, не го правим, поглеждаме през очите на някой, комуто имаме доверие и той има нашето... в този случай нещата са едностранни... и този някой се възползва от твоето доверие и си злоупотребява с него... нищо не го спира, затова го и прави, днес играчки, утре ще дойде да живее при тебе под разни предлози, но очертавайки своите граници и ти отново няма да имаш достъп до него и комуникацията ви ще е едностранна и ... повярвай ми, това може да трае дълго и безгранично... но ти няма да получиш това, което очакваш.... ти се опитвай да и се разбираш с него колкото искаш, той няма и да се опита....

...къде го чукаш, къде се пука...

Много точно си ме разбрала. Ако този подход ще сработи, го подхващам.

Искам да вървя напред. Каквото било, било. Надявам се след като ме осъди за децата, да миряса.

Но когато ми написа, че си иска в някакви суперкратки срокове парите за ремонта, ревах, ревах. Защото си представих, че пак ще реши да ме съди и ще си вися по съдилищата и при адвокатите, вместо да си живея живота. И съм много по-съгласна да дам и да приключа. Но се опасявам, че ще се появи нещо следващо.

Приятелка ме съветва, да не му отговарям. Но той ще спре да ми пише, когато децата са при него. А те са още много малки.

Искам да имаме добри отношения, защото всяко мое злостно действие, се страхувам, че ще ми се върне тъпкано чрез децата. Предпочитам да си пише каквото си ще, да ме уязвява, да иска, но когато е болно някое дете, да ми съобщава и да ми го връща. А не да съм го натирила в миша дупка и да не знам, че децата са се разболели.

Искам да си намери друга жена, да си направят семейство и да ме забрави. Надявам се, че с времето всичко отрицателно, което е натрупал спрямо мен, ще се излее и ще свърши.

По-скоро ще му дадеш карт бланш да се развихри съвсем в идиотското си поведение.


Това не искам. Не искам да си въобрази, че може да се вихри. Но не искам да имаме и лоши отношения. Сега търся златната среда. За краен човек, като мен, тя е невидима.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мнението е изтрито от te_tva_e

Не се подценявам. Всеки си има недостатъци.

И никой нито аз, нито бащата не е злодей. Ние сме двама души, които грешим в момент, в който не бива да грешим.

Надявам се, че накрая всичко ще е добро за децата. Сега ги уча за енергийте и за фонтаните от любов в душите ни.

Баща им им е разказвал някаква приказка за доброто и лошото момиче. Те ми я разказаха донякъде, явно, много ги е впечатлила. Аз не я знам, но все искат да им я разказвам. И разказвам, че лошото момиче като всеки човек се е родило с добро сърце, но то е омагьосано от една лоша фея, затова всичко което прави се превръща в пакости и бели. Накрая лошото момиче плаче и иска и то да е добро, като доброто и добрата фея му казва да си мие лицето и ръцете всяка сутрин, за да измива лошотията.

Не разбирам, но се опитвам да разбера.

Обичам да строя пясъчни замъци, но само като игра, и не страдам, ако нещо им се случи. Дали животът ми е пясъчен замък ... Не знам

Но грубости, обиди, язвителност... не съм забелязала някога да са дали положителен резултат.


Да, интересувам се от практическия опит.

Иначе, при нас, започна ли да говоря разумно, отношенията ни бързо влизат в руслото. И почти винаги, накрая той се съгласява с каквото аз съм решила.
Е, има редки случаи, като с играчките, когато аз се съгласявам (убедена съм, че там има пръст майка му), но истината е, че го считам за разумно. И щом е разумно какво значение има кой го е измислил и кой го е предложил.

Мога да му извия ръцете. Ами ако после той извие моите?

Но пък казах му кратко и ясно "Ще давам децата, ако дойда един път за да са спокойни те и аз." Той не се съгласи и ... Аз промених решението си. Имах избор, но сметнах, че децата е добре да контактуват с баща си. Животът е суров и нямам право да ги отчуждавам от баща им, дори да считам, че той не е прав.

По двата повода си постъпила правилно, ама има нещо изначално грешно във вашите взаимоотношения, което ми се струва, че трябва да решиш ти, а не той. Грешното е, че сте в разкрачено положение - нито сте заедно, нито сте разделени, в един случай се държите така, в друг - иначе и изобщо аз не разбирам как се оправяте.
Подозирам, че 2 пъти седмично и секс правите - най-вероятно скришом от майка му... не знам дали си даваш сметка колко идиотски изглежда всичко това от страни.

Не, че има някакъв проблем, де - то си е твоя работа в края на краищата - предполагам, че така те устройва поне за момента, ама рано или късно трябва да поставиш някакви граници. Примерно - "колата е моя и когато аз реша ще и правя ремонт". Или "пич - ти живееш или с мен, или с майка си и ако искаш да живееш с нея - здраве да е - чукай си нея"... или нещо подобно, де.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, не бях забелязала, че избягвам някои постове. Прочетох всичко в другата тема, не отговорих на всички, защото темата беше станала много дълга, а и беше минало време. Но Ви чета и премислям и се поправям.

И, не, няма да приема таксиметровия шофьор, нито арабина, който ми предложи да ме води по спа-хотели, докато децата са при баща им, нито дядото - съсед - 27 - ми набор, дето иска да ме води на обяд и да се поцелуваме. Защото вече ми се е случвало да допусна тази грешка някога отдавна и то няколко пъти и всеки път беше едно и също и ... никога веч.

И ти и всички тук знаят, че си трябва време за да се прекратят отношенията в мислите ни, миналия път мислех, че ми мина след година, ама се оказа, че не е. Сега не знам колко ще ми трябват.

Гледам да не хленча много, много, че е досадно. Ама от време навреме, моля, да ме търпите. Обикновено, се случва, когато не съм сигурна дали съм права или седнала.

И тъй като от 3 години не съм се наспала. Не можех да спя като бременна. децата ме будят през половин час всяка нощ откакто са се родили. А сега, като ги няма, не мога да заспя. Моля да ме търпите, да ми пишете, да ми бършете сълзите и да ме наритвате. При нужда, ще Ви отвърна със същото.

Прати името на книгата на бележка или го "лепни" тук. И ние да почетем, да се поучим.

И винаги те чета.

В разкрачено положение живяхме 4 години, преди да забременея. Идиотско е. Не искам пак.

Имаше един много кратък период, в който той искаше да се убеди, че решението му да се разделим е правилно. И, да, идваше, помагаше, правихме секс, водихме децата насам натам. Разбра, че е взел правилното решение и този период приключи.

Сега се виждаме само навън при вземането на децата. И той ме залива с купища смс-и. Надявам се, че след като ме осъди и вземе каквото си науми и те ще се прекратят.

И ще спра да Ви занимавам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите