Нека си поплаче малко на рамото клубно!
Това си е терапия!

А, и не се знае, дали няма да се появи някой готин мъж да и избърше сълзите!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А той защо не подозира? Напротив, трябва. Така може само да спечелиш.
Ако си даде сметка какво ще се случи това може и да го подтикне да се бори за теб, да те задържи, да се промени. Нямам ни най-малка идея какви са проблемите при вас, но те едва ли са различни от проблемите при всички. Изобщо не вярвай, че всички семейства са щастливи еднакво, а всяко нещастно семейство е такова посвоему - при любовта и щастието, и нещастието са еднакви за всички, просто при различните индивиди се представят с различна форма.
А ако няма желание да не те изгуби, поне ще е подготвен за това, което ще последва.

Честно казано - много вероятно.
Но и тогава ти казах - винаги един от двамата може да отиде при другия.
А в подобни дълги раздели, това дали-или най-често зависи от този, който остава.

Аааа...нека си поплаче, лошо няма:)

Иначе на нейно място след кратко подобаващо страдание ще си дам един нов Ренесанс, една нова Реставрация, направо 'зех да си го представям

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако се виждате редовно на няколко месеца няма да си много-много сама.
Казвам ти го като моряшка жена - емоционално може да се поддържа много стабилна връзка и през интернет, стига същата да е била налице и докато сте били кожа до кожа. Колкото до физическите и социални липси... там ще си решиш сама - погледнато отстрани, според мен, нямаш ограничения, ако сама не си ги поставиш.

Ако пък се получи ефектът на "далеч от очите, дълеч от сърцето" - значи така е трябвало и е за добро. Само недей предварително да приемаш и да се настройващ към тези години като към някакъв вид манастир или затвор, който трябва излежиш - не е това положението!!!
До две седмици тъпата болка в сърцето ще изчезне, сълзите ще спрат...а ти ще почнеш да преоткриваш света - моля те, опитай се да го направиш с "детски поглед", без да си натрапваш сама, някакви предварително сготвени негативни нагласи!
Началото на промяната, след отърсването от директната травма на раздялата е много определящо...дава ти цвят и вкус на живота, който ще трае дълго, години - дори след повторната ви среща. Затова е важно да търсиш ползите, да се вглеждаш в приятните детайли, да откриеш къде е слънцето зад облаците... и така докато дойде ден, в който пак ще видиш усмивката си в огледалото и ще се изненадаш от смеха си по някакъв незначителен повод. Тогава ще усетиш, че ти си си ти - и няма повече да се страхуваш, че цялото ти щастие е в нечии чужди ръце. Оттам нататък е по-лесно, пътят е утъпкан...от много други жени и мъже. Не си сама.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо пък да е край се питам?

В опит да се поставя на твое място бих го мислила като изпитание някакво ....и начин да разбереш колко всъщност е здрава, силна и важна и за двама ви ....

Но отсега да го пишеш краят ...недей ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А в подобни дълги раздели, това дали-или най-често зависи от този, който остава.
Бе да ти кажа, като размислих... май си зависи и отдвамата.
Трябва да има баланс, независимо от прекараното време заедно.
Този който пътува и се връща - се адаптира два пъти - за него е по-трудно.
За този пък който остава - адаптацията е по-лесна, но пък времето е
субективно по-дълго и съответно връзката емоционално старее
и се изхабява по-бързо при него.

Най страшно е - ако двамата не положат усилия да разберат дефицитите,
надеждите и страховете на другарчето и съответно не повярват в неговата дан
към връзката, а вместо това се почнат някакви взаимни обвинения и надцакване
на кого му е по трудно, кой дава повече на другия... кой " си живее живота"...
От там е една крачка до раздялата - при това раздяла с лошо.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Джили, този клуб е, за да бъдем "товарени", а ти и без друго винаги го правиш така "на пръсти" и толкова деликатно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен изводът от това, което си написала е, че имаш цяла седмица с него, а ти си я помрачаваш с мисли за това какво ще е след това, като така вкарваш това "след" още тук и сега, и ти разваля седемте дена, с които разполагате. Каквото и да е - мисли му после, сега той е тук.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 30.12.12 22:28.

+1.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите