|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|
Още не се е състояла. Да се надяваме, че се е отказал сам и няма да я вкарва в беля.
Пък ако не - ще пусна друга тема...
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
|
|
|
Толкова много емоции а срещата не се състои
Е, не е било писано.
| |
|
|
|
Не, е казано, че няма да се състои - просто се чака развитие, пък каквото - такова.
Героите на нашата история са принципно бавни и карат полека, лека..
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
|
|
|
На тяхната възраст не е ли добре малко да забързат темпото?
Не знам. Според мен животът е толкова кратък, че не мога да го мисля и анализирам дълго. Живея и крача напред. Правя нещо - грешка ли е? Може - да, може - не, след 100 години ще се разбере.
Тогава са били на 18, сега на 48, дали ще се случи същото? Дали ще го направят по същия начин? Дали ще го усетят пак така?
| |
|
|
|
Не са ти точни въпросите... но ще ми е трудно да ти обясня, предвид твоята собствена възраст и фазата, която изживяваш в момента.
Като станеш на 45, с уреден живота, работа, кариера, дом и големи деца - няма защо чак толкова да бързаш - по-важното е да не направиш /повторна/ грешка, да се самонараниш или без да искаш, да смачкаш нечие /или своето/ достойнство...особено, когато става дума за важен за теб човек.
Сълзите на 40, не са тези на 20...Нали знаеш песента:
-----------
Колкото до това: Според мен животът е толкова кратък, че не мога да го мисля и анализирам дълго. Живея и крача напред. Правя нещо - грешка ли е? Може - да, може - не, след 100 години ще се разбере.
Мисля, че се самозалъгваш, поне малко... Съдя за това от СМС-те за играчките, които ще връщаш на бившия. То не е умуване кое е редно, кое не, то не е са планове и притеснения...при условие, че се пръскате по шевовете от играчки.
Аз никога нямаше да умувам толкова... отдавна щях да съм събрала играчките, които иска и да съм изчистила дилемата с 1000-та лева / щях да му дам или половината или всичко/ - да ми се маха от главата, пък нека ме обижда колко лоша майка съм... аз нали си знам истината. Ти си много по неуверена /в момента/, отколкото смяташ...надявам се временно.
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
|
|
|
Няма как да разбера. Само си го представям. Е, ако има развитие, ще е интересно да го разкажеш някой път.
Колкото до това: Според мен животът е толкова кратък, че не мога да го мисля и анализирам дълго. Живея и крача напред. Правя нещо - грешка ли е? Може - да, може - не, след 100 години ще се разбере.
Да, мисля, анализирам, но не прекалено много, или поне преди отделях много повече време за такива дейности.
Наистина съм неуверена. На 30 бях уверена, вярвах, че животът ми ще протече по определен начин, а се случиха събития и всичко се промени - за добро. Но вече не съм сигурна какъв ще е резултатът от моите следващи действия.
Преди мислех, че виждам бъдещето, но се оказа, че е било илюзия. Сега ми се случва да се чувствам сякаш нямам опорна точка. Влагам нещо днес, но не знам дали е каквото трябва да е.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
[
(блондинка)